Ако държавните служители внасят осигуровки на равни начала с всички останали работещи в България, в бюджета ще се генерират допълнителни 400 млн. лв. Идеята е на Българската стопанска камара и се лансира в отворено писмо до вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков. 

Икономистите от БСК предлагат от началото на 2010 година държавните служители да внасят осигурителни вноски за сметка на получаваното от тях възнаграждение.

Средствата за осигурителни вноски на държавните служители, кадровите военнослужещи от Министерство на отбраната, служителите на МВР и служителите от правораздавателната система – от работодателя и индивидуалните вноски, да се включат в бюджетите на съответните министерства и ведомства.

Един от мотивите на БСК да предложи такава схема е схващането, че в момента участието на държавата със здравноосигурителни вноски за лицата, които осигурява, е силно деформирано. През последните години техният среден размер е около 2.5 пъти по-малък от средната осигурителна вноска, внасяна от работодатели и осигурени лица, въпреки високия здравен риск и заболеваемост на осигуряваните от държавата пенсионери, деца и безработни.

Деформациите в социалните плащания скриват реалните разходи на бюджета за администрацията, като особенно деформира бюджетите на МО, МВР и МП.
 
В отвореното писмо на БСК се посочва още, че в Бюджет 2010 са планирани големи разходи с твърде размита структура. Според проекта, изготвен от държавните финансисти, основните разходи отиват за социалната сфера, а не за икономиката.

Намалението на капиталовите разходи, които са източник националния бюджет, подсилено от спада в Брутния вътрешен продукт на страната, е опасно за бъдещето на икономиката след кризата.

Анализът на стопанската камара изтъква, че основното увеличение на разходите е за туризма - с 240%, а също и в транспорта, което според икономистите е насочено преди всичко за неефективно работещите държавни структури, косубсидирани от бизнеса. 

От камарата считат, че увеличението на акциза за електроенергия отново ще окаже натиск върху бизнеса. Засилва се косвеното субсидиране на потребителите на електроенергия ниско напрежение и топлоенергията, поради липсата на пазарни принципи при ценообразуването.

Според БСК спад на БВП до 2 % е твърде оптимистично, на фона на процикличността и неопределеността в преодоляването на кризата в световната икономика и, по-специално - в европейската.

Чуждестранни инвестиции в размер на 10.2% от БВП, което е приблизително 3.3млрд.евро са също оптимистична прогноза.
Курсът на долара, който е заложет в съотношение 1.45 лв./щ.д. не отговаря на очакваното предвиждане, което ще се отрази на търговския дефицит на страната.
 
По отношение на разходната част на бюджета от стопанската камара посочват, че поетите социални ангажименти при намаляване на осигурителните вноски за пенсии с 2% пункта създават общ недостиг в бюджета на ДОО от над 2.1 млрд. лв., покрит с допълнителни субсидии за сметка на държавния бюджет, което допълнително деформира бюджета.
 
БСК подкрепя принципно по-голяма част от мерките  по подобряване на събираемостта, като изтъква, че при необходимост следва да се преоцени отказа от повишаване на акциза за алкохолните напитки.

Следва да бъдат предвидени възможности за облагане на доходите от SMS-игри и от нелегални хазартни игри в интернет и трансфери извън страната (над 1.2 млрд лв) в съответствие с предложението на БСК по данъчните закони.