Над 2 милиона тона е количеството медно – златна руда, което годишно се извлича от находището в Челопеч. След обогатяване на рудата, тя се извозва с автомобилен транспорт до гарата в Златица, а оттам с товарни вагони се превозва до пристанище Бургас. Пътят й по море я отвежда чак до южния бряг на Африка – до металургичния завод на Dundee Precious Metals в Намибия. Но за българската икономика по-интересният факт е, че след затварянето на завода в Кремиковци, товарите от златната мина са сред основните поръчки, които крепят още живи българските железници.

Тази гледна точка ръководството на „Болкан Минерал енд Майнинг“ сподели на организирана среща с журналисти днес. По време на срещата бяха поставени въпроси за инвестиционния климат в страната, за модернизирания рудник в Челопеч, за перспективите на проекта в Крумовград, както и за „зелените рекетьори“, които пречат на проектите на компанията у нас.

Златният барометър

Българските представители на компанията, чиито акции се търгуват на борсата в Торонто, подчертаха, че търсят диалог с обществеността и се стремят да са напълно прозрачни в своите действия. Алекс Нестор – директор Корпоративни и външни отношения в Дънди Прешъс България, заяви за 300 млн. долара, инвестирани след 2004 г. в икономиката на България. По думите му досега всички печалби от дейността на „Дънди“ в България се реинвестирани в страната.

Нестор заяви, че въпреки неголемия размер на DPM от близо 3000 служители, дейността на компанията в очите на редица чуждестранни бизнесмени служи като барометър относно привлекателността на инвестиционния климат в България. Според него не е никак случайно, че преките чуждестранни инвестиции в България спадат толкова драстично в последната година. Той също така смята, че това дали корпоративният данък в България е 5% или 20% е далеч по-маловажно от убеждението, че има закони и те се спазват. Привлекателно за чуждите инвестиции би било и наличието на стратегии за развитие, които могат да внесат повече яснота за перспективите на отраслите.

След като инвестиция за 200 млн. долара в Челопеч се осуети заради опозицията на еколозите, сега „Дънди“ се надява да преодолее противоречията към инвестиция от 120 – 130 млн. долара в региона на Крумовград. Както е известно, правителството даде на минната компания концесия за добив в находището „Хан Крум“ още през февруари, но този акт на Министерския съвет се обжалва пред Върховния административен съд от три природозащитни неправителствени организации; делото по жалбата беше отложено за 01.02.2012 г. Според Нестор, това забавяне е много неудобно, защото времето за бизнеса е пари – и заедно с това е негативен фактор в очите на чуждите инвеститори.

Проект за 800 000 унции

От рудника на Ада тепе край Крумовград DPM предвижда да извлече 8 – 9 млн. тона златно – сребърна руда. При съдържание на злато от 4 – 5 грама на тон, компанията очаква да добие над 20 тона злато, или 800 хиляди унции. Годишно ще се преработват 800 хил тона руда, тоест животът на рудника ще е 8 до 10 години. За този период, Дънди планира „щедър социален пакет за община Крумовград в размер на десетки милиона лева“. Ползите ще са не само за Крумовград, а за целите Източни Родопи, тъй като новият рудник ще даде нов импулс на западналото минно дело там.

В хода на дискусията с гражданското общество и компетентните еколози, проектът за златодобив в открития рудник край Крумовград е претърпял значителна еволюция. За използване на цианиди вече дори не се споменава; компанията се е отказала също и от изграждане на хвостохранилище, нужно за технологиите по допълнително обогатяване на рудата: такова би застрашило популациите на двата вида костенурки в региона. Компанията твърди, че с усъвършенстване на проекта е минимизиран рискът от вредно въздействие върху водите, въздуха и биоразнообразието в региона на Крумовград – който попада в екологичната мрежа Натура 2000.

Въпреки всичко, транспортът на продукцията изглежда остава слабо звено. Качеството на пътната мрежа в Източните Родопи е твърде ниско и само по себе си е предпоставка за инциденти. Засега като най-безопасен се преценява обходният маршрут през село Токачка, има възможност и за инвестиции за подобряване на пътищата в региона, твърди екологът на компанията. Въпросът обаче изчаква, докато ВАС не се произнесе по жалбите срещу концесията. Според плана, златно – рудният концентрат, съдържащ до 200 грама злато на тон, ще се превозва пакетиран или в контейнери.

Около 10 хиляди тона златен концентрат ще е годишната продукция, която ще се транспортира от Крумовград. Засега няма яснота кой ще е купувачът на това количество, но не е изключено то да се преработва до борсово търгуван продукт и в България – каза за ДарикФинанс Алекс Нестор.

Времето е пари, но търпението – добродетел

На 19 септември, в понеделник, Висшият експертен екологичен съвет ще се произнесе по Доклада по ОВОС /Оценката на въздействието върху околната среда/. Фактът, че сме стигнали до там, е голям успех за нас, след като документите ни залежаваха с години върху бюрото на бившия екоминистър Джевдет Чакъров, каза Ирена Стамболиева, директор „Здраве, безопасност, околна среда и връзки с обществеността“ на компанията. Но с евентуално положително решение документалните неволи на Дънди далеч няма да свършат.

Първо се изчаква становището на върховните съдии на 1 февруари догодина по жалбата на Информационен и учебен център по екология, Институт по зелена политика и сдружение Балкани. Ако жалбата им бъде отхвърлена, предстои да се получат още няколко екологични разрешителни – например за водите и за работа с опасни материали. След това трябва да се отчуждят и закупят земите – които в случая с 85-те хектара на Ада тепе попадат почти изцяло в Държавния горски фонд. Следва изготвяне на подробни устройствени планове, които трябва да се утвърдят от общините ... Чак след това би могло да започне обратното броене до старта на златодобива, което чисто технологично трудно може да е под 18 месеца.

В най-оптимистичния за компанията вариант, който предвижда и изменение на Закона за подземните богатства /Алекс Нестор е в ръководството на Минно – геоложката камара, освен че е член на борда на Американската търговска камара в България/, златодобивът в Крумовград ще заработи в края на 2013 г. В реалистичния вариант, това ще се случи през 2015 или 2016 г., уточняват от компанията.

Еко жалби срещу всеки бизнес проект

Представителите на DPM алармират: бизнесът в България е подложен на еко рекет. Бързат да уточнят: никой не е искал от нас пари директно. Но фактът, че в момента има над 100 жалби на природозащитници във ВАС срещу бизнес проекти – и всяка жалба забавя осъществяването на проекта с 1 – 2 години, е твърде показателен. Гражданското участие и консултациите с НПО-тата са „част от уравнението“ в модерния минен бизнес на Европа, не трябва да се отнема правото на гражданите за изразяване на становище, но решения по подобни жалби не трябва да се бавят с повече от 2 – 3 месеца, изтъква екологът Стамболиева.

Рудникът в Челопеч е най-голямата работеща златна мина в Европа. В момента се оценява, че запасите й възлизат на 23 млн. тона руда, съдържаща по 4 – 5 грама злато на тон. Показателят за извличане на метала от рудата е 85 – 87% за медта и 50 – 60% за златото. Според изпълнителният директор на Челопеч майнинг ЕАД Николай Христов, организацията на минната дейност в Челопеч е на водещо световно ниво. „От цял свят искат да дойдат да видят как работим“. Управлението на мината е автоматизирано, прилагат се и нови технологии, които намаляват екологичното въздействие, например полуавтогенно стриване на рудните късове. Отпадъчният материал след извличане на метала от рудата вече се връща в земята, тоест след златодобива в Челопеч в земните недра не остават кухини.