Може би във висшето образование е следващият голям балон, от който мнозина ще се опарят. Ето и основанията да се смята, че именно там нещата са опасно раздути.

Истинските балони се появяват там, където нещо бива надценено, когато има достатъчно голяма маса от хора, за които това нещо си струва и когато очакванията им за бъдещи дивиденти не са гарантирани с нищо.

В момента за хората в САЩ образованието е единственото нещо, в чиито ценности се вярва безпрекословно. Да им кажеш, че дипломата не е нищо особено, е като да кажеш на някое дете, че Дядо Коледа не съществува.

По подобие на балона при имотите, балонът в образованието се раздува от усещането за сигурност в бъдеще. И то нашепва съблазнителни обещания в ушите на хората за това как ако направиш това, утрешните ти дни ще бъдат сигурни. Онова, което идва в повече, е масовото схващане, че каквото и да се случва със света, това е една от двете най-добри инвестиции, които можеш да направиш защото цените на имотите винаги ще вървят нагоре, а ако имаш добра диплома, ще печелиш повече пари.

Както всеки балон, и този съдържа доза истини. Но проблемът е, че в голяма степен очакванията са преувеличени.

Дали това да учиш в Харвард е свързано с желанието да добиеш качествени знания? Никой не плаща четвърт милион долара само за да чете Чосър с елитни преподаватели. Идеята на Харвард е, че ти работиш здраво, за да бъдеш приет там, след което си готов за охолен живот. Това е нещо, което ти е било натяквано цял живот и това именно е начинът, по който училищата правят да изглежда рационално тегленето на четвърт милион долара заем, за да си позволиш разноските по следването в подобен университет.

Имайки предвид ръста на безработицата през последните години, изпъква и въпросът дали тегленето на заем е оправдано и за по-скромните университети. Практиката в САЩ показва, че много студенти се връщат да живеят при родителите си след завършването, за да могат да си позволят да изплатят заема за следването. И тогава на родителите им светва, че нещо не е наред. Не е била това сделката.

През 2005 година президентът Джордж Буш подписа декрет, с който студентските заеми се превърнаха в нещо, от което не можеш да избягаш дори и да обявиш банкрут. Така този вид заеми се превърнаха в нещо по-лошо от ипотеката. И наред с това изпълняват част от обещанието си, да те следват до края на жимота ти.

Но да се върнем пак на Харвард. Ако образованието, което той предлага, е най-доброто, защо някой не се наеме да го предлага на франчайз, така, че то да стане по-достъпно за много повече хора? Отговорът е, че образованието се възприема като нещо свято, като статус. Всъщност, твоята цена зависи от това колко хора са се провалили в състезанието за едното място в университета.

И за последно, сравнението между имотния балон и балона в образованието е неизбежен, още повече, че и в двата случая се касае за класово раздута еуфория. През последните години стремежът да се сдобият с имот бе силно изявен при средната класа. Скъпото образование от друга страна е мания най-вече сред класата на богатите, която също не е малобройна, а това допълнително спомага за подклаждането на огъня и за чертаенето на мрачни сценарии. TechCrunch