На 24 ноември от 8.00 до 16.00 часа работниците и служителите на БДЖ започват ежедневни безрочни ефективни стачни действия. Това обявиха на пресконференция днес от синдикалните организации в железопътния сектор.

 

Стачката е заради предвижданите масови съкращения в БДЖ - на 2000 служители и 150 влака, лошото управление и липсата на перспектива в компанията.

 

Синдикати и ръководство са на противоположно диаметрални позиции, като в центъра на конфликта е отказът на мениджърите да подпишат колективен трудов договор, който да гарантира правата на работниците.

 

Другият основен спор е естествено за пари. Ръководството на БДЖ е готово да плати по 6 заплати на съкратените служители, но синдикатите настояват за 10 заплати. Разликата е около 6 млн. лв.

 

Най-значителни съкращения ще има в поделението "Товарни превози" ЕООД, където работят 4800 души. От тях ще бъдат съкратени 1000. Хората, които се пенсионират, ще бъдат заменяни от вътрешни за дружеството служители.


По думите на синдикалистите целта на ръководството на БДЖ е "нейното пълно унищожаване, ограбване на това, което е останало от нея и продажбата й на безценица".

 

Позицията на ръководството е, че БДЖ трябва да се реформира. Целта е да се постигне 50% собствен принос на железницата в реформата, за да получи 50% от държавата и и освобождаване на пазарен капацитет. Последното условие се изисква от Брюксел, за да не се третира подкрепата на БДЖ като неправомерна държавна помощ.

 

БДЖ не е единственият държавен превозвач в Европа, който дължи много пари. Това по- скоро е типичен проблем за сектора, отколкото изключение.

 

Въпросът е, че българските железници на практика са във фалит. Задълженията на БДЖ възлизат на 772 млн. лева към края на август, сочи справка на финансовото министерство, предоставена на Дарик.

 

Общо 69% от тях са към финансови институции, но се погасяват редовно само вноските към Световната банка, тъй като са държавно гарантирани.

 

Персоналът на БДЖ не е по-голям от този на подобните европейски превозвачи. Например в австрийските железници OBB работят близо 40 000 души, докато в българските за заети около 13 000.

 

Но разходите за поддръжка инфраструктурата и мобилният състав в България са огромни заради амортизацията. В същото време икономиката на страната не успява да дава достатъчно товари на железниците, за да може дружеството да генерира печалби в този си вид.

 

По оценка на ръководството всеки ден от стачката ще струва по 600 000 лв. на компанията. Ако сметките са верни за дружеството може да се окаже по-изгодно да се съгласи с искането на синдикатите за изплащане на 10 заплати, отколкото да позволи стачка.

 

Тук вече въпросът се превръща в политически, защото в много сектори в България има проблеми, държавата е принудена да съкращава разходите и дори малка отстъпка пред синдикалните искания може да отприщи огромен натиск върху хазната. Ето защо правителството и ръководството на БДЖ едва ли ще отстъпят, независимо от цената.