Банковата система все повече прилича на крепост под обсада. От една страна, я притиска неблагоприятната икономическа конюнктура - липса на външно финансиране, високи лихви по привлечените средства, влошаващо се качество на кредитите. От другата се надига недоволството на бизнеса и гражданите длъжници срещу високите лихвени проценти по кредитите и срещу пазарната им корекция. Явно финансовите затруднения замъгляват здравия разум. Длъжниците на банките сякаш забравят, че както те, така и техните кредитори не работят със собствени пари, а с чужди - на депозантите. И първата и най-важна отговорност на банките, която им е вменена със закон, е да могат по всяко време да плащат своите задължения. Кредитна институция, която не е в състояние да направи това в срок от 15 дни, остава без лиценз и срещу нея се открива процедура по несъстоятелност. При това клиентът може да си поиска депозираните пари по всяко време, докато банката няма право да превърне отпуснатия заем в предсрочно изискуем, ако получателят му го обслужва редовно.
Да, бизнесът има основание да се оплаква, че лихвите по кредитите са високи. За пореден път ще посочим, че единствената причина за това са високите лихви по депозитите. Но ако банките ги намалят, тогава вложителите могат да решат да си изтеглят средствата и ще се стигне пак до липса на пари, до ликвидна криза, от която ще загубят само фирмите. Защото, когато една банка фалира, всички отпуснати от нея заеми стават незабавно изискуеми, без значение дали са обслужвани редовно, или не. Ето заради всички тези азбучни истини, за които вероятно много хора не се сещат, единственият начин на действие за добросъвестните банкови мениджъри е да поддържат стабилността на управляваните от тях институции. Нека подчертаем: вече не говорим за растеж, за нови пазарни позиции, камо ли за експанзия.
Става дума единствено за стабилност
А нейните синоними на банков жаргон са ликвидност, висока капиталова адекватност и печалби. Може да звучи учудващо и неприемливо за някои хора, но именно печалбата е най-добрата индикация за това стабилна ли е една банка, или не. Защото от печалбата, или по-точно от положителния финансов резултат, се заделят провизии за покриване на загуби от просрочени кредити. От него се увеличава и капиталът и той е един от важните източници за набавяне на ликвидни средства.
Добрата новина е, че банковият сектор демонстрира
завидна устойчивост
При активи от 69.47 млрд. лв. в края на юни кредитните институции разполагат с близо 9.8 млрд. лв., които могат да извадят незабавно, за да посрещнат текущи плащания. От тях само паричните средства (това са парите на каса, по еднодневни депозити и по сметки в БНБ) са 5.72 млрд. лева. Самият факт, че през последните три-четири месеца ръстът на активите като цяло и в частност - на отпуснатите кредити, е символичен - от порядъка на 0.3-0.6%, показва, че банковите мениджъри са се съсредоточили единствено върху гарантирането на висока степен на платежоспособност на ръководените от тях институции. Тази
политика на глуха защита
си има своето обяснение. Независимо от високите лихвени проценти по депозитите фирмите и населението явно вече не разполагат с излишни пари, които да вложат в банките. За шестте месеца на 2009-а те са се увеличили с около 1% - от 42.05 млрд. лв. в края на 2008-а са достигнали 42.4 млрд. в края на юни 2009-а. При това отчетеният ръст е почти изцяло за сметка на парите на гражданите. Няма промени и в размера на парите, които чуждестранни финансови институции (в това число и банките майки) са предоставили на българските кредитни институции. Те са общо 17.29 млрд. лв. и съставляват малко над 28.8% от привлечените в българския банков сектор средства. На практика това е единственото сравнително евтино финансиране, с което разполагат банките у нас. И след като тази сума не се увеличава, няма източник на свежи пари, който да повлияе за намаляване на лихвените равнища по депозитите, а оттам и по предоставяните заеми.
Но за момента кредитирането не е приоритет за българските банки. Що се отнася до укрепването на стабилността на финансово-кредитната система, показателна за състоянието й е официалната оценка на БНБ. "Адекватността на капитала от първи ред нарасна от 12.67 на 13.86%, а общата капиталова адекватност достигна 17.60% при 16.49% в края на март. Регистрираното увеличение е в резултат на капитализация на печалбата за 2008 г. и на увеличението на капитала при няколко кредитни институции. В края на юни капиталовият излишък до регулаторния минимум от 12% е 3 024 899 хил. лв., а до изискванията от 8%, съобразно европейската директива за капиталовата адекватност (2006/48/EО), е 5 185 922 хил. лв.", се казва в анализа на БНБ за състоянието на банковия сектор. Ще рече, че кредитните институции у нас са в състояние да поемат
загуби от 3 млрд. до 5 млрд. лева
без да нарушат европейските критерии за стабилност. Като се има предвид, че очакваме у нас кризата в бизнеса да се задълбочи, този резерв е изключително важна гаранция за сигурността на спестяванията на гражданите и фирмите. Освен това засега българските банки не само че разполагат с голям капитал, но показват и потенциал за неговото увеличаване. Факт е, че независимо от негативните процеси в българската икономика кредитните институции приключват шестте месеца на 2009-а с печалба от 498.28 млрд. лева. Вярно е, че тя е с 32% по-малка от положителния финансов резултат, отчетен година по-рано. Този спад обаче се дължи както на големите разходи за провизиране на кредити, така и на свиването на положителните маржове между доходите от предоставените заеми и разходите за плащане на лихви по депозити на граждани и фирми. С две думи, свиването на печалбите показва, че банките полагат усилия да не усложняват живота на своите клиенти.
На фона на цялата тази сложна ситуация, разбира се, има институции, които се справят по-добре от останалите.
Класацията на най-добрите банки
в България, която в."БАНКЕРЪ" изготвя на всеки три месеца в продължение на повече от десетилетие, акцентира именно върху критериите за стабилност. Тя е базирана на пет показателя, които илюстрират сигурността на кредитните институции и ефективността на техния бизнес: балансово число, което представя значимостта на банката за финансовия пазар в страната: размер на собствения капитал, на печалбата и възвръщаемост на активите и на капитала. Само банките, които са в първата десетица и по петте критерия, влизат в групата на най-добрите в страната. И по данните за шестте месеца на 2009-а в това условие се вместват "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК", ОББ и Корпоративна банка.
"УниКредит Булбанк"
бе една от институциите, която до развихрянето на кризата бе обвинявана, че се държи твърди консервативно на пазара. Тя не проведе агресивна кредитна експанзия, въздържаше се и от рязко намаляване на лихвените равнища, за да печели пазарни позиции. Дори за известно време отстъпи на "Банка ДСК" първенството по размер на активите. Оказа се обаче, че подобна политика има своя положителна страна и тя се прояви именно в периода, когато икономиката на страната тръгна надолу, а бизнесът на фирмите буквално замря. В тази ситуация "УниКредит Булбанк" се оказа със значителен обем свободни средства, който й позволи да продължи да разширява пазарните си позиции и в сегашните неблагоприятни условия. От началото на годината до края на юни активите й са нараснали от 11.01 млрд. до 11.45 млрд. лева. Това обаче по никакъв начин не е повлияло на нейната устойчивост. Банката продължава да е първа по размер на собствения капитал - 1.5 млрд. лв., и по печалба - 133.4 млрд. лв., а показателите й за възвръщаемост на активите - 1.17%, и на собствения капитал - 8.82%, са едни от най-високите в страната.
"Банка ДСК"
пък бе принудена да дръпне юздите и да поохлади кредитния ентусиазъм, който я бе обхванал преди година. Сега мениджмънтът на институцията е зает да запази пазарните й позиции и да увеличи ликвидността й. За шестте месеца на година активите на банката са намалели незначително - от 8.67 млрд. до 8.54 млрд. лева. Това е резултатът от т.нар. лихвен туризъм на гражданите. През последната половин година повечето депозанти бяха полудели от валящите предложения за атрактивни лихви по банковите депозити и се местеха всеки месец от една банка в друга. Тези своеобразни екскурзии доведоха до това, че активите на финансовите институции всеки месец подскачаха нагоре-надолу с по няколко милиона лева. Така че подобни колебания не са показателни за състоянието на кредитната институция. За сметка на това тя може да се похвали с увеличение на собствения си капитал от 1.23 млрд. до 1.31 млрд. лв. и с печалба от 79.27 млн. лева.
ОББ
също е между банките, които независимо от ситуацията на пазара успяват да поддържат, макар и минимален ръст, на активите. За шестте месеца на годината в ОББ са се увеличили от 7.75 млрд. на 7.98 млрд. лева. Капиталът й също е увеличен от 951 млн. до 991 млн. лева. Печалбата на кредитната институция за шестте месеца на годината е 52.77 млн. лева. Както и при другите банки, тя е по-малка в сравнение с печалбата от юни 2008-а, но това се дължи на намаления марж между приходите от лихви по кредитите и разходите по лихви за привлечени средства.
Корпоративна банка
успя да си отвоюва твърдо присъствие сред десетте най-големи кредитни институции в страната, а само преди две години тя не бе сред факторите на българския пазар. Бързото овладяване на пазарни позиции обаче не влияе неблагоприятно на стабилността й. Официалната статистика на БНБ показва, че собственият й капитал постоянно нараства и в края на юни 2009-а е 243.59 млн. лв., а печалбата й е 29.19 млн. лева. Възвръщаемостта му е 11.98% - втората по големина в целия финансово-кредитен сектор.
Показателите на останалите банките се побират в тук описаната тенденция. Някои от тях като "Societe Generale Експресбанк" и "Юробанк И Еф Джи България" показват стабилен, макар и минимален ръст на активите. В повечето случаи балансовите числа на банките в България буквално всеки месец ту се увеличават, ту намаляват. Някои кредитни институции като "Райфайзенбанк (България)" и "Банка Пиреос България" пък успяха през изминалата половин година да погасят доста солидни заеми, получени от външни кредитори. Капиталът на почти всички банки у нас обаче отбелязват ръст. От друга страна, всички тези данни показват, че във финансово-кредитната ни система няма свободни средства, които могат да послужат за солидна финансова инжекция на фирмите. По-голямата част от новопривлечените пари или от тези, които са събрани от върнати кредити, се инвестират в сигурни финансови инструменти като депозити или в държавни и общински облигации. Преобладаващата част от заемите се отпускат на проверени, платежоспособни и доказали своята лоялност клиенти. И докато общата икономическа ситуация е непроменена, не може да се очаква, че финансирането за бизнеса ще се отпуши и че лихвите по заемите ще паднат. Това ще се случи, когато от Западна Европа към българските банки отново потекат евтини кредитни линии. А от подобно нещо ни делят в най-добрия случая 6-7 месеца.
Да, бизнесът има основание да се оплаква, че лихвите по кредитите са високи. За пореден път ще посочим, че единствената причина за това са високите лихви по депозитите. Но ако банките ги намалят, тогава вложителите могат да решат да си изтеглят средствата и ще се стигне пак до липса на пари, до ликвидна криза, от която ще загубят само фирмите. Защото, когато една банка фалира, всички отпуснати от нея заеми стават незабавно изискуеми, без значение дали са обслужвани редовно, или не. Ето заради всички тези азбучни истини, за които вероятно много хора не се сещат, единственият начин на действие за добросъвестните банкови мениджъри е да поддържат стабилността на управляваните от тях институции. Нека подчертаем: вече не говорим за растеж, за нови пазарни позиции, камо ли за експанзия.
Става дума единствено за стабилност
А нейните синоними на банков жаргон са ликвидност, висока капиталова адекватност и печалби. Може да звучи учудващо и неприемливо за някои хора, но именно печалбата е най-добрата индикация за това стабилна ли е една банка, или не. Защото от печалбата, или по-точно от положителния финансов резултат, се заделят провизии за покриване на загуби от просрочени кредити. От него се увеличава и капиталът и той е един от важните източници за набавяне на ликвидни средства.
Добрата новина е, че банковият сектор демонстрира
завидна устойчивост
При активи от 69.47 млрд. лв. в края на юни кредитните институции разполагат с близо 9.8 млрд. лв., които могат да извадят незабавно, за да посрещнат текущи плащания. От тях само паричните средства (това са парите на каса, по еднодневни депозити и по сметки в БНБ) са 5.72 млрд. лева. Самият факт, че през последните три-четири месеца ръстът на активите като цяло и в частност - на отпуснатите кредити, е символичен - от порядъка на 0.3-0.6%, показва, че банковите мениджъри са се съсредоточили единствено върху гарантирането на висока степен на платежоспособност на ръководените от тях институции. Тази
политика на глуха защита
си има своето обяснение. Независимо от високите лихвени проценти по депозитите фирмите и населението явно вече не разполагат с излишни пари, които да вложат в банките. За шестте месеца на 2009-а те са се увеличили с около 1% - от 42.05 млрд. лв. в края на 2008-а са достигнали 42.4 млрд. в края на юни 2009-а. При това отчетеният ръст е почти изцяло за сметка на парите на гражданите. Няма промени и в размера на парите, които чуждестранни финансови институции (в това число и банките майки) са предоставили на българските кредитни институции. Те са общо 17.29 млрд. лв. и съставляват малко над 28.8% от привлечените в българския банков сектор средства. На практика това е единственото сравнително евтино финансиране, с което разполагат банките у нас. И след като тази сума не се увеличава, няма източник на свежи пари, който да повлияе за намаляване на лихвените равнища по депозитите, а оттам и по предоставяните заеми.
Но за момента кредитирането не е приоритет за българските банки. Що се отнася до укрепването на стабилността на финансово-кредитната система, показателна за състоянието й е официалната оценка на БНБ. "Адекватността на капитала от първи ред нарасна от 12.67 на 13.86%, а общата капиталова адекватност достигна 17.60% при 16.49% в края на март. Регистрираното увеличение е в резултат на капитализация на печалбата за 2008 г. и на увеличението на капитала при няколко кредитни институции. В края на юни капиталовият излишък до регулаторния минимум от 12% е 3 024 899 хил. лв., а до изискванията от 8%, съобразно европейската директива за капиталовата адекватност (2006/48/EО), е 5 185 922 хил. лв.", се казва в анализа на БНБ за състоянието на банковия сектор. Ще рече, че кредитните институции у нас са в състояние да поемат
загуби от 3 млрд. до 5 млрд. лева
без да нарушат европейските критерии за стабилност. Като се има предвид, че очакваме у нас кризата в бизнеса да се задълбочи, този резерв е изключително важна гаранция за сигурността на спестяванията на гражданите и фирмите. Освен това засега българските банки не само че разполагат с голям капитал, но показват и потенциал за неговото увеличаване. Факт е, че независимо от негативните процеси в българската икономика кредитните институции приключват шестте месеца на 2009-а с печалба от 498.28 млрд. лева. Вярно е, че тя е с 32% по-малка от положителния финансов резултат, отчетен година по-рано. Този спад обаче се дължи както на големите разходи за провизиране на кредити, така и на свиването на положителните маржове между доходите от предоставените заеми и разходите за плащане на лихви по депозити на граждани и фирми. С две думи, свиването на печалбите показва, че банките полагат усилия да не усложняват живота на своите клиенти.
На фона на цялата тази сложна ситуация, разбира се, има институции, които се справят по-добре от останалите.
Класацията на най-добрите банки
в България, която в."БАНКЕРЪ" изготвя на всеки три месеца в продължение на повече от десетилетие, акцентира именно върху критериите за стабилност. Тя е базирана на пет показателя, които илюстрират сигурността на кредитните институции и ефективността на техния бизнес: балансово число, което представя значимостта на банката за финансовия пазар в страната: размер на собствения капитал, на печалбата и възвръщаемост на активите и на капитала. Само банките, които са в първата десетица и по петте критерия, влизат в групата на най-добрите в страната. И по данните за шестте месеца на 2009-а в това условие се вместват "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК", ОББ и Корпоративна банка.
"УниКредит Булбанк"
бе една от институциите, която до развихрянето на кризата бе обвинявана, че се държи твърди консервативно на пазара. Тя не проведе агресивна кредитна експанзия, въздържаше се и от рязко намаляване на лихвените равнища, за да печели пазарни позиции. Дори за известно време отстъпи на "Банка ДСК" първенството по размер на активите. Оказа се обаче, че подобна политика има своя положителна страна и тя се прояви именно в периода, когато икономиката на страната тръгна надолу, а бизнесът на фирмите буквално замря. В тази ситуация "УниКредит Булбанк" се оказа със значителен обем свободни средства, който й позволи да продължи да разширява пазарните си позиции и в сегашните неблагоприятни условия. От началото на годината до края на юни активите й са нараснали от 11.01 млрд. до 11.45 млрд. лева. Това обаче по никакъв начин не е повлияло на нейната устойчивост. Банката продължава да е първа по размер на собствения капитал - 1.5 млрд. лв., и по печалба - 133.4 млрд. лв., а показателите й за възвръщаемост на активите - 1.17%, и на собствения капитал - 8.82%, са едни от най-високите в страната.
"Банка ДСК"
пък бе принудена да дръпне юздите и да поохлади кредитния ентусиазъм, който я бе обхванал преди година. Сега мениджмънтът на институцията е зает да запази пазарните й позиции и да увеличи ликвидността й. За шестте месеца на година активите на банката са намалели незначително - от 8.67 млрд. до 8.54 млрд. лева. Това е резултатът от т.нар. лихвен туризъм на гражданите. През последната половин година повечето депозанти бяха полудели от валящите предложения за атрактивни лихви по банковите депозити и се местеха всеки месец от една банка в друга. Тези своеобразни екскурзии доведоха до това, че активите на финансовите институции всеки месец подскачаха нагоре-надолу с по няколко милиона лева. Така че подобни колебания не са показателни за състоянието на кредитната институция. За сметка на това тя може да се похвали с увеличение на собствения си капитал от 1.23 млрд. до 1.31 млрд. лв. и с печалба от 79.27 млн. лева.
ОББ
също е между банките, които независимо от ситуацията на пазара успяват да поддържат, макар и минимален ръст, на активите. За шестте месеца на годината в ОББ са се увеличили от 7.75 млрд. на 7.98 млрд. лева. Капиталът й също е увеличен от 951 млн. до 991 млн. лева. Печалбата на кредитната институция за шестте месеца на годината е 52.77 млн. лева. Както и при другите банки, тя е по-малка в сравнение с печалбата от юни 2008-а, но това се дължи на намаления марж между приходите от лихви по кредитите и разходите по лихви за привлечени средства.
Корпоративна банка
успя да си отвоюва твърдо присъствие сред десетте най-големи кредитни институции в страната, а само преди две години тя не бе сред факторите на българския пазар. Бързото овладяване на пазарни позиции обаче не влияе неблагоприятно на стабилността й. Официалната статистика на БНБ показва, че собственият й капитал постоянно нараства и в края на юни 2009-а е 243.59 млн. лв., а печалбата й е 29.19 млн. лева. Възвръщаемостта му е 11.98% - втората по големина в целия финансово-кредитен сектор.
Показателите на останалите банките се побират в тук описаната тенденция. Някои от тях като "Societe Generale Експресбанк" и "Юробанк И Еф Джи България" показват стабилен, макар и минимален ръст на активите. В повечето случаи балансовите числа на банките в България буквално всеки месец ту се увеличават, ту намаляват. Някои кредитни институции като "Райфайзенбанк (България)" и "Банка Пиреос България" пък успяха през изминалата половин година да погасят доста солидни заеми, получени от външни кредитори. Капиталът на почти всички банки у нас обаче отбелязват ръст. От друга страна, всички тези данни показват, че във финансово-кредитната ни система няма свободни средства, които могат да послужат за солидна финансова инжекция на фирмите. По-голямата част от новопривлечените пари или от тези, които са събрани от върнати кредити, се инвестират в сигурни финансови инструменти като депозити или в държавни и общински облигации. Преобладаващата част от заемите се отпускат на проверени, платежоспособни и доказали своята лоялност клиенти. И докато общата икономическа ситуация е непроменена, не може да се очаква, че финансирането за бизнеса ще се отпуши и че лихвите по заемите ще паднат. Това ще се случи, когато от Западна Европа към българските банки отново потекат евтини кредитни линии. А от подобно нещо ни делят в най-добрия случая 6-7 месеца.
Коментари
0