Чужденците ще могат свободно да купуват земя у нас след 1-ви януари 2014-а година. Тогава изтича гратисният период, от който страната ни се възползва при влизането си в ЕС. По неофициална информация браншови организации в земеделието вече търсят варианти срокът за забраната да бъде удължен.

Когато предстоеше влизането в ЕС, беше изтъкнато, че през този преходен период от 7 години цените на българската земя ще се изравнят с тези от Централна и Западна Европа – това изобщо не е така, разликата в цените е десетки пъти. Беше изтъкнато, че ще бъдат защитени интересите на българските собственици, това не е станало. Беше казано, че ще има готов кадастър и завършен имотен регистър, а такъв няма, коментира пред БНР проф. Веселин Бояджиев от Катедра "Социално-икономическа география" в СУ "Св. Климент Охридски".

Държавата досега наблюдава как чужденците влизат в България като собственици, но влизат през задната врата, смята Бояджиев.

За съжаление нашата държава не е способна да изясни какъв е делът на чужденците и каква земя получават. Няма ясно дефинирани крайни цели, които да бъдат одобрени от интересите на българското общество. В цяла Източна Европа, в Азия китайци, катарци, саудитци масово купуват земя. Земя купуват и у нас, и в Румъния. Те правят това, което ние бихме могли да правим, и то по-добре.

Имаме най-евтината земя, а цените на международния пазар на храни растат. Ние бихме могли да произвеждаме храна на територията на страната, която да изхранва около 40 млн. население. Според Бояджиев покупките на земя от чужденци ще ограничат развитието на българските собственици.

От своя страна Борислав Петков от Асоциацията на собствениците на земеделски земи припомни, че чужденци купуват у нас земи от началото на 90-те години.

След изтичането на мораториума през 2014 г. българската държава, в лицето на Народното събрание, може да вземе решение той да бъде удължен. Практически този мораториум в момента е недействащ, тъй като всеки, който желае да си купи земеделска земя, може да го направи, регистрирайки една фирма на територията на Република България.

А цената на земята е ниска защото тя е разпокъсана, без поливни съоръжения, без инфраструктура и не представлява интерес, за който и да било инвеститор, дори за българските инвеститори.

Според Петков трябва да има орган в държавата, който да регулира поземлените отношения и активно да участва на пазара на земеделска земя.