С напредването на времето до неопределената все още дата за парламентарните избори, все повече политически сили обявяват част от икономическата си програма. Вчера ви представихме основни акценти от тази на НДСВ, днес ви предлагаме гледната точка на Петър Канев, депутат от БСП, член на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание.

 

Трябва ли да се помага на закъсалите предприятия у нас и на мениджърите, които не са се подготвили достатъчно за кризата?

Трябва да се подпомагат цели отрасли и като цяло бизнеса. Аз лично не бих се ангажирал с помощ за отделни, конкретни предприятия, защото трудно бих могъл да намеря критериите да помогна на едно предприятие и да не подам ръка на друго. За това мисля, че определено може да се помогне на строителния бизнес и това го прави правителството с Плана "Станишев" и тези над 5.5 млрд. лв., както и с 20% увеличение на капиталовите разходи.

Ползвате ли някаква актуална статистика, която като снимка на моментното състояние показва кои са най-нуждаещите се отрасли?

Има данни към края на годината на националната статистика за спад на производството в доста отрасли. В браншовите организации също имат точна информация. В момента основно проблемите са при работата на ишлеме. Миналата година износът на ишлеме от текстил и кожени изделия за страни основно в Европейския съюз е за над 1.5 млрд. евро. Да, жалко е, че за националната промишленост, че ишлемето е най-непродуктивното производство, но за съжаление не можем да се върнем 30 години назад, когато целият текстилен и шивашки бранш изнасяше огромни количества конфекция.

Вторият важен бранш е строителството. Аз мисля, че донякъде това, което става там, има оздравителен ефект, носи и някакви санитарни привкуси. Малки и слаби фирми отпадат, но като цяло отлива на чуждестранни инвестиции в България е много сериозен и това удар и основно строителството.

Третият ни проблем е туризмът, който отново е обвързан с жителите на западноевропейски страни. Ние имаме между 10 и 30% по-малък брой авансови записвания за летния сезон в сравнение със същия период на миналата година.

Да разбирам ли, че споделяте дарвиновското равнодушие за естествения подбор, при който оцеляват най-силните, а тези, които не са си направили сметката правилно, ще отпаднат от пазара и това не е толкова драматично?

Не считам, че в тази криза ще оцелеят големите и силните. Ще оцелеят умните и мобилните, гъвкавите. Пазар има достатъчно. Нашите строителни фирми се превърнаха от чисто строителни във фирми-посредници, тоест не само строяха, ами и купуваха, строяха и продаваха. Точно те трябва да потърсят нови пазари, а това вече не са скандинавските страни, това не е дори и Русия. Строителните предприемачи трябва моментално да се ориентират към Средна Азия и Близкия Изток.

Банките имат доста имоти в портфолиото си. Не смятате ли, че евентуален голям срив и фалити на имотния пазар би ги съборил?

Банките имат сравнително много адекватно поведение и не се притеснявам от попадането в такава спирала.

Връщам ви на това, което казвате: помощ за отрасли, не за конкретни бизнеси. Но за всички отрасли /помощ на калпак/ или за ключови отрасли?

Неотдавна премиерът обяви, че ще се възстанови Съветът за икономически растеж. Това е съвет, който беше създаден преди 6-7 години към съответния министър на икономиката. Той се възстановява като един антикризисен щаб и в него основно влизат работодателски организации. Според мен това е точно структурата, която трябва да прецизира къде да се помага, какво да се подпомага и с какви финансови инструменти.

Макар, че малко странно звучи името на този съвет в момент, когато говорим не за икономическо развитие, а за оцеляване...

Тогава така се казваше. Сега ще бъде антикризисен щаб или комитет, нещо подобно.

Колко средства са нужни на България, за да се справи с настоящата ликвидна криза и от къде да дойдат те?

Аз не съм макроикономист и не знам колко пари и от къде да дойдат. Но това, което става в Европа и Америка, се вижда, че колкото и пари да излееш, те все не стигат. В Америка веднъж изляха половин трилион долара, после още почти трилион и както виждате, нещо радостно не се забелязва, освен леко стабилизиране на цели отрасли и най-вече на ипотечните продукти. Виждате Германия няколко пъти приема да направи помощ първо от 500 млрд. евро, после с 400 млрд. евро. Аз само мога да ви кажа, че нормално икономиката ни вървеше като кредитиране до средата на миналата година когато средномесечното корпоративно кредитиране беше 2 млрд. лв., като тръгнахме 2005 година от 1 млрд. тоест, в рамките само на 2 години в България влезе един много сериозен финансов ресурс. В момента кредитирането е свито на 300- 400 млн. лв. и ако трябва да говорим с някакви параметри, това са нещата.

Трябва ли да си договорим евентуални кредитни линии от международните финансови институции, в случай на обостряне на кризата?

Вие виждате, че няма никакъв проблем по всяко време, когато една държава закъса, да се обърне към тези институции.

Насочвам ви към Българската банка за развитие, която макар да е създадена като източник на финансиране за инфраструктура и проекти, от които търговските банки не са заинтересувани, отпуска средства за бизнеси, а не инфраструктура. Това не изкривява ли пазара?

Нищо лошо няма в това. Иначе става така, че една малка банка с един офис в София не може да обслужи 300 бенефициента с половин милиард лева.

Може ли да кажете какъв е интересът към концесиите на летища и пристанища, за които се насочи административен ресурс?

Преди около един месец, когато бях в Германия с транспортния министър Петър Мутафчиев, той каза, че ще бъде внесена законодателна промяна и отдаването на концесии на летища и пристанища ще се оформя не като поемане на целите обекти, а като подобекти, в което има много логика.

Поддържате ли тезата, че български компании трябва да се ползват с някакво предимство при строежа на магистрали?

То звучи много красиво, но за съжаление си е чист протекционизъм и няма как да избягаме от правилата на Европейския съюз.

А нужна ли ни е протекционистична политика, особено в момента?

Това е срещу правилата на Европейския съюз и трудно можем да действаме протекционистично. Друг е въпросът, че българските компании са от скоро на този голям пазар и имат нужда от подкрепа, но това трябва да се прави интелигентно в рамките на закона.

Вървим към България на 4-часов работен ден. Ще стигне ли ресурса на държавата да покрива плащания към всички, намалили работното време на служителите си?

Въпросът отправете към Емилия Масларова, тя има специално разработена програма как да се помага на фирми, които се налага да работят по съкратено работно време. Моето мнение, че да, трябва да се помогне.

До колко реален е според Вас най-песимистичният сценарий, който описват някои икономисти в България – силно обедняване на населението, чувствителен ръст в безработицата, разклащане на банковата система?

Кризата започна да се превръща като българския футбол и всички започнаха да разбират от него. Всеки чул - недочул, видял - недовидял, от специалисти по газоподаване минаха на специалисти по глобална криза. Неслучайно има много остра декларация, подписана от шест ръководители на централноевропейски банки, в която те изразяват категоричното си становище «против» тези песимистични прогнози на западноевропейски рейтингови компании, което абсолютно пречи на чуждестранни инвеститори. Положението в България е много по-добро отколкото в една Германия или Англия.

А откъде да черпим оптимистичните данни?

От собствените умения и знания да се работи с цифри. Като започнете да сравнявате цифрите за българската икономика и сравните с останалите страни, а не да чака полубанкери, полуикономисти да го убеждават.

Споделяте ли тревогата, че на БФБ трябва да се помогне по някакъв начин, тъй като там са концентрирани парите на милиони българи като пенсионни вноски, застрахователни продукти, директни инвестиции?

Първо споделям по принцип тревогата за БФБ, но не съм видял в Америка или в Западна Европа правителствата да отделят пари от бюджета за наливане директно в борсата. Освен това не вярвам, че спасението на борсата е в нейната бърза приватизация, защото не мисля, че Франкфуртската или Лондонската са в по-добро състояние от нашата. Да не се окаже накрая, че болен здрав носи.

По време на криза трябва да спрем да плачем, да разберем, че излизането от криза е въпрос на национален консенсус, а не на една управляваща партия или коалиция. Трябва да се разбере, че всичко, което се прави в момента, ще се види при управлението на следващото правителство и за това да си пречим на този малък и недобре развит български пазар, е глупаво. По-малко трябва да се говори, повече да се работи.