Всички на пазара са на мнение, че паниката е доминиращият фактор. Вече никой не смее да коментира на тема "дъно", плахи са и прогнозите докога ще продължава това, на което сме свидетели. Ето какво каза пред DarikFinance Христо Карамфилов, председател на СД на БенчМарк.

 

 

Това, което става у нас, е едно към едно към това, което става навън. И то не става само в България, но и в Сърбия, в Хърватия, в Румъния е същото нещо. За Русия да не говорим – те имат малко и политически риск, така или иначе.

Виждам, че и Хонг Конг бе паднал временно днес със 7%. В момента е някаква паника на пазара, защото не е ясно докъде ще доведе всичко това. Защото, както излиза, една голяма част от финансовата индустрия в Съединените щати няма да е същата примерно след три месеца или след една година.

 

Чуват се мнения, че и бъдещето на Уолстрийт ще бъде различно след края на кризата, когато и да настъпи това!?

 

Уолстрийт е някаква индустрия. Те имат инвестиционни банки, ипотечни банки, ритейл банки и т.н. Като цяло, това което може би остана най-малко засегнато от кризата, е това, което е имало най-широк достъп до ритейл клиентите. Всички, които са купували някакви структурирани продукти, зад които са стояли активи, при този падащ пазар, естествено рискът става огромен, защото се мултиплицира. Те трупат някакви загуби и тези загуби по мое мнение, преди март месец няма да е ясно какъв е размерът им.

Трябва да се види какви са загубите до март месец догодина и евентуално тогава да се започне начисто и да се види как тази индустрия да съществува. Дали, например, банките ще стават универсални, както е тръгнало да става. Ето Банк ъф Америка поглъща Мерил линч.

 

Думата „дъно” все по-често се използва. Има ли дъно и къде е то?

 

Надяваме се това да е дъното. В смисъл не това да е дъното, а в следващите една-две седмици да се приключи с тези панически разпродажби и от тук нататък да има успокоение на пазара. Ситуацията не се подава на никакви анализи, защото много хора действат неадекватно в тази ситуация.

 

Не може обаче да се прави пряка връзка между фалитите в САЩ и ситуацията тук, защото там като се погледне баланса на тези компании, които или биват поглъщани, или фалират, на тях пасивите са им огромни. Имат някакви падежи на задължения, които не могат да си ги покриват.

При българските компании, особено тези, които са на борсата, не може за момента да се говори за такова нещо. По балансите могат да имат някакви дългове, но в никакъв случай те не са повече от активите. Продажбите им растат на практика, може да се забави темпа на растеж, но да се стигне до типа една компания да слезе до счетоводна стойност и задълженията да са повече от активите – много малко вероятно ми се струва да се случи следващите 1-2 години. Едва ли ще бъдем свидетели на подобни фалити каквито стават в САЩ.

 

Там обаче гърми основно финансовата система, докато тук спадовете са при друг тип компании...

 

Спадовете са свързани с ликвидност. Инвеститорите продават това, което е ликвидно, за което могат да вземат парите веднага. Няма значение, дали е финансов сектор. Зависи кой инвеститор какъв портфейл има. Ако портфейл от холдингови компании – продава холдингови компании. Ако има портфейл от банки – продава банки. И т.н. Тук е малко нелогично да се случи. Не може, образно казано, без да хвърлям някакви имена, една компания да има примерно продажби и активи за около 300-400 млн. лв, а в същото време като и погледнете пасивите те са 100 млн. лв. примерно. Няма как тези пасиви изведнъж да станат 500 млн. лв. или повече от продажбите и активите.

Има коментатори, които плашат, че едва ли не тези фалити ще започнат и тук. Но това няма как да се случи. Примерно, банките дори да са кредитирали прекалено много дадена индустрия или клиент – те имат някакви договори и не могат да си поискат парите утре – защото затова имаме договор за кредит.