Уникалният ни климат и географско положение не са нещото, което печели чужденците, когато си избират вино. Трябва да се открият нови негови качества, с които да насочим вниманието към него, за да го предпочетат пред чилийските или аржентинските вина. Убедена в това е Вили Гълъбова - експерт по виното с повече от 15 години опит в бранша и основател на Българската Винена Академия. След едномесечен престой на най-желаният от всички винопроизводители в света пазар - китайският, българката е открила рецепта за пробив в чужбина и скоро очакваме да разберем дали това наистина ще се случи. Сертифицирано от най-реномираните институти и лаборатории българското вино от нейната изба се оказва с най-високо съдържание на антиоксиданти в света. Така представяйки българското вино като най-полезното в света, Вили Гълъбова се надява да привлече вниманието на чужденците към хубавите български вина.


 Каква е рецептата да се възвърнат позиции на вече изгубени пазари?

Когато ти си загубил големите си пазари, ти не можеш да издържиш на конкуренцията, ако не намериш своята ниша. Ниша само по себе си означава нещо малко, нещо специфично, така че смятам, че ще има все повече място за малки винарни, които специализират в нещо – било в сорт, било в нещо друго.

В същото време една малка, незабележима с микропроизводството си винарна не може да направи впечатление на големите пазари. Освен това една птичка пролет не прави. Така че  докато ние не намерим начин, било през асоциации, било през някаква форма на сдружение  и не покажем тренд, а не еднократни постижения, то големите успехи няма да дойдат.

Все още запазени експортни пазари. Номер едно е Русия. Другите значими пазари са в Източна Европа, предимно Полша. Това е едно наследство, което сме успели да съхраним, но за съжаление не и на качественото ниво, на което всички бихме искали да се представяме. Другите все още значими пазари са скандинавските страни, където поради спецификата на търговията под формата на монополи има една инертност и доброто сътрудничество в миналото се пренася и в днешно време

Гледаме ли към пазара в Китай? Той е един от най-бързо развиващите се в момента с двуцифрени ръстове всяка година, особено на висококачествени вина в бутилка.

Разбира се, всички гледат към Китай. Ние също, но само се гледане нещата не се случват. Аз имах щастието да прекарам близо месец в района - не само в Китай, но също така в Хонконг, и Тайван. Прекарах това време в опити да разбера как бихме могли да направим българското вино интересно за тези хора и за съжаление не успявах да намеря отговора, след като моите партньори в продължение на целия този месец по няколко пъти на ден ме питаха: „А какво е по-различното на българското вино ? Ние не познаваме България, нямаме предубеждения, но вие трябва да ни кажете как да представяме българското вино на нашите консуматори по един атрактивен за тях начин“.  Да, минахме през всичко –  никъде не могат да се повторят географско - климатичните условия, но това не може да бъде аргумент за една култура като китайската. За мое щастие аз намерих личния си отговор на този въпрос.

Но да се върна на въпроса ви, докато бях там и проучвах отпита на останалите страни на този така желан пазар, установих, че страни като Чили и Австралия имат собствени маркетингови бюджети на национално равнище от порядъка на 3- 4 млн. долара

Любопитно ни е на кажете какъв беше отговорът, който сте намерила за себе си. Кое е различното на българското вино, което би привлякло китаеца?

До отговора достигнах благодарение на късмета да срещна един руски учен. Благодарение на неговите  изобретения в технологиите успяхме да направим един уникален продукт с повишено съдържание на антиоксиданти. Получихме и международните си сертификати за - антиоксидантно вино номер едно в света.

Всички български вина ли са с високо съдържание на антиоксиданти или само вашето?

Говоря само за нашето. По принцип червените вина, които се произвеждат при нас, имат тази запасеност, този потенциала да изявят тези стойности, ако се приложи подходяща технология. И новото, което ние направихме, е изобретяването именно на тази технология. Много съм щастлива, че аз имах възможност да го направя и че с работата ми оттук нататък ще се опитам да поставя българското вино по нов начин на световната карта.

Знам, че е амбициозно, че звучи може би помпозно, но първите крачки са направени. Стойностите на виното са регистрирани през японски и през немски сертификати, като методиката е на американското министерство на земеделие и американския научноизследователски институт и лаборатория. Тази методика е изработена, за да може да се постигне сравнимост на антиоксидантите в различните продукти. Така например можем да сравним колко са те в една ябълка, в един банан. Да сравним с боровинки, с грозде, с вино.

Само ще ви кажа, че ябълката, бананът и подобните плодове носят по 200 -300 единици  антиоксиданти. Стандартното червено вино има около 2 до 3 хиляди единици. Най-високите стойности в света са около 4 хил. такива единици основно във вино от сортовете Каберне и Пино. Нашето вино със стойности 8 700 единици антиоксиданти.

Мислите ли, че има нещо лошо в масовизирането на виното като напитка? Наскоро видях нещо, което ме потресе – вино в малки кутийки като натуралните сокове.

Това го има, прави се, съществува на всякъде по света. Чисто технологично тази опаковка позволява да се съхранят качествата на виното така че няма нищо лошо в нея, но отново губим ритуалите около виното, които според мен представляват повече от 50% от ценността на нашето желание да общуваме с него.  Може би това е един много хубав старт за младите хора, защото онова, което по-зрелите хора търсят, е абсолютно непонятно на поколението, което тепърва стартира в живота си. А това поколение също трябва по някакъв начин да бъде приобщено. И от там идват различните разновидности на виното - шприцовите напитки, каквито са  вино с газирана вода, винени коктейли и така нататък.

Някои казват, че по някакъв начин тези продукти омаловажават виното като култура, но аз смятам, че е точно обратното. Те имат своята социална функция по привличане на категории хора, които традиционно иначе не биха пили вино.

Вие имате опит с японския пазар. Може ли да ни разкажете защо България вече не изнася толкова за Япония? Има ли шанс  да променим това?

В конкретния случай става въпрос за геополитика, за принадлежност на България към Европейския съюз. Бидейки в един такъв формат на сравнително развити икономики, България загуби привилегиите да се числи към страните от третия свят, които ползваха много големи митнически отстъпки и преференции. Като казвам много големи, имам предвид наистина много големи.

Според мен няма да можем да се преборим и с конкуренцията на така наречения „нов винен свят“ , който е териториално е много по-било до Япония. Това са страните като Аржентина, Чили, Австралия и е много по-евтино да се доставя от там за японския пазар.

Бихте ли ни казала някои от митовете, свързани с виното, които битуват в нашата култура? Защо у нас не е прието да пием вино по обяд, както го правят французите?

На мен ми прави впечатление нещо, което не е мит,  а по-скоро липса на национална култура и то е схващането, че едно вино може да бъде оценено след като човек е изпил преди това една - две ракии. Това е нещо, с което ако ние като винари се преборим, ще съм изключително щастлива. След една - две ракии се получава нещо като анестезия на сетивата  ни, все едно някой ви е бил упойка и след това лекичко ви гали пощипва и очаква, че вие ще изпитате удоволствие от това погалване и пощипване. Ами не е възможно.

В България има ли хора, които колекционират вино? Бутилки в трезорите на банките? Вие виждала ли сте такива?

Да, виждала съм колекции. Става въпрос за частни колекции на ценители, които ги съхраняват в дома си или посвещават специални сгради за колекциите си със съответната климатизация и шкафове. Колекционират се реколти, които са редки, скъпи, които на големите търгове като Кристис достигат цени от няколко хиляди до няколко десетки хиляди долара или евро. Аз също имам скромна мини – колекция. Хората, които могат да си го позволят, наистина гледа това свое хоби като на мания. Всяка една бутилка, която имаш, освен, че я колекционираш и я гледаш през определен период и й се радваш, те кара да научаваш много неща: кой го е направил това вино, защо го е направил, колко поколения преди него са работили в лозята, какви исторически събития са се случили там, какво отношение има към Наполеоновите закони, ако става въпрос за Бургундия или пък за  вазимоотношенията между Франция и Англия или Португалия и Англия.

Интересни неща, наистина интересни, така че тази колекционерска страст не е чревоугодничество. Много повече е и се надявам тези хора да стават все повече в България.