От бюджета на здравната каса за 2011 г. се очаква да бъде финансова основа и гарант за реформа в здравната сфера. Но попадаме в парадоксална ситуация: проектът за реформа ще се представи след проекта за нейния бюджет. Такъв бюджет не може да се разглежда като бюджет на бъдещата реформа. Затова Българската стопанска камара не подкрепя предложения бюджет на НЗОК, заявява ръководството на камарата.

Необходимо е да се приеме моделът на здравната система, да се очертаят приоритетите на нейното преструктуриране, механизмите и стимулите за нейното провеждане и едва тогава да се представи бюджет на НЗОК като основен финансов лост и гарант за провеждане на реформата – заявяват от БСК.

Камарата е против запазването на сегашния размер на заплащане на личните лекари на „калпак”, без да се отчитат и стимулират резултатите от тяхната работа. Това според БСК означава да се продължи сегашната практика болните да се препращат без особено основание за преглед в болниците, да се пишат повече болнични листа, да не се провеждат предвидените профилактични прегледи и т.н.

В резултат разходите ще растат и бюджетът отново няма да може да ги покрие, твърди бизнесът. Несъгласие се изразява и с делегирани бюджети, както и с ползването на част от вноските на осигурените лица за фискални цели. Наличието на излишък по бюджета на НЗОК позволява осигурителните вноски да се ползват за целите на фискалния резерв, а в края на годината да се национализират.

Тази позиция не коментира размера или структурата на конкретните бюджетни параметри, а самият подход и принципите на разработване на предложения бюджет. Според БСК такъв подход ще възпроизведе сегашния неефективен, нереформиран и деформиран модел на здравеопазване.

Разходите в системата на НЗОК трябва да се преразггледат, като структурите й се освободят от някои несвойствени и ненужни функции, някои дейности да се аутсорстват и на тази база да се намалят разходите за издръжка, настоява БСК.

Стопанската камара предлага на предложения бюджет на НЗОК за 2011 да се гледа като на предварителен, който да бъде актуализиран по предложения на НЗОК с оглед осъществяването на реформата. Но така или иначе бюджетът на НЗОК следва да се отдели от консолидирания бюджет, предлага БСК.

Сред конкретните предложения на БСК за реформи е държавата да бъде лишена от привилегированото си положение в управлението на касата и да се превърне в равнопоставен осигурител в качеството й на работодател. НЗОК да се превърне от държавна в публична институция, която има като основен приоритет защита на интересите и гарантиране на правата на осигурените лица.

Затова следва да се преустанови практиката осигурителни вноски да се внасят директно във фискалния резерв, като резерв на здравната каса, който не се ползва за реалните цели на осигурителната система.

На министерствата и ведомствата да се налагат същите глоби и други санкции, както на всички работодатели, когато не спазват реда, размера и сроковете за внасяне на полагащите се осигурителни вноски.

Работещите по служебни правоотношения да внасят ежемесечно лични здравни вноски за сметка на получаваното от тях трудово възнаграждение. Да се сложи край на практиката за неплащане, като според БСК повече от 1.6 млн. души не правят здравни вноски.

В пакета от мерки за реформиране на системата трябва да се включат законови и нормативни решения за подобряване свободата и автономията на болниците и другите лечебни заведения по отношение на финансирането и осигуряването на инвестиции, изтъква бизнесът. Болниците трябва да получат възможност самостоятелно да управляват разходите си, да се договарят пряко със здравната каса, да имат възможност да участват при определянето на цените на своите услуги.