Според публикуван през октомври доклад на Евробарометър, 20% от жителите на Европейския съюз считат, че измененията в климата днес са най-важният проблем за света. Като глобален проблем, в очите на европейците промяната в климата отстъпва по важност само на бедността, глада и липсата на питейна вода /28%/.

Българинът в това отношение е по-скептичен. Само 15% от българите посочват, че промяната в климата е най-големият проблем на човечеството. За сравнение, 31% от датчаните и 25% от германците поставят климата като проблем номер едно.

По-спокойни за климата от българите са само унгарците, естонците, ирландците и португалците. Само 7% от португалците считат, че промяната в климата е световен проблем номер едно. За сметка на това 37% от унгарците и 44% от португалците посочват глада и бедността като най-голям проблем.

Може да не е най-важен, но важен ли е въпросът за климата? Според европейците, твърдо да. 51% от жителите на Стария континент го посочват като „един от най-важните“ проблеми, пак след бедността /64%/, но преди икономическата ситуация с 45%.

Българите отново са по-спокойни за климата от средното за Европа, като 46% посочват, че проблемът е „един от най-големите“. Португалците с 28% опасение отново са най-скептични, докато шведите с 68% притеснение за климата са в челните редици на загрижените.

Какво, тогава, е най-притеснително за българите? Според Евробарометър, въпросът за бедността, липсата на вода и храна е водещ за 66% от сънародниците ни. Това е много близо до европейските 64%. Но изпъкваме по отношение загрижеността за световното икономическо положение – то плаши 58% от българите, при 45% средно за ЕС.

Страхуваме се също така от международния тероризъм: 53% го посочват като много важен проблем при 38% средно за Европа. Тази разлика е до известна степен неочаквана, тъй като през последните 10 години в Европа имаше няколко големи терористични атаки, докато в България нито една.

42% от българите посочват като сериозна заплаха въоръжените конфликти – при 28% средно за Европа. Интересно е, че българите не мислят недостига на енергия за важен световен проблем. Само 7% изразяват опасение от това, при 28% средно за Европа.

Всъщност страхът на българите от въоръжени конфликти и тероризъм е най-голям от всички европейски страни, а страхът от недостиг на енергия е най-нисък.

Изследването може да наведе на съществен извод. Човек едновременно живее в микро – и макросвят. Промените в климата вече са възприети като заплаха в макросвета за западноевропейците – но все още не и при българите. В света на българите все още важат старите заплахи – тероризъм и войни, които при другите европейци са изместени от заплахата „промяна в климата“.

Що се касае до микросвета – светът на собствените проблеми – той неизбежно се проектира върху представата за глобалните проблеми. Това обяснява защо икономическата ситуация е доста по-сериозен световен проблем според българина, отколкото според европееца.

В същото време рискът от нарастване на глобалното население се оценява като много нисък в обезлюдена България /8% при средно за ЕС 21% и 32% за пренаселена Германия/.

При многобройните проекти за строеж на нови енергийни обекти в България, разбираемо е защо българинът не счита енергията за световен проблем – докато 45% от населението на Германия, чиято процъфтяваща икономика се нуждае от все повече енергия – се страхува от това.

Но макар и не най-важен проблем според българите, промяната в климата за тях е сериозен проблем. Сериозността на климатичната ситуация е оценена със 7.8 пункта от 10 възможни, при 7.4 пункта средно за Европа. Опасенията на българите за климата са се повишили с 0.6 п.п от 7.2 пункта през 2009 г. Обяснението е просто – проблемите като цяло в очите на българите изглеждат по-сериозни, отколкото за средния европеец.

Този извод любопитно контрастира на българския отговор на въпроса, кой е отговорен да овладее климатичните проблеми. Само 4% от сънародниците ни отговарят „Аз лично“. Това е най-ниската лично възприета отговорност в целия Европейски съюз, при 21% средно за ЕС, 45% за шведите и 34% за германците и испанците.

Но българинът сякаш е станал политически по-зрял: сънародниците ни не прехвърлят цялата отговорност за климата върху държавата – както правят повечето европейци – и върху институциите на ЕС. На българите най-много /40%/ е харесал отговорът, че отговорността е колективна.

Въпреки че не е тяхна работа, 39% от българите са направили нещо за климата през последните 6 месеца /50% не са направили нищо/. Стремежът на българите да спрат глобалното затопляне обаче се изразява в по-честото купуване на местно произведени и сезонни стоки, което стриктно погледнато в нашия български случай не е точно акция срещу климатичните промени. Още повече, изследването, осъществено в 1002 интервюта, е проведено през юни.

В 4 от 11 предложени за оценка дейности за борба с климатичните промени, българите са най-слабо активни от жителите на останалите 26 страни членки. Това са „опит за намаляване на отпадъците“ /само 23% от българите при 66% средно за ЕС/, 1% са си купили жилище с по-ниска енергийна интензивност, нито един от сънародниците не е инсталирал генератор за енергия от възобновяем източник в дома си /4% от жителите на ЕС са го направили/ и нито един българин не си е сменил енергийния доставчик от екологични съображения.

81% от българите вярват, че борбата с климатичните промени и постигане на по-висока енергийна ефективност може да донесе повече работни места и да стимулира климата. Въпреки това, само 40% от българите – двойно по-малко от датчаните и с 10 п.п по-малко от средното за ЕС – вярват, че през 2050 г. ще използваме повече енергия от слънце и вятър.