За да проявяваш благотворителност, да даваш, не е необходимо да си богат. Това ясно показва изследването на Charities Aid Foundation /CAF/, което проследява склонността на хората от различните страни по света да споделят с други това, което имат.

Данните, които са представителни в световен мащаб показват, че в Тайланд най-голям процент от хората дават пари с благотворителна цел – в една просперираща, но не и супер богата азиатска държава.

85% от тайландците са споделили безвъзмездно пари през последния месец. Това се дължи влиянието на традиционната будистка култура, като за по-възрастните тайландци благотворителността е буквално желязна норма: 91% на възраст над 35 години са давали пари.

Втори са британците, 79% от които са давали пари за благотворителност през последните 30 дни. До тях се нареждат ирландци, холандци – и мароканци. Данните, обобщени от CAF, са предоставени от Gallup: отчетени са 150 хиляди анкети в 153 страни.

По процент на гражданите, давали пари, САЩ се нарежда на 10-то място с 65%, само крачка над 64-те процента на раздирания от бедност Лаос. Разбира се, тук не се уточнява размерът на даренията, а самият акт, склонността да се дава.

Никак не е приятно, но България е 120-та в този списък по благотворителност. Само 13% от сънародниците ни сме давали пари за благотворителност през последния месец.

Прави впечатление, че докато в другите общества по-възрастните хора дават повече от по-младите, у нас пропорцията е обърната: само 10% от хората над 50 години са давали пари, при 21% във възрастовата категория 35 – 49 години и 12% от българите на възраст до 25 години.

Наистина малко страни са по-стиснати от нас, сред тях изпъкват Гърция, Хърватия и Русия.

Даването на пари е само един от аспектите на благотворителността. Ако нямаш пари, можеш да отделиш свободно време. И наистина – по този показател първо е населението на беден Туркменистан /61%/, втори са в Шри Ланка, трети в Либерия.

Българите? За наш срам, в самото дъно сме на класацията, 146-ти от 153 страни. Тоест обяснението, че сме бедни и затова не даваме, не е състоятелно.

Нито пък че работим толкова, че не ни остава време да помагаме на другите. 43% от населението на САЩ са дали в полза на другите своето време, заемайки 5-то място в класацията.

Малко страни показват толкова нисък процент на помощ с време както България с 3% във възрастовата категория 25 – 34 години.

Третият аспект на благотворителността в разглежданото изследване е „помощ на непознат“. Първи – Либерия, втори – САЩ. България – 138-ма с 32%.

И за да бъде срамът ни пълен, ако през миналата 2010 г. общата позиция на България в благотворителния индекс на страните /World Giving Index/ e 141, през тази се смъкваме с 4 позиции надолу до 145-то място.

Румъния, нашият съсед, се издигна от 142-ро на 118-то място.

Да не се оплакваме, че сме най-бедните в Европа, защото семето на нашата бедност е посято от нас самите. За нас в сила влиза вечният закон: с каквато мярка мерим, с такава ще ни отмерят.