Правителството ще даде мандат на министерствата на отбраната и на външните работи да започнат преговори с други страни членки на НАТО за съвместна охрана на въздушното ни пространство от средата на 2016 г.

Това предвижда проекторешение, което вчера беше внесено от военния министър Николай Ненчев в Министерския съвет и ще бъде обсъдено на днешното му задание. В средата на следващата година изтича летателният ресурс на последните пет "МиГ-29" и реално България ще остане без бойна авиация. Затова се прибягва до спасителния вариант да се търси помощ от друг член на алианса, пише "Сега".

Целта е, докато бъдат доставени нови западни изтребители, страната ни да не остане без охрана на въздушното пространство. С днешното си решение правителството ще даде мандат на военните да започнат и преговори за покупка на изтребители - нови или втора употреба. И двете решения ще бъдат представени от министър Ненчев на срещата на военните министри на НАТО в Брюксел в сряда.

В преговорите за съвместната охрана на небето ни няма ограничения с коя точно държава да преговаряме.

България има подписани споразумения за "Ер полисинг" с Гърция и Румъния, а с Турция все още остава подписване на техническо споразумение. От трите държави най-голям шанс имат преговорите с Гърция, но от МО не крият, че никоя страна не гори от желание да изпълнява подобна операция. Причината е, че България няма конкретни параметри колко точно ще продължи съвместната охрана на въздушното пространство.

Помощ от Румъния засега е малко вероятна, тъй като още през януари Букурещ подписа с Италия и Португалия за съвместна охрана. Съвместната операция ще се извършва, докато румънските ВВС усвоят купените от Португалия 12 употребявани F-16. Вчера стана ясно, че Букурещ планира да купи още толкова щатски изтребители втора употреба.

Засега не е ясно и колко ще струва съвместната охрана на българското въздушно пространство. Въпреки това прогнозите са, че ако подобна операция продължи много дълго, цената е поне 30 млн. евро на година.

Очаква се стойността на новите изтребители да достигне 1.5 млрд. лв. Тъй като сумата е много голяма, идеята на военните е да поискат от доставчика 4-годишен гратисен период, преди да направят първото плащане. Допълнително трябва да бъде предоставена и 15-годишна схема за разсрочено плащане. Това съвпада с представения пред НАТО план за увеличаване на военния бюджет до 2% от БВП и нарастване на дела за инвестиции в отбраната.

Междувременно САЩ и България влязоха в противоречие за разполагането на американска военна техника и военни части на територията на страната. Американският военен министър Аштън Картър обяви в Естония, където е на посещение, че шест държави, сред които и България, са одобрили двустранни военни споразумения. Официалната позиция на българското министерство на отбраната обаче беше друга, пише "Капитал
Daily".

На сайта на отбранителното ведомство се появи изявление на министър Николай Ненчев, в което се казва: "Днес имах среща с посланика на САЩ Марси Рийс по нейна молба, по време на която бях информиран, че предстои изявление на американската страна за разполагане на техника в няколко източноевропейски държави. В разговора ни обаче не беше предоставена друга информация и подробности за броя и вида на техниката. Към България до този момент не е отправяно официално предложение за разполагането на американска техника и персонал. Ако подобно искане постъпи, затова ще бъде уведомено както българското общество, така и останалите български институции. Едва тогава ще започне процедурата по приемане и съгласуване на предложението".

Това противоречи на информацията на "Капитал" от други източници, според които споразумението се е обсъждало в последните няколко месеца, като българската страна до последно е уточнявала детайлите по него. България вече има споразумение с НАТО, съгласно което Алиансът може да разполага техника и военни тук без одобрението на парламента, но тъй като сега става дума за двустранно споразумение със САЩ, то трябваше да бъде договорено отделно. Основният проблем вероятно е, че всяко разполагане на военни и техника по двустранни споразумения трябва да стане с одобрението на Народното събрание.

България е последната от шестте държави-членки на НАТО по източната граница на Алианса, която трябва да одобри двустранни споразумения със САЩ за разполагането на военна екипировка и поддържащ персонал на територията си. Останалите пет са Румъния, Полша и трите балтийски републики, които вече са подписали такива документи.