Създаването на фонд, който да разполага с няколко десетки милиона лева би могъл да интервенира на пазара. Подобен модел е разработен в Хърватия каза в предаването Седмицата на Дарик радио Апостол Апостолов, председател на Комисията за финансов надзор. Той коментира ситуацията на пенсионния и застрахователния пазар.

Вярно ли е че мажоритарните собственици на публични дружества губят вече над 80%?

Ако следим спада на SOFIX на годишна база, както и капитализацията на борсата, очевидно е вярно. Но има други два въпроса - дали действително фундаменталните показатели на публичните компании са толкова лоши, като отговорът според мен е, че не е така, тоест не е чак 80% спадът. Вторият момент е, че пазарът е този, който определя колко е стойността на един актив, в случая акция. И в този смисъл, ако говорим за компоненти на кризата, то хора, които са преживели вече няколко кризи, казват, че в случая имаме две трети страх и недоверие и една трета фундаментален проблем.

Много е важно всички участници на пазара - и регулатор, и емитенти, и брокери, да направим така, че да няма 2 трети проблеми във фундамента.

Миналата седмица Иван Костов предложи държавата да купи миноритарни пакети в дружества, на които трябва да се помогне. Как приемате тази идея?

Да, държавата трябва да се явява спасител. Но аз имам друго предложение и то е в създаването на фонд, който пазарът да развие, ако самият бизнес има интерес. Знаете, дружествата на борсата са обект на търгуване, а посредниците са брокерските фирми. Инвеститорите са пенсионните фондове, обикновените граждани.

А кой трябва да даде парите за този фонд?

Институционалните инвеститори, колективните инвестиционни схеми и пенсионните дружества. В Хърватия регулаторът разреши на колективните схеми да направят буферен фонд, в който самите пенсионни фондове да внесат пари и при необходимост да закупят дялове на закъсали инвестиционни схеми.

Така че нека не действаме първосигнално и да не разсъждаваме на първо впечатление. Американците отново изпревариха европейците, защото влязоха реално на пазара, за да раздвижат кредитирането между фирмите. Никой не влезе директно на капиталовия пазар да интервенира и никой не отиде да обвинява комисията по ценни книжа в щатите например, че не е направила схема, по която да се изкупуват спадналите акции.

Така че ние трябва да мислим пазарно и прагматично, а не да вървим
по пътя на най-лекото съпротивление. Нито Англия, нито САЩ, нито Япония направиха нещо такова.

Има ли бизнесът пари за такъв фонд?

Според мен има. Не говорим за един фонд от един милиард лева, а за няколко десетки милиона лева.

Трябва ли според вас да се ограничи предсрочното теглене на вноски от пенсионните фондове?

Можем да говорим за тегления от пенсионни фондове в така наречения трети стълб, а именно доброволните фондове. Те бяха най-ясно изразени в края на август и ноември, когато се получиха основните спадове.

Да, смятам, че трябва да се ограничи предсрочното теглене на вноски, защото пенсионните фондове са дългосрочни играчи, които не трябва да конкурират в пряк смисъл колективните инвестиционни схеми.

Имат ли проблем застрахователите с изплащането на щети, ако стане едно голямо земетресение в София?

На този етап все още се наблюдава доста интересен феномен, при който българинът предпочита да застрахова автомобила си пред къщата или пред живота си. През последните 3 години когато пазарът в България бе доста добре като представяне и българите получаваха по-дори заплати, те се обърнаха към един традиционен продукт животозастраховането и той получи доста сериозен приход. Но те пак забравяха сигурността на своя дом от гледна точка на природни бедствия. Наводнението преди 2 години, едно потенциално земетресение, това все още се е такъв сигнал, който да направи застраховката необходимост за българина.

Ако при земетресение паднат 10% от застрахованите къщи на софиянци, ще имат ли пари застрахователите да платят щетите?

Да, те ще имат увереността, защото всички щети са презастраховани. Ако се притеснявате за това, че презастрахователите им са в Западна Европа, ще кажа, че там проблемът бе следният - доходът от премии се замести от доходът от инвестиции. За щастие на европейските застрахователи, те не бяха толкова настървени да купуват такъв тип книжа в Америка, защото около 2.3 трилиона долара от този тип книжа са купувани от европейски банки.

Ще бъде ли увеличена застраховката Гражданската отговорност с 30%?

Сега дали точно с 30% ще бъде увеличението, не знам, но необходимо е да бъде увеличена безспорно, защото Гражданската отговорност не е данък, нито косвен нито директен, а трябва да се приема буквално като отговорност към другите на пътя, ако ние причиним щета. Още повече, че се покриват щети в ЕС и вече нашите отговорности са по-високи, респективно премиите, които трябва да се платят са по-високи. Времето на минималната премия, която комисията определяше, отмина.

* Публикувано със съкращения.