„Тройката“, в лицето на Международния валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка, е поискала от Гърция да въведе български заплати. Това коментира гръцкият вестник "Етнос".

Според публикацията кредиторите настояват за намаляване на минималната заплата и на допълнителните пенсии, за орязване на 13-ата и 14-ата заплата, за замразяване на увеличенията на доходите и заплатите до тези в България и най-вече за бързи и спешни реформи на трудовия пазар.

Това са само част от изискванията за отпускане на нов спасителен пакет. Точната му сума трябва да стане ясна днес на срещата на евролидерите в Брюксел. През октомври Европа и МВФ се договориха за 130 млрд. евро, но само ако Атина поеме ангажимента да смъкне дълга си от 160% от БВП на 120%. Оттогава обаче влошаването на гръцката икономика и бюджетният дефицит, който се разшири до около 10% от БВП, поставиха тези прогнози под съмнение. Затова някои официални представители на еврозоната и МВФ посочиха, че Гърция ще се нуждае от още 15 млрд. евро.

Друга точка от дневния ред на срещата на върха са условията по сделката с частните кредитори на страната, които трябва да подпишат „окастряне“ на дълга й със 100 млрд. евро. Допреди седмица преговорите забуксуваха, тъй като предложената средна лихва по новите облигации беше по-голяма от тези, на които Европа е склонна да се съгласи. Но според последните официални изказвания и от страна на кредиторите, и от страна на Гърция, вече е отбелязан значителен прогрес в разговорите и финалната сделка трябва да бъде обявена тази седмица заедно с новата програма.

„Ние наистина сме на една крачка от споразумението“, посочи през уикенда финансовият министър Евангелос Венизелос. По всяка вероятност частните държатели на гръцки дълг са склонили на средна лихва за 30-годишния период на облигациите под 4 на сто, каквото бе условието на финансовите министри от еврозоната. Без свежо финансиране на практика южната ни съседка няма да е в състояние да плати 14,4 млрд. евро през март и може да стане първата страна в 11-годишната история на валутния съюз, изпаднала във фалит.

Друго предложение, което обаче не срещна подкрепата на ЕК, дойде от Германия. Тя поиска Гърция да се откаже от суверенитета си в областта на данъчната политика, която да се поеме от европейски комисар, съобщи „Файненшъл таймс“. Според вестника Берлин предлага посочен от финансовите министри на еврозоната комисар да има правомощията да налага вето на бюджетните решения на гръцкото правителство.

"Предвид разочароващото си досега изпълнение на изискванията от финансовите програми Гърция трябва да приеме прехвърляне на бюджетния си суверенитет на европейско равнище за известно време", смята германското правителство. Атина по този начин ще бъде принудена да приеме закон, с който разходите по дълга да се обслужват "на първо място," преди всички останали публични плащания.

Гърция обаче отхвърли предложението. “Несъмнено няма да го приемем, това е въпрос на национален суверенитет”, заяви правителствен източник в Атина. Гръцкият премиер Лукас Пападимос пък имаше нелеката задача вчера да убеди лидерите на трите партии от неговия кабинет да дадат писмени гаранции по поетите от Гърция ангажименти, за каквито настояват от ЕС и МВФ.