Извънреден дебат между бизнеса и политиците организира днес Българската стопанска камара. Този път той бе с участието и на българските евродепутати - Атанас Папаризов, член на ЕП, ГЕРБ - Румяна Желева - ръководител на групата на ГЕРБ в ЕП, ДПС - Мариела Баева - член на ЕП, ДСБ - Светослав Малинов - кандидат за член на ЕП, Движение "Напред" - Румен Йончев - кандидат за член на ЕП, НДСВ - Биляна Раева - член на ЕП, СДС - Надежда Михайлова - кандидат за член на ЕП, зам.-председател на НС, Бойко Недялков - зам.-председател на АИКБ и изп. директор на Торготерм АД, Борислав Георгиев - Комитет по търговия към Националния съвет по икономическа политика при БСК, Георги Шиваров - зам.-председател на Българска стопанска камара, Ивана Радомирова - главен секретар на Съюза на пивоварите в България, Политими Паунова - изпълнителен директор на Българска асоциация на металургичната индустрия. Представяме ви акценти от първата част на дебата, на който медиен партньор е и DarikFinance.bg.

БСП – Атанас Папаризов: Европейската икономика е в дълбока криза. Това е криза на либералния модел. Сега се търси решение, което да възстанови социалния подход при решаване на тази криза. Първото, което ЕС направи, е да предложи по-сериозна финансова дисциплина. Европа отдели 3% от БВП-то си за борба с кризата. България също прие своя план, известен като Плана „Станишев”, който осигурява повече инвестиции, по-гъвкава социална политика, повече подкрепа за икономиката. В ЕС ние отстояваме това, което съдържа Плана „Станишев”. Ще отстояваме политиката си за ядрена енергетика; общ пазар на газта и електроенергията, за да се защитят потребителите.


ГЕРБ – Румяна Желева: Трябва да имаме предвид, че дискутираме бъдещето на икономиката в условията на криза. Европейската централна банка гледа с умерен оптимизъм. Европейските държави предприеха големи пакети за борба с кризата. С цел стартиране на мащабна инициатива за трудовата заетост и усвояването на фондовете, бяха предприети редица инициативи на ниво ЕС. В ЕС всяка група държави има различни проблеми. Прибягването до икономически национализъм ще повлияе негативно върху общото възстановяване от кризата. Къде сме ние? За съжаление, един от най-сериозните лостове – политиката по сближаване, нашето правителство не се възползва докрай от тези възможности. Бих казала: „Мисли глобално – действай локално”…

ДПС – Мариела Баева: В качеството си на член на Икономическата комисия към ЕП ще фокусирам вниманието си върху генезиса на проблема с финансовата криза. … Правителствата и централните банки предприемат мерки, засега с ограничен успех, да подобрят състоянието на икономиката и да намалят системните рискове. Необходими са: ефективна регулация, стабилни институции, отворена икономика.

НАПРЕД – Румен Йончев: ЕС не е цел, а е средство за решаване на някои дълбоки български икономически проблеми. Три основни пункта бих откроил: 1. Земеделието, където първите години от членството създадоха дисбаланси в конкурентоспособността ни спрямо останалите страни-членки. Средството, което е възможно в случая, е изравняване на нивата на субсидиране в България с останалите страни-членки. 2. Сферата на енергетиката – отново българското правителство трябва да използва силни лостове. Преди всичко, ясно е, че ядрената енергетика вече не е табу в ЕС. Трябва да бъдат променени нашите отношения в тази област и трябва отново да заложим на атомната енергетика. До изграждането на големите ядрени мощности, трябва да продължим да разчитаме и на традиционните си източници на енергия. Налага се и предоговяране на квотите на СО2. 3. Пазара на труда, където отново българското правителство трябва да задейства лостове за отваряне на този пазар.

НДСВ – Биляна Раева: Искам да откроя като важен въпрос възстановяването на плащанията по европейските програми. Важно е да се знае имаме ли воля да работим по прозрачен начин по тези средства. Повишаване качеството на човешкия ресурс е сред водещите приоритети. Каква е българската следа в ЕП? Ние имаме доста съществен принос. Квотите за СО2 бяха предоговорени, в партньорство с българския бизнес работихме по този проблем. Що се касае до пазара на квоти имаме доста добри условия. Що се отнася до енергетиката, която все още се базира на въглищата, трябва да преминем към възобновяемите източници на енергия. Трябва да мислим по какъв начин нашата икономика ще бъде конкурентна на световната. Незабавно влизане в ЕРМ2. Очакваме 4% ръст на БВП в ЕС, безработица 5-6% в ЕС. По отношение съотношението „индустрия - селско стопанство”, смятам че правилното разпределение е по-голяма част на услугите, по-малка на индустрията и най-малка на селското стопанство.


СДС – Надежда Михайлова: За мен смисъла на днешния дебат е да обсъдим по какъв начин евродепутатите могат да подпомогнат развитието на българския бизнес. България е държавата с най-ниски доходи в ЕС и с една от най-високата инфлация. Това създава големи проблеми особено в период на криза. Имаме забавяне на икономическия ръст, което доведе до намаляване на инвестиционната активност. Има проблеми в строителството, туризма... Ние смятаме, че трябва да се насочим към отстояването на някои ключови за страната мерки. Осигуровките да паднат наполовина. Намаляване на ДДС до 18%. Намаляване срока за връщане на ДДС на 2 месеца. По-ниско ДДС на лекарствата, намаляване данъка на едноличните търговци. От голямо значение ще бъде активността ни по отношение общата енергийна политика на ЕС. СДС е за ядрената енергетика, но считаме, че финансирането на свръхголям проект като АЕЦ „Белене” трябва да стане с частни капитали, а не като се рискуват държавни пари.

ДСБ – Светослав Малинов: Един евродепутат от десницата трябва да има твърда позиция спрямо всички мерки, които биха отдалечили енергийната зависимост на Европа от Русия. Ще подкрепим всички мерки, които водят към диверсификация на доставките. Трябва да подкрепяме проекта „Набуко” много по-смело, в противовес на „Южен поток”. Трябва да използваме всички действия за „Бургас-Александруполис”. Трябва да си даваме сметка, че тече и дебат относно бъдещето на Европа, на какво се дължи финансовата криза. Всеки трябва да направи всичко по силите си за влизане на България в еврозоната през парадния вход. Виждам една зелена България, с развит туризъм, прорязана с високоскоростни магистрали, по-малко руски тръби, по-малко ядрена енергетика. Трябва да изоставим нелепата идея да сме енергиен център на Балканите. Нека оправим пътищата... По този начин да вдигнем стандарта, а не чрез мегапроекти.


ВТОРИ КРЪГ – РАЗМЯНА НА ВЪПРОСИ МЕЖДУ ПОЛИТИЦИТЕ

ВЪПРОС ОТ БСП КЪМ ГЕРБ: Предстоят да се обсъждат важни въпроси в ЕС. ГЕРБ и Народната партия подкрепиха социалистите да не отпадне 48-часовата работна седмица. Ще продължите ли тази своя политика?

ОТГОВОР ОТ ГЕРБ: В момента България е една от 15-те държави, членки на ЕС, която има т. нар. клауза за неприлагане на препоръчителната работна седмица за ЕС. Тя е 40 часа и в момента ние имаме тази опция. Това е много важно за развиващи се, динамични икономики в условия на криза. Предложението на социалистите е да имаме повече време за семейството в условия на криза да отпадне след 3 години тази клауза. Трябва да оставим възможност на държавите-членки .... Така че твърдо отстояваме тази позиция в момента, която е позиция на българското правителство. В ЕП, ЕК и в Европейския съвет българският интерес трябва да е поставен в максимален синхрон. Ние сме информирани от българските работодателски организации, че искат увеличаване на допустимия размер допълнителен труд. Ние трябва да се съобразим с това, особено в условия на криза. Намаляването на работното време не означава, че ще се увеличи производителността на труда.

ВЪПРОС НА ГЕРБ КЪМ ДПС: Каква е причината за спирането на европейските фондове за България?

ОТГОВОР ОТ ДПС: Отнета е акредитацията на две агенции по ФАР и в доклада на ЕК от юни 2008 г. изрично е подчертано, че ако се отстранят нередностите, Комисията ще възстанови акредитацията.

Реплика от ГЕРБ: Ние загубихме 220 млн. евро – не просто са отнети някакви акредитации, а милиард и 300 млн. по ОП „Околна среда” за тях е забранено на българското правителство да сключва нови договори, заради проблеми в законодателството. Това е несвършена работа на законодателната власт и на правителството, което има законодателна инициатива.

Реплика от ДПС: Става дума за агенциите, които се управляват от Министерството на регионалното развитие. По отношение на ОП „Околна среда” на 30 март са внесени промени в Закона за водите, Закона за концесиите и Закона за регионалното развитие.

Реплика от ГЕРБ: Първо, не са минали през парламента тези промени. Проектите няма да бъдат сключвани. Да не говорим за това, че има публикации за това, че се блокират отново средства за пътната инфраструктура, затова че някой не предлага нужните справки.

Реплика от БСП: Нека внеса малко яснота относно проектите по околна среда – те ще бъдат отблокирани. Намерено е благоприятно решение. Това предложение, което направи МРРБ за решаване на собствеността във водния сектор… Така че е въпрос на време. Има един проблем, който се точи от години – добрите счетоводители напускат държавните служби. Агенцията за одитиране няма нужния персонал и това бави одитите по оперативните програми. Мисля, че до м. Май този въпрос ще бъде решен и парите ще дойдат през юни.

Реплика от ГЕРБ: Дори правителството призна, че са изгубени 3.5 години, без да се оцени значението на тези 6.8 млрд. евро, които в условия на криза са важен ресурс.

Реплика от БСП: Основният проблем все пак е административният капацитет и за него трябва да работим всички. Другият проблем – корупцията, получи сериозно развитие с идването на г-жа Плугчиева и благодарение намесата на ОЛАФ.

ВЪПРОС ОТ НАПРЕД КЪМ БСП: Как допуснахте при онова историческо гласуване с 4-5 гласа да не бъде приет в ЕП варианта за отложено затваряне на АЕЦ „Козлодуй” и за по-гъвкав подход към България в този случай? Как не намерихте тези 4-5 депутати в ЕП, които да подкрепят България?

ОТГОВОР ОТ БСП: Очевидно, не сте наясно какви са възможностите на ЕП в това отношение. Това, че е била приета подобна резолюция преди да станем член, е съвсем друг въпрос. Не знам за какво гласуване точно говорите. В навечерието на членството ни в ЕС не е имало български евродепутати, които да гласуват. Отлагане на затварянето и гъвкав подход може да се договори само като се промени Договора за присъединяване. Откакто се брои нашият глас, винаги гласуванията ни за ядрената енергетика са положителни. ПЕС до нашето членство гласуваше против, откакто ние сме членове, това се промени…

ВЪПРОС ОТ ДПС КЪМ СДС: Европейската централна банка обяви ниво на инфлация за последното тримесечие на 2008 г. за България 7.2%. Ако приемем, че негативизмът доминира в оценките за страната ни, вие към каква национална кауза бихте се присъединили, за да я отстояваме заедно?

ОТГОВОР ОТ СДС: Бих се присъединила към каузата за енергийна независимост и присъединяването на България към общата енергийна политика на ЕС. За мен е недопустимо в период на либерализация на енергийния пазар да се създава енергиен холдинг в България, където не е ясно кой пие и кой плаща.


ВЪПРОС ОТ НДСВ КЪМ БСП: След като преценихте, че либералният модел е пропаднал, считате ли, че увеличаването на държавата в икономиката ще подпомогне възстановяването на ЕС. И въпрос към НАПРЕД – по какъв начин ще изпълните препоръките на Барозу за климатичните промени?

ОТГОВОР ОТ БСП: Социалният модел предполага регулиране и правила, а не свобода да се прави каквото си искате с парите на данъкоплатците и в този смисъл са решенията на Г-20 – за ясен надзор върху цялата финансова система. Трябва да се подкрепят проекти за развитие на инфраструктурата, на отделни отрасли.

Реплика от НДСВ: Това не е провал на либералния модел, а даване възможност на икономиката да се възстанови.

Отговор от НАПРЕД: България е част от ЕС и нашата политика предвижда ясни мерки – всички договорености за членството са правени през 90-те години, а са отчитани нива на икономиката от края на 80-те. Нашата позиция е предоговаряне на определени позиции и клаузи за нашето членство и това не е забранено в ЕС.

Реплика от НДСВ: Погледнете третия енергиен пакет и вижте какво България е предоговорила. Включително сме предоговорили позиции, засягащи производството на енергия от въглища.

ВЪПРОС ОТ СДС КЪМ БСП: Въпросът ми е свързан с финансирането на Белене – какво е виждането Ви по този въпрос и да кажете няколко думи за заема, който правителството се готви да вземе.

ОТГОВОР ОТ БСП: Аз също смятам, че трябва частно да е финансирането. Ако се търси кредит и се предлага от руската страна, той е по-скоро мостов кредит, защото аз съм убеден, че „РВЕ” няма да се откажат, въпреки натиска на общественото мнение в Германия, че подкрепят ядрен проект. Смятам, че ще се осигури частно финансиране. „РВЕ” преговаря и с други фирми и ще участва в проекта. По пакета „Климат - енергетика”, ясно е, че сме поели отлагане на сроковете за заплащане на емисиите от въглищните ни централи и това го направихме с Полша. Това е страната, с която трябва да се борим да влезем в ЕРМ2.

Реплика от СДС: Дали този заем от Русия е съгласуван с партньорите ни от ЕС?

Реплика от БСП: Мисля, че задължително ще бъде съгласуван този кредит, след като се доуточнят подробностите около него. Ако това не се направи, ние след това няма да получим гаранции за частните кредити, които ще получим за АЕЦ. „Евроатом” одобри първо технологията, така ще бъде и за кредита, иначе проектът би пропаднал.

ВЪПРОС ОТ ДСБ КЪМ ДПС: Приемате ли оценката в междинния доклад на ЕК, че няма напредък в борбата с корупцията, а това означава, че няма да бъдат възстановени европейските фондове, докато сте на власт? ДПС стана символ на корупцията през последните години...


ОТГОВОР ОТ ДПС: Вероятно знаете телефонните номера на централата на ДПС – задайте този въпрос към партийното ръководство. Аз съм тук в качеството на член на ЕП и член на Икономическата комисия към ЕП.
Реплика от ДСБ: Тогава ще преформулирам въпроса: Приемате ли оценката, че България няма напредък в борбата с корупцията?.
Реплика от ДПС: Да, България има проблем не само с борбата с корупцията, а също и с правосъдието, организираната престъпност...