В последните месеци сме се превърнали в нещо като публика на тенис - турнир: въртим глави от щатските трилиони към реакцията на Азия и обратно, без да си даваме сметка, че на съседния корт има и друг интересен мач. В него с отлична игра срещу кризата се представя отборът на арабските страни, който не залага единствено на петролните си авоари. Оказва се, че икономическият модел в тези държави съдържа елементи, които го правят устойчив на негативни влияния и за това може би си струва да бъде проучен по-задълбочено.

Анализаторите предпочитат да не разглеждат арабските страни като играещи на един фронт в глобалната икономика и предлагат условно да ги разделяме на три групи. В първата влизат най-богатите страни, които разполагат с петрол, а водеща в нея е Саудитска Арабия с нейните позиции на №1 в производството и експорта на нефт. Характерно за тях е, че почти 90% от гражданите им са със статут на държавни служители и като такива заплатите им са гарантирани. Единственото проявление на кризата за тях са добавките, които получават към месечните си възнаграждения, с което държавата ги компенсира за повишаването на цените.

Във втората група попадат страни като Египет, Алжир и Мароко, където индустриалното производство и туризмът са силно застъпени. Там кризата вече е отправила своите заплахи и държавата е принудена да предприема мерки за противодействие. Такава е директната финансова помощ за закъсалите предприятия, но условието, което се поставя пред всеки, протегнал ръка за държавна подкрепа, е да не съкращава работници.

В групата на бедните попадат Йемен, Судан, Сомалия и Тунис, за които казват, че и да има криза, и да няма криза, те са си в криза и настоящата нищо за тях не променя. От там изгледаха с недоумение транша от 3 млн. долара, който Саудитска Арабия изпрати на САЩ по време на последната седмица от управлението на Джордж Буш. Трета група е и подгласник на съмненията, че настоящата глобална криза е може би инсценирана заради силата, която обединена Европа добива след Лисабонския договор от гледна точка на сигурността и икономическата мощ в глобален аспект.

Ако американците напечатат много долари без покритие, това няма да е мой проблем, а техен, казва Калед Мохамед, който от 12 години има бизнес в България и през лятото на тази година се готви да пусне нова чартърна линия за полети между Кайро и Варна. Според него емирствата не са в паника от това, че основната валута, в която се търгува петролът, може да поевтинее и насочва вниманието ми към туризма като интересен във време на криза.

В Дубай например най-ниската категория за хотел е 5-звездната, като не са рядкост обекти със 7 звезди. Туристическата индустрия се е ориентирала към определен вид клиенти, които провеждат своите бизнес срещи и конференции в луксозна обстановка и могат да си позволят да плащат нощувка на служителите си по 1 750 евро, например. Едно по-продължително посещение на султана на Бруней, може да донесе на даден хотел приход, равняващ се на бюджета на една малка страна.

Важен елемент, който прави туризмът в Саудитска Арабия устойчив, е мюсюлманският обичай хаджилък. Всяка година ритуалът отвежда към Мека над 4 млн. души от цял свят. Покрай тях една огромна сума пари се влива в икономиката и макар да се случва само веднъж в годината, той носи на държавата доход, два пъти по-голям от този, който реализира туризмът в Египет, допълва Мохамед Ел-Бакари, кореспондент на BBC и Кувейтската информационна агенция KUNA.

Според него ако арабските страни се държат по-стабилно в кризата, то това се дължи на по-слабата им обвързаност с американската банкова система и консерватизмът, към който бизнесмените в ислямските страни предпочитат да се придържат. Коранът казва: Не продавай нещо, което не ти принадлежи! Религията забранява и лихварството, а законите са толкова строги, че за финансова измама или за невърнати дългове отиваш в затвора, допълва журналистът. 

Ако вземете Египет, там хората предпочитат да си държат парите вкъщи и ако спестят нещо, веднага го обръщат в злато. В Алжир пък много често гражданите отказват да получават лихва за това, че са депозирали парите си в някоя банка, допълва Хасан Ибрахим Ел Хафез, който има желание да инвестира в България.

Той обръща внимание на особения ред, който ислямските банки имат при отпускане на финансиране. Ако в останалия свят банката винаги трябва да печели, то при нас банката може и да загуби. Тя играе наравно с инвеститора.  Ако вие сте фирма и искате да си купите самолет, банката няма да ви даде парите директно, а ще го купи вместо вас и ще ви го продаде с минимална надценка, откъдето идва и печалбата й.

Такава е същността и на инструмента murabaha, който е широко използван в арабските страни и към който администрацията на новоизбрания американски президент Барак Обама проявявала интерес.

Банките предпочитат да финансират инфраструктурни проекти и индустрия, защото това ще е от полза за много хора, докато търговията на фондовите борси е по-слабо застъпена сред арабските бизнесмени, допълва Хафез.

Заедно със съдружника си Баха Ел Дин Мохамед Али той е инвестирал на фондовата борса в Египет, когато спадът при водещия индекс EGYPT HERMES INDEX е достигнал 50%. Мислехме, че това ще е дъното, но спадът продължи и когато акциите ни поевтиняха с 25%, започнахме да продаваме. Не искаме да чуваме повече за борси, смеят се арабските бизнесмени.

Те се гордеят с това, че нямат нито един долар кредит и инвестират собствени средства, а не заемни. На никого нищо не дължим и това прави по-свободни нашите финансови движения. Ако има някакъв риск, това е собственият ни риск, който управляваме с натрупаните знания.

От началото на кризата досега сме загубили около 800 хил. долара, но това не ни спира да търсим възможности за бизнес.  Тъй като считаме България за перспективна, сме насочили усилията си тук, казват чужденците. Страната ви е атрактивна дестинация за туристите от Египет и потенциалът пред сътрудничеството в тази област е огромен. Неправилно сте загърбили страните от арабския свят като пазар, а прекъснатите с години контакти възпират инвестициите на изтока към вас в момента.

Според Калед Мохамед другите привлекателни сектори за чуждестранните капитали у нас са земеделието и търговията.

Кризата принуди  големите арабски бизнесмени да изтеглят парите си от западните страни и сега те разполагат с огромни средства в своите държави. Аз съветвам отговорните лица в България да обърнат повече внимание на този факт и да потърсят тези инвестиции с готови за реализиране проекти, каза още бизнесменът.

Тези призиви не звучат фалшиво, нито измамно омайни като приказка от 1001 нощ, а мотивиращо, особено ако се погледне последната статистика за новите арабски инвестиции. Преди броени часове медиите тиражираха новината за навлизане на държавен фонд от Абу Даби в геманския автомобилен концерн Daimler. Феновете на футболния Ювентус отдавна свикнаха с арабското присъствие в акционерната структура на тима, а немалък процент от капитала на Citigroup държат различни инвеститори от Залива.