България ще прекрати участието си в проекта за изграждане на петролопровода Бургас-Александруполис, съобщи вицепремиерът Симеон Дянков след заседанието на правителството. Решението е одобрено от кабинета, предаде репортерът на Дарик радио Елена Бейкова.

България предлага тристранното междуправителствено споразумение за петролопровода да бъде прекратено по взаимно съгласие. Ако не се постигне такава договорка, българската страна се оттегля самостоятелно след изтичане на 12-месечния срок, обясни Дянков.

Правителството решение е взето във връзка със заключенията, направени през първия етап на работата на международната проектна компания. Съгласно анализите на петролопровода Бургас-Александруполис той не може да бъде реализиран при условията, уговорени в сключеното през 2007 година споразумение, обясни Дянков.

„Няма опасност от санкции, работили сме над 1 година с международни компании, правни и юридически кантори, санкции България няма как да получи", категоричен е Дянков.

„На заседанието на Министерския съвет беше приет и текстът на писмата, които се пращат към руското и гръцкото правителства и съответно към другите акционери в междуправителството споразумение и на компанията, която трябваше да разработи този проект", каза Дянков. Дянков изрази надежда решението на кабинета да бъде прието добре от другите две правителства, за да бъде оттеглянето от проекта по взаимно съгласие.

Финансовите загуби за България са безспорни, категоричен е бившият министър на икономиката и депутат от опозицията Петър Димитров, цитиран от Дарик радио.

„Господин Дянков очевидно не разбира какво казва, но e оповестил, че от една година и повече е наел външни консултанти, на които най-вероятно България е плащала, за да докаже, че България може да излезе от проекта, без да има загуби. Това просто е несериозно и невярно. България вече търпи загуби. В самото съобщение се говори за допълнителни 12,4 млн., които трябва да плати България по този проект", каза Петър Димитров.

„Според съакционерите в дружеството те ще поискат неустойки от България, минималният им иск е за 200 млн. долара, максималният иск отива до 1 млрд. долара неустойка", каза още Петър Димитров.

Той допълни, че не е негова работа да гадае какво ще бъде решение на международните арбитражни институции. По думите му както вървят нещата, това е доказателство, че ще бъдат погребани всички руски проекти.

Кметът на Бургас Димитър Николов изрази мнение, че решението на правителството за прекратяване на участието на България в проекта за изграждане на нефтопровода "Бургас-Александруполис е очаквано и необходимо. „Бургазлии могат да си отдъхнат и отново има повод за празнуване", каза той.

Новината за прекратяването на българското участие в проекта той определи като пример за защита на националните и регионалните интереси. Николов сподели още, че е доволен, защото е отпаднала реална заплаха за екологията и опасност за развитието на бизнеса и туризма.

Кметът на морския град обясни, че в последните месеци е бил силно притеснен, следейки процеса и финала към това решение. "От проектната компания бяха привлекли елитни специалисти, които да синхронизират цялата документация с нашето законодателство, заради което щяхме да влезем в една нескончаема спирала от юридически хватки", каза Николов.

Проектът за прокарване на петролопровод между Бургас и Александруполис цели осигуряването на алтернативен път за пренос на петрол от Кавказ до европейските пазари. Това трябваше да стане чрез монтирането на тръби с обща дължина 279 км. Капацитетът за пренос бе планиран на 35 - 50 млн. тона нефт годишно.

Споразумението за сътрудничество в изграждането и експлоатацията на петролопровода Бургас-Александруполис бе подписано в Атина на 15 март 2007 от руския президент Владимир Путин, българския министър-председател Сергей Станишев и гръцкия му колега Костас Караманлис.

Русия има 51% дял в проектната компания, а България и Гърция държат по 24.5% всяка.

Преди седмица РИА Новости напомни, че България трупа задължения по проекта, които надхвърлют 6 млн. евро и по-нататъчното забавяне влошава ситуацията. Като партньор в проекта страната се ангажира с финансиране на 7.5 млрд. евро, но плащанията бяха замразени под предлог, че е необходимо да бъдат извършени екологични оценки на териториите, през които е планирано да премивана тръбата, още повече, че по-голяматга част от трасето на Бургас - Александруполис минава именно през българска земя.

София на два пъти връщаше за доразглеждане екооценката. В края на месец ноември обаче бе одобрен ОВОС на проекта (оцека за въздействие върху околната среда). Крайното решение трябваше да бъде взето от Висшия експертен съвет на Министерство на околната среда и водите. 

Междувременно се появиха спекулации, че България ще се опита да се дистанцира от проекта, като го отхвърли по екологични причини и по този начин избегне изплащане на компенсации на Гърция и Русия.

Паралелно с тях се появиха и заплахи, че останалите партньори в проекта могат да решат да променят трасето му и така той да заобиколи България.