След първоначалната еуфория на Запада за демократичните революции в Близкия Изток, сега настроенията по-скоро изразяват загриженост, че терористични организации или религиозни екстремисти с анти – западни и анти – модернистични програми могат да се възползват от създалия се вакум във властта – пише професор Мегън О'Съливан, колумнист на Bloomberg.

Има основания за оптимизъм – досега арабското движение за демокрация е почти изцяло светско и хората не залитат към екстремизъм. Но има още един фактор, който може да насърчи умиротворяването на региона: нарастващата роля на кюрдите.

На първо място, САЩ и Западна Европа трябва да престанат да гледат на света като на мозайка от национални държави и да осъзнаят възможността, която им предоставят кюрдите. Трябва да се изготви стратегия, която ще даде на този про – западен етнос повече влияние в региона – без да се стига до размирици.

Историята на кюрдите е безкрайно потисничество, прекършени амбиции и трагедия. Над 30 милиона кюрди, повечето от които мюсюлмани, но етнически различни от араби, тюрки и перси, дълго се бореха за своята независимост против враждебните правителства.

Най-ужасна е историята на кюрдите в Ирак, където те бяха подложени на геноцид с химически оръжия от Садам Хюсеин през 1980-те. В съседна Сирия 2 милиона кюрди се бореха да запазят своята народност сред закони, забраняващи техния език и принуждаващи ги да се асимилират. Много от сирийските кюрди не получаваха сирийско гражданство – те бяха на практика хора без държава, докато в началото на април разклатеното правителство на Башар ал – Асад се съгласи да даде официален статус на 300 000 кюрди.

В Турция има около 15 млн. кюрди. Малък брой от тях започнаха терористична борба срещу турското правителство, като реакцията на военните срещу техния бунт беше открита война и насилствено преселване. В Иран има над 5 млн. кюрди, там те имат повече права да говорят на своя език, но и там имаше кървави сблъсъци с държавата.

Въпреки изтъканата си от страдания история, съдбата на кюрдите може и да се промени. Кюрдите в Ирак, които след войната в Персийския залив през 1991 г. получиха автономност, бяха най-облагодетелстваните от свалянето на Садам през 2003 г. Сега в Багдад кюрдските партии имат тежък глас и са коалиционни партньори на всяко правителство. От 2005 г. кюрд е президентът на Ирак – Джалал Талабани.

Кюрдите имат значителна политическа и културна автономност в областта Кюрдистан в северен Ирак. Те имат още какво да постигнат по отношение на управлението си, но в икономически план автономната им област процъфтява. Всеки посетител в Кюрдистан се впечатлява от публичните инвестиции, инфраструктурните проекти и новият бизнес, който се вижда на всеки ъгъл.

И в други места в региона кюрдите са отбелязали напредък, макар и по-скромен. Но потенциалът е голям. Изборите в неделя показаха голяма победа за партията на Ердоган AKP, но ако AKP иска да постигне желаните конституционни реформи, трябва да си потърси парламентарни партньори. Има големи изгледи кюрдската партия BDP и независимите кюрдски депутати да изиграят тази роля, което от своя страна ще даде на кюрдите възможност да решат много от наболелите си проблеми. Те вече изразиха желание да спрат военните действия в кюрдските райони в югоизточната част на страната и да получат повече политическа автономност.

И в Сирия може да има подобрения за кюрдите. Ако режимът на Асад падне, много е вероятно както и в Ирак след Садам, кюрдите в Сирия да получат право да участват в управлението на страната.

Но също така е ясно, че нарастващото кюрдско влияние е свързано и с потенциал за конфликт. Например кюрдите могат да се опитат да си направят собствена независима държава, като свободният Кюрдистан е тема на много кюрдски песни и стихове. Това няма да е чудно, предвид страданията, които този етнос понесе от Багдад, Дамаск и Анкара.

Според О'Съливан Западът не трябва да подхранва надежди за кюрдска независима държава, а да внуши на кюрдите идеята за „глобализацията“: намаляващото значение на държавните граници и нарастващата роля на изграждането на здрави икономически и културни връзки. Тоест кюрдите трябва да бъдат убедени да работят за „виртуален Кюрдистан“.

САЩ и съюзници трябва да предпочетат този изход, не само за доброто на кюрдите, разбира се, а и заради своите лични интереси. Поради тъмната си история кюрдите са по-умерени. Те са вярващи мюсюлмани, но подкрепят светски правителства. Те са най-добре настроените към САЩ хора в Близкия Изток. Освен това те изглеждат предприемчиви, икономическата им тежест ще нараства и постиженията им в Ирак показват, че са склонни да приемат западните инвестиции.

Кюрдите могат също така да се използват като лост срещу режима в Техеран и за постигане на по-умерена политика в Ирак, Турция и Сирия. Барак Обама трябва да вкара този фактор в стратегията си по Близкия Изток, заключава политологът и отправя конкретни съвети за про-кюрдски политики на САЩ по отделни страни.