Как в агенцията за инвестиции приехте доклада на Европейската комисия?
Докладът би могъл да бъде по-добър. Ние сме длъжни в името на нашите национални интереси да оползотворим колкото се може повече европейски средства и сме длъжни да бъдем не донор на Европейския съюз, а напротив, да се възползваме от тези кохезионни фондове в най-голяма степен, особено това, което касае инфраструктурата.
Това е един от основните проблеми, с които се сблъскват и българските, и чуждите инвеститори. Ако искаме да привлечем инвеститори равномерно в цялата страна, а не да се струпват само около по-големите градове, именно инфраструктурата е разковничето. Тя е това, което може да допринесе за балансирано и диверсифицирано развитие на инвестициите.
Така че, надявам се много този доклад да подобри работата именно в областта на инфраструктурата.
В един ден получихме два доклада - за правосъдие и вътрешен ред и за еврофондовете. Това обвързване на двете сфери и общия негативен тон не носят ли още по-тежко послание към чуждестранните инвеститори?
Европейският съюз е един подходящ механизъм и лост за модернизиране работата на нашите институции, както общата бюрокрация, така и специално съдебните органи в цялата им пълнота. Всичко това е взаимодопълващо се - колкото по-добре функционира съдебната система, толкова по-добре ще функционира и цялата бюрокрация. Мисля, че посланието, което виждаме в доклада, е важно и то не засяга само правителството.
Отнетата акредитация на две агенции по ФАР и спирането на инфраструктурните проекти освобождава ли поле за навлизане на друг тип инвеститори, които са оставали настрана заради присъствието на европейските пари?
Първо, има много започнати проекти, които трябва да се финансират до край и общото спиране на инвестиции, дори по проекти, които не са обременени със съмнения за нередности, е много лошо. Така се спира финансиране и по много други по същество прозрачни и добре развиващи се проекти.
Много е трудно да разчитаме на други инвеститори, специално в инфраструктурата. Изграждането на пътища може да стане само с бюджетни средства. Много трудно може да бъде финансиран един път или жп инфраструктура при пазарни условия, защото много малко пътища могат да се рентират от стопанска гледна точка.
Така че в това отношение ние трудно ще намерим заместващи инвеститори.
Какво може да върне доверието на международните инвеститори към страната ни?
Много е важно диалогът с Европейския съюз да продължи, да е искрен, да бъде открит. Разбира се, трябва да има подобряване на управлението на проектите. Все пак съм оптимист, че ще успеем да се възползваме от фондовете по съответния начин. Това е един добър урок, който всички ще трябва да научим. Ще трябва да избягваме за вбъдеще лекомислен подход към тези средства.
Преди време казахте, че България е все още под потенциала си на привлечени инвестиции. Какво имате предвид?
Вие виждате, че България все още е далеч от някои сравнително по-млади членове на Европейския съюз като Гърция, Чехия, да не говорим за по-старите държави от общността. Това, което имам предвид под капацитет, е на първо място цялостното изграждане на българската инфраструктура, което е все още доста под нивото на Европейския съюз. Не говоря само за пътищата, но имам предвид и терминалите, пристанищни, летищни, контролно-пропускателните пунктове и други.
Няма значение дали говорим за държавни инвестиции или за частни. Дали ще бъдат с оперативните програми на Европейския съюз изградени тези инфраструктурни проекти, пак са си инвестиции.
Изграждането на всички общински услуги, обработката на боклук, което въобще не съществува в България, подобряването на водна инфраструктура в селищата, пречиствателна станция. Просто всичко онова, което ние още не сме навлезли да го изграждаме, това са големи инвестиции, които могат да бъдат и частни.
Така че България има определен потенциал и в чистия вид на частни инвестиции, защото имаме много райони, които все още са много слабо развити. Да вземем Западна България, най-близкият район до Европейския съюз, там все още няма сериозни инвестиции, въпреки изграждането на прословутия мост над Дунав. Ние над Дунав трябва да имаме не само 2, а повече мостове. Така че в това отношение ние сме все още една зелена територия, неусвоена достатъчно в инвестиционен план, независимо, че част от тези инвестиции трябва да се направят и от държавата.
Какъв спад и забавяне в инвестициите очаквате с оглед на нестихващата финансова криза в световен мащаб?
Вижте, всяко нещо, което не сме свършили днес и се отлага за утре рефлектира икономически върху инвестиционния потенциал. Ние нямаме никакво време. Състезанието около нас е жестоко. Това бе разбрано от някои държави и познавайки Турция добре ще ви кажа, че там на година се строят около 800 км. аутобан.
Така че трябва да си дадем сметка за какво състезание става дума. Аз се надявам, че все пак Европейският съюз ще бъде един сериозен стимул и ще може да подтикне България към по-голяма вътрешна дисциплина.
Ще достигнем ли през тази година миналогодишният размер на инвестициите у нас?
Мисля, че ще достигнем това равнище, дори може да се очаква едно скромно увеличение. Все още не мога да дам окончателна прогноза, защото все още не е завършило полугодието, а данните от Българската народна банка ще излязат през месец август от БНБ. Ще трябва да ги изчакам и тях, за да видя каква е истинската тенденция, но засега тя е положителна.
Можем ли да очакваме бързо преразпределяне на паричните потоци с оглед на финансовата криза?
Без съмнение туризмът като цяло е много важен за България и той ще бъде 30-40% от брутния вътрешен продукт, но той трябва да бъде направен по един по-интелигентен начин, за да има траен ефект за държавата, а не така, както се прави сега - на вълни, които водят и до големите рискове.