Пътническите железници се очаква да имат като основна дейност - транспортна. „БДЖ Пътнически превози" обаче има друга основна дейност – създаване на заетост и социално подпомагане под формата на некачествен, нередовен и евтин превоз.

Всъщност, това е проблемът, когато става въпрос за ефективност, качество и държавни субсидии за БДЖ.

Около 5% от превозените пътници със сухопътен транспорт са ползвали „БДЖ Пътнически превози". Средно за последните 4 години това прави по около 26 млн. пътници за БДЖ годишно при над 500 млн. превозени хора от автобусен транспорт.

Данъкоплатците плащат над 190 млн.лв. годишно директно за работата на „БДЖ Пътнически превози", независимо дали го ползват или не.

Конкретно, за 2013 г. субсидията от бюджета е в размер на 175 млн.лв., за 2014 г. беше предвидена да е 189 млн. лв., а за 2015 г. беше планирана да е 140 млн. лв., но вече има решение за увеличението и до 180 млн. лв.

Средната цена на човек от населението, за да работи „БДЖ Пътнически превози" е 38,5 лв. годишно за 2013 г., 38,3 лв. за 2014 г. и 40,5 лв. за 2015 г.

Около 70% от приходите на „БДЖ Пътнически превози" са формират от бюджетната субсидия и само около 30% са от превоз на пътници и продажба на активи.

Заетите в „БДЖ Пътнически превози" са средно около 6,000 души, като не се наблюдава промяна в последните години.

Цифрите са достатъчни, за да можем да коментираме двата основни аргумента в полза на запазване на сегашното състояние.

Твърди се, че без „БДЖ Пътнически превози" редица хора ще останат без превоз – със сигурност ще има места, за които това ще е неудобство първоначално, но освен жп транспорта, има и друг, който дори и да се субсидира изцяло от държавата, пак ще излезе по-евтино.

Твърди се и че без „БДЖ Пътнически превози" редица хора ще останат без работа – този аргумент е важен най-вече за самите работещи и семействата им, но не и за данъкоплатците. Проблемът е, че работещите в БДЖ са добре организирани, медиите често са невежи, политиците са страхливи и пресметливи, докато данъкоплатците не се организират лесно. /Светла Костадинова, Институт за пазарна икономика/