Днес е Международният ден на река Дунав. Затова ще обърнем внимание на един от най-ценните рибни видове в голямата река – есетрата. Както вероятно знаете, ловът й в момента е забранен напълно. Оказва се обаче, че есетрите въпреки това остават уязвими: хидровъзелът Железни врата се изпречва на пътя им от горното течение на реката до делтата, където обикновено хвърлят хайвера си. Затова в долното течение, т.е. във водите на България и Румъния, почти няма есетри. Как ще се реши този проблем? С асансьор ...

80 % от флората и фауната в горното течение на река Дунав е унищожена заради индустриализацията – тази стряскаща статистика бе оповестена по време на Дунавската плаваща конференция. Символът на тази екологична катастрофа е есетрата – изключително ценен вид, който тръгва от горното течение и хвърля хайвера си в долното течение на реката – до построяването на хидровъзела Железни врата, който спира пътя на рибите и те са принудени да хвърлят хайвера си не на местата, на които са го правили стотици години.

В България също има есетри. В момента са четири вида, които мигрират от Черно море и си хвърлят хайвера основно в река Дунав. Само една от тях е постоянен жител на реката и не мигрира до Черно море, обясни Стоян Михов от WWF.

Есетровите риби са изключително големи. До миналия век есетри от 200 – 300 кг. Са установени в австрийските води на Дунав. Изчезването им се дължи на няколко основни причини – първата е човешката дейност, втората – биологичните им особености. „Есетрите съзряват полово много късно. Те са единствените риби, които достигат полова зрялост на 10 – 15 години, т.е. те са почти като човека, чак тогава оставят потомство”, каза Михов.

Според него късното полово съзряване в съчетание с бракониерството довежда почти до изчезването на есетрите. Но разбира се, те са застрашени и затова, защото са вкусни. Хайверът на есетровите риби се счита за изключително голям деликатес и цената му достига няколко хиляди евро за килограм. По тази причина се ловят предимно женски есетри. Тъй като те почти не могат да преминат към долното течение на реката, много лесно е да се направи своеобразен капан и те да бъдат заловени.

За да бъде решен този проблем, в момента се търси технологично решение как есетрите да преминават през Железни врата. Технологичното решение е много сложно, тъй като не става дума просто за някакъв отвор, през който рибите да могат да минават, каза Михов. Ще бъде изграден асансьор за есетровите риби, за да бъдат „превозени” от другата страна на Железни врата. Това е изключително скъпо съоръжение, което изисква допълнителен персонал и много сложна инженерна работа, обяснява Михов.

Според зам.-министър Ивелина Василева проектът и изграждането му ще струва между 5 и 10 млн. евро и вероятно средствата ще бъдат осигурени от сръбските предприсъединителни програми.

Технологичният прогрес и опазването на околната среда трябва да вървят ръка за ръка, да бъдат балансирани, посочи Василева. Според нея, ако се даде превес на технологиите, резултатът вече е виден – флората и фауната бавно изчезват; ако обаче се даде превес на другото, хората в крайречните региони ще намират трудно препитание, тъй като повечето от тях са заети именно с дейности, обвързани с реката.

От своя страна Стоян Михов алармира, че е възможно пред есетрите в българските и румънски води да се появи ново препятствие – съоръженията, които предстои да се изградят от информационната система за река Дунав. Експертът също бе категоричен, че технологичният напредък не трябва да бъде спиран, но трябва инфраструктурата да бъде съобразявана с флората и фауната или казано с други думи: корабът трябва да се съобразява се реката, а не реката с кораба.