Законите в България се заобикалят и нарушават често и лесно. Когато пък държавата реши да се намеси, го прави избирателно. Два български сюжета от последните дни илюстрират ясно тези станали вече банални изводи.

 

Какво е общото между ромите от старозагорския квартал „Лозенец” и собствениците на ски бизнеса в Банско? Пита Deutsche Welle.

Въпросът на пръв поглед звучи абсурдно. В единия случай става дума за бедност и мизерия, в другия – за процъфтяващо, поне по българските стандарти, благосъстояние и дори лукс. И все пак общо има. И едните, и другите имат проблеми с горите и ... със законите.

Голяма част от ромите в „Лозенец” са дошли отнякъде, самонастанили са се и си построили къщи без да питат никого. Години наред кварталът се разраства за сметка на боровата гора в съседния парк „Аязмото” - всяко лято в него пламват умишлени пожари, после на мястото на изгорелите дървета изникват нови къщи.

През всичкото това време и местната власт, и държавните контролни органи не просто си затварят очите, но и мълчаливо насърчават нарушителите на закона, като ги регистрират и им издават лични карти с новата им адресна регистрация, в някои случаи им събират данък сгради и такса смет. Новите сгради са присъединени към мрежите за комунални услуги със съответните партиди, обитателите им си плащат сметките за ток и вода със съответните бележки. Което сега им дава основание да претендират, че са си напълно „законни”.

След като през 2001 година получават съответната концесия, собствениците на ски бизнеса в Банско пък лека-полека и без да питат никого разширяват ски зоната за сметка на боровите гори в Националния парк „Пирин”. Официално измерване десет години по-късно показва, че към разрешените с концесионния договор 990 декара са добавени още 650. Върху тях са изникнали общо седем нови обекта – писти, лифтове, резервоар и чайна - всичките с крайно съмнителна законност, както показа проверка на Върховната административна прокуратура в началото на тази година.

През това време държавата и контролните ѝ органи не просто си затварят очите, но и на практика насърчават нарушителите на закона - винаги се намирала някоя от многобройните отговорни институции по веригата на съгласуване и разрешения, която да намери основание да им издаде някой от многобройните необходими документи. А също и като им събират данъци включително за обектите, построени на места, където стопанската дейност по принцип е забранена. Което сега дава основание на концесионерите да твърдят, че всичките им съоръжения са си напълно „законни”.

Но не са. По това си приличат ромите от „Лозенец” и бизнесмените от Банско. Тази прилика не е случайна. Това, всъщност, по един или друг начин, е повсеместно действащата българска схема.

Трудно е да се каже кое е в началото и кое в края на тази схема. Дали несъвършените, необвързани помежду си закони, които заедно с правилата и процедурите съдържат и „вратичките” за тяхното заобикаляне.

Дали населението, склонно при всеки удобен случай да използва тези „вратички”. Или властта, която не може или не иска да контролира и налага спазването на закона - поради нехайство, безсилие или корупция.

Между двата сюжета, за които става дума, и между участниците в тях, разбира се, има и хиляди разлики. Най-голямата от тях се разигра пред очите ни в последните седмици.

Едните, ромите от „Лозенец”, бяха строго наказани. Въпреки яростната им съпротива, къщите им бяха разрушени с жандармерия и багери – показно, по телевизията. За назидание и като пример, че "законът трябва да е за всички".

На другите, бизнесмените от Банско, с все още тайно решение от последното заседание на междувременно подалото оставка правителство, не само се спестява наказанието, поради „изтекъл давностен срок”, но и на практика се легализират както досегашното разширение на ски зоната, така и построеното върху него. Сега предстои да наблюдаваме какво ще измислят институциите, за да им разрешат ново разширяване, изсичане и бетониране. Начин ще се намери, не се съмнявайте.

Най-страшна в случая е именно тази драматична разлика в прилагането на закона, защото тя умножава многократно недоверието в държавата и в самата възможност за съществуване на някакъв правов ред. Държава на ужким, държава на заразно и самовъзпроизвеждащо се беззаконие.