Кризата удари сериозно и пчеларския бизнес у нас. Същевременно българите са на последно място в света по консумация на мед, коментира за БТА председателят на областния пчеларски съюз в Бургас Ботьо Ботев. Според пчеларите, държавата не прави достатъчно, за да подкрепи техния бизнес и препитание.

Голяма част от производителите на мед се оплакват от липсата на достатъчно средства за развиване на дейността. Пчеларите все по-трудно получават кредити. Те реализират големи загуби от тава, че напоследък все по-често различните култури се третират с препарати, които са вредни за пчелите, обяснява специалистът. Към това може да добавим отрицателното въздействие на повишаването на цените на горивата и храните, както и на намаляването на посевите с медоносни култури.

 

В Бургаски регион има случаи на продадена, но неплатена с месеци продукция от фирма-купувач. Парите закъсняват и това пречи да се направят каквито и да било инвестиции в бизнеса, казва Ботев. В търговската мрежа драстично спадат продажбите на предлагания мед – реализирам два пъти по-малки продажби, твърди производител от Несебър.


За да започнеш сериозен бизнес са необходими 12-15 хил. лв, коментират пчеларите. Това предполага да се вади мед от поне 50-60 кошера. Според качеството си пчелните къщички вървят по 100-120 лв., т. е. всеки начинаещ пчелар трябва да задели около 6-7 хил. лв. само за кошерите. За да е високомедоносно, пчелното семейство не може да се купи откъде да е, а само от лицензирана ферма или селскостопански магазин. Елитен рояк с пчела майка струва около 100 лв., т. е. трябва да се заделят още поне 5-6 хил. лв. Отделно се закупуват инвентар и оборудване, които също възлизат на няколко хилядарки.

 

80 процента от производителите на мед се занимават с пчеларството като бизнес, т.е. с това осигуряват основните си доходи. Същевременно според Ботев цената на меда все още не е достигнала себестойността на природния продукт. В момента цената на производителя е не повече от 4 лева. А допреди две години килограмът се е продавал за едва 1.80 лв.

 

Специалистът определя Бургаска област като една от най-плодотворните, а в нейния регион пчеларството е най-силно развито в Карнобат. Производството на мед в областта е 400 тона годишно, а общо за страната 13 – 14 хиляди тона. У нас пчелните семейства са общо 574 000, но през последните години популацията намалява критично.

 

В миналото България е била на първо място по брой на пчелни семейства на глава от населението, отбелязват пчеларите. В най-добрите години у нас е имало 840 000 кошера. Заради ниската производителност през последните години се вадят по 8-9 кг мед от кошер. Най-много производители на мед има по поречието на Дунав, Врачанския край и Странджа, в Северна България, в Добруджа.


Близо 80 процента от меда, произведен в България, се изнася. Продуктът е с високо качество

и екологичност и затова българския мед се използва за подобрител на пчелни продукти в страните от ЕС, САЩ и Китай. Родният продукт в чужбина често се смесва с тамошния, за да подобри качеството му.

Същевременно българите са на последно място по консумация на мед в света, въпреки че у нас се произвежда толкова качествен продукт на сравнително достъпна цена. По последни данни, в България консумацията на мед на глава от населението е 250-300 грама годишно, докато в ЕС е 4 кг. при средна продажна цена на килограм от 6 евро. Статистиката сочи, че у нас има хора, които никога не са опитвали мед и не познават вкуса му.