Като лош пример, който не трябва да се повтаря от Русия, разглеждат британски експерти политиката на България по акцизите на тютюневите изделия.

 

Властта в Русия изказа намерение да повиши акцизните ставки върху тютюна в страната до средните европейски значения. Но това би било грешка, предупреждава британският институт Oxford Economics. Ако Русия избере този път, това означава отказ от данъчен уверенитет и несъобразяване с реалностите на икономиката – предава Комерсант.

 

В самия Европейски съюз нелегаления пазар на тютюневи изделия нараства, така че акцизната политика на ЕС като цяло не трябва да се дава за пример. След като в течение на последните 8 години България и Румъния повишиха акцизите си върху тютюна от 10 и 12 долара на съответно 100 и 90 долара за 1000 цигари, резултатът е, че контрабандният тютюн зае повече от една трета от пазара.

 

Вече на практика Русия взе решение да увеличи тройно акциза върху тютюневите изделия за следващите три години, като към 2014 г. акцизът трябва да е 1040 рубли от настоящите 360 рубли /1 USD по курс на деня е равен на 30.9 рубли/. Но бившият финансов министър Алексей Кудрин заяви преди време желание да вдигне акциза до 3000 рубли за 1000 къса към 2015 г. – което вече е европейско равнище. Кудрин беше предупредил, че от този ход има смисъл само ако сходни мерки се предприемат от Беларус и Казахстан в рамките на Митническия съюз.

 

Но британският институт Oxford Economics в анализ, посветен на държавната акцизна политика, цените на цигарите и сенчестия пазар, предлага друга гледна точка. Ако заради ръст на акцизите цигарите поскъпнат над едно определено равнище, пушачите създават търсене на по-евтина, тоест нелегална продукция.

Тази критична точка в цените на цигарите е установена така: ако пушачът харчи за цигари над 8% от ежедневния си доход, той тръгва да търси по-евтиния незаконен продукт. А при 11% започва критичната зона, в която високото равнище на контрабандата е гарантирано, без значение колко богата е държавата.

За България това означава следното. При цена на кутия цигари средно качество от 4.60 лв. и потребление 1 кутия дневно, „законните“ 8% от разполагаемия доход за цигари означават над 57 лева дневен доход и 1725 лева чист месечен доход – за да не прибягва българинът към контрабандни цигари. Чистият доход не е равен на работната заплата; при 32.5% средна осигурителна и данъчна тежест, българинът, който няма да купува нелегални цигари, трябва да получава месечна брутна заплата от 2285 лева.

Сумата, получена при хипотетичните изчисления по-горе, е тройно по-висока от средната работна заплата в България. Разбира се, презумпцията е, че пушачът ще намали потреблението си и ще пуши вече не 1 кутия, а 5 или 10 цигари дневно. Но фактът е, че твърде много хора предпочитат контрабандата, вместо насилието над зависимия организъм.

В Русия пушачите харчат за цигари само 5% от разполагаемия си доход и затова нелегалния пазар е не повече от 1%. Сега контрабандата просто не е изгодна в Русия. От един контейнер с 1 млн. цигари контрабандистът в Русия би получил 200 хиляди долара, а ако ги прададе в Европейския съюз – 1 милион.

САЩ и Япония са на същото ниво на достъпност на цигарите като в Русия и затова делът на нелегалния пазар там е само 2%. А в Германия показателят на достъпност е 8.7% - контрабандният пазар 15%. Във Великобритания пушачите харчат за тютюн 11.7% от доходите си – затова там нелегалният пазар е най-голям сред развитите държави, цели 40%.

Украйна пък само за 18 месеца вдигна тютюневите акцизи с 275% и в момента нивото на достъпност на цигарите е преминало критичните 12% - и нелегалната търговия се е превърнала в сериозен проблем там.

Според анализаторите от Oxford Economics, страните от Източна Европа са повишили твърде бързо акцизите на цигарите, без политиците да се съобразят с реалното ниво на жизнения стандарт. В България, Румъния и страните от Прибалтика, пушачите харчат за цигари 20% от доходите си. Затова и нивото на нелегалната търговия с цигари там достига 40%.

 

Съвсем друга политика демонстрираха Испания и Италия – при тях акцизната ставка се повишаваше до сегашните високи нива в течение на 15 – 20 години и контрабандата не е чак такъв проблем. Но от Oxford Economics са категорични – България и Румъния са отрицателен пример.