За да не става сложно изчисляването на законната лихва по просрочени задължения при търговски сделки, тя остава в размер на 10% върху основен лихвен процент. България е можела да намали тази лихва на 8%, но Министерски съвет е утвърдил проекта с по-високата лихва, защитен от финансовия министър Симеон Дянков.

Новото постановление отменя действалата до сега нормативна уредба, засягаща просрочените задължения. Необходимостта от актуализация задава Европейския съюз, който с Директива 2011/7/ЕС опитва да сихнронизира практиките в зоната и да стимулира активност по оношение на борбата със забавените плащания по търговски сделки. В тази директива пише, че минималният допустим размер на законната лихва за забава се определя от два компонента: основният лихвен процент на съответната страна- членка плюс осем процентни пункта.

У нас в практиката е наложено друго. Със старото постановление от 8 април 1994 година лихвата по просрочените задължения се пресмята като сбор от основен лихвен процент плюс 10%.

"Считам за целесъобразно този размер да бъде запазен, тъй като съществените промени в правната уредба биха довели до затруднения за правните субекти при изчисляването на дължимата обезщетителна лихва при доброволно изпълнение на задълженията", пише в мотивите си към проекта за ново постановление финансовият министър Симеон Дянков. Той посочва още, че с оглед функцията, която тази лихва има, кредиторът трябва да бъде обезщетен съобразно редица икономически и финансови фактори като годишната инфлация, лихвите по банковите кредити и депозитите.

От друга страна съществува и възможност при евентуално намаляване на размера на законната лихва да бъде подаден стимул за неоправдано забавяне на изплащането на дължимите суми, посочва още Дянков.

Така от 1 август е в сила новото постановление, което регламентира начина, по който се пресмята лихвата по задължения в лева, евро и други валути. За задължения в лева се взема основният лихвен процент на Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процента. За задължения в евро се вземат лихвеният процент, прилаган от Европейската централна банка по основните операции по рефинансиране, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процента. При задълженията в други валути се взема едномесечният Либор за съответния вид валута, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процента. За други валути, за които Либор не е адекватен индекс, се прилага лихвеният процент на централната банка.

Дневният размер на законната лихва за просрочени задължения е равен на
1/360 част от годишния размер на задължението.