Някои от характерните свойства на алкохола се проявяват най-ясно в дни като 15 февруари. Според доклад на Световната здравна организация, публикуван преди дни, но боравещ със статистика за периода 1990 – 2006 г., българите не са сред най-заклетите пиячи на континента.

 

Данните показват, че в периода 2003 – 2005 г. средният българин на възраст над 15 години е консумирал годишно 12.4 литра чист алкохол. Това е точно толкова, че да не ни постави в категорията на най-големите пиячи на планетата, които годишно поглъщат над 12.5 литра чист алкохол на човек от населението.

 

Направеното от The Economist обобщение на данните показва, че най-големите пиячи в света се намират почти изключително в Европа. Само Южна Корея попада в най-алкохолната категория – докато в Европа там са почти всички авторитети: Русия, Финландия, Франция, Германия, Великобритания, Португалия, Дания, почти всички страни от бившия соц блок.

 

Сред малко по-умерените пиячи, освен българите, са испанците, италианците, гърците, сърбите, шведите, холандците, швейцарците.

 

Пиенето на другите континенти не може даже да се доближи до количествата, поглъщани в Стария свят – показват още данните на Световната здравна организация. Общо от алкохол годишно в света умират 2.5 млн. души, което е повече от жертвите от СПИН и туберкулоза.

 

За Русия и бившите социалистически републики е изчислено, че един на всеки пет починали мъже си е отишал заради злоупотреба с пиене. Най-големите пияници в света седят в Молдова, където консумацията е 18.2 литра чист алкохол на човек над 15 години. Над 10 литра от изпития от молдованците алкохол е нелегален. Втори по пиянство са чехите, които годишно изпиват 2 литра алкохол по-малко.

 

Българите в статистиката на СЗО пият само 1.2 литра нелегален алкохол годишно. Според данните на глобалната организация, структурата на българското пиене е 32% бира, 22% вино и 45% спиртни напитки. 1% се губи в „други“, което най-вероятно са вермути, ликьори, вишновки и др.

 

До 2005 г. не е установен ръст в консумацията на алкохол в България, тоест пием стабилно. 26.5% от сънародниците ни на възраст над 15 години са въздържатели /тоест не са пили през последните 12 месеца/. Тотални въздържатели са 20%, останалите са бивши пиячи.

 

Алкохолът води до проблеми при 0.91% от българските на възраст над 15 години и 3.87% от българите.

 

Като се изключат непиячите, българите изпиват 17 литра чист алкохол годишно. Мъжете пиячи пият по 22.87 литра, а жените по само 9.25 литра. Сметката на кръчмаря накрая показва: 28% от всичкия алкохол в България се изпива от жени. Но както при жените, така и при мъжете опасността да умрат от цироза е по-голяма, отколкото от пътен инцидент.

 

Все пак, от наличните 5 категории по риск на пиянство, българите попадат във втората, по-малко рискова категория. Средният за Европа алкохолен риск е по-висок от нашия.

 

Европейското сравнение показва още, че като количество българите пият като средния европеец, а като качество – залагат повече на виното. Средно 30% от алкохола в света се произвежда в домашни условия.