Днес в Турция страните – участнички в проекта за газопровода Набуко подписват политическото споразумение за строежа на тръбата; българският енергиен министър Трайков също е там. Но според Frankfurter Allgemeine Zeitung, това е само една малка крачка към истинската цел – пренос на природен газ от Каспийския регион към Европа.

Далеч по-важно е какво мисли по въпроса Азербайджан. Без да броим Русия, Набуко е само един от трите проекта, които се конкурират за добивания в страната газ. До октомври те имат време да подадат формални оферти за продукцията, която се извлича от газовото поле Шах Дениз.

Все пак Набуко е най-големият от трите претендента, като официално стойността на тръбата по трасето й до Австрия е 7.9 млрд. долара. Европейският съюз стои зад Набуко, като се надява с негова помощ да си осигури доставки на газ както от Азербайджан, така и от Туркменистан и евентуално Ирак. Набуко се движи от консорциум начело с австрийския енергиен концерн OMV, като капацитетът на тръбата се очаква да е 31 млрд. куб.м. газ годишно.

На практика Азербайджан може сам да осигури над половината от газта, която ще тръгне по Набуко. В момента годишният добив в Кавказката държава е 9 млрд. куб.м., но британският концерн BP е напреднал в разработката на находището Шах Дениз и се очаква да добави продукция от още 16 млрд. куб.м. Освен BP, на газовото находище работят и норвежкият Statoil и азербайджанският държавен Socar; освен тях има и четирима други акционери.

Накъде ще тръгне азерският газ е въпрос, на който трябва да се отговори още до края на тази година, категорични са властите в Баку. Това е нужно и за инвестиционната програма за находището Шах Дениз – 2, което ще се включи в играта след 2017 г. Общо 20 млрд. долара ще бъдат вкарани в разработването му, като Азербайджан е обещал да не гледа към Русия, а да транспортира синьото гориво към Европа през „южен коридор“ през Турция.

Но освен Набуко за азерския газ ще наддават и ITGI и TAP: първото съкращение е за Интерконектор Турция – Гърция – Италия, второто за Транс – Адриатическия тръбопровод. Плановете им са по-малко амбициозни – но заради това са и по-евтини като вариант, тъй като използват съществуващата инфраструктура. Те са и по-прости като осъществяване.

Недостатъкът им е, че свършват в Италия, която за разлика от Австрия не е газов разпределителен център. Също така, те имат капацитет – поне в начална фаза, от само 10 млрд. куб.м. газ, което не е достатъчно за подпомагане на енергийния баланс на Европа.

Макар че де юре решението за избора на доставчик на газа за Европа ще се вземе от консорциума в Шах Дензиз, говори се, че де факто правителството в Баку ще има тежката дума. Но високопоставен служител в газовия сектор на Азербайджан отхвърля версията, че страната му играе игрички: това, което в Брюксел се разглежда като лесно решение, за нас е от съдбоносно значение.

Без откриването на нови газови полета, производството на синьо гориво в Азербайджан скоро ще спадне. Така че правителството разчита на приходите от продажба, за да финансира нови сондажи. Баку трябва да избере такъв тръбопровод, който няма да се провали и строителството му няма да се забави – защото руският Южен поток също напредва; азерският газ трябва да изпревари руския, за да може да спечели в конкуренцията за европейските пазари.

Според азерските и международните експерти, на практика Азербайджан може да напълни целия Набуко, погледнато в средносрочен и дългосрочен период. Край брега на Каспийско море се счита, че има поне още няколко находища с мащабите на Шах Дениз. Също и находището Нахичеван може да влезе в употреба – но така или иначе, идеята на Набуко не е да разчита на единствен доставчик.

В Туркменистан се крият поне 4.3% от залежите на природен газ в света, тоест шест пъти повече, отколкото в Азербайджан. Нужно е „само“ да се прокара тръбопровод под Каспийско море до Азербайджан. Брюксел настоява това да се случи по-бързо, като се постигне споразумение между Баку и Ашхабад. Но по този начин Азербайджан ще стане не само страна производител, а и транзитна държава, което има взривоопасен потенциал. Да не говорим, че териториалният статут във вътрешния морски басейн остава неизяснен.

Доставчиците на газ от региона вече недоволстват с половин уста: при ЕС, за разлика от режима на Путин, всичко е толкова сложно! При това Брюксел само изисква, а не предлага в замяна нищо конкретно ... Същевременно Русия не спира да излъчва съмнения относно жизнеността на проекта Набуко в конкуренция с Южен поток, което не отказва директно, но значително разколебава продавачите на газ.

Засега е ясно едно: Азербайджан стои пред трудно решение. Край Баку върху площ от 542 хектара е разположен терминалът Сангачал. Това е сърцето на нефтената и газовата индустрия на страната, тук се стича продукцията от петролните полета Азери, Чираг и Гунашли, както и газът от Шах Дениз. Оттук тръгва тръбопроводът Баку – Тбилиси – Джейхан, открит през 2006 г. и белязал началото на нефтения бум в младата република. Тепърва Азербайджан ще трябва да определи накъде ще потече газът.