Проект ЗЕМЕДЕЛСКИ СВЯТ, съфинансиран от Европейския съюз, Генерална дирекция Селско стопанство и развитие на селските райони, № на договор АГРИ2011-012

Един млрд. лева неочаквани пари влязоха в българското земеделие през 2010 г. Това каза в предаването „Агросвят” по Дарик Христофор Бунарджиев, председател на Българската асоциация на търговци на агротехника. Успехът на българските земеделци е буквално „пир по време на чума”, тъй като климатът буквално погуби реколтата на големи производители. „В една ситуация, в който Русия беше буквално изпепелена от жега, а в Полша наводненията дори взеха жертви, Франция и Германия произведоха под 70 % от необходимото зърно, България успя да получи най-добрите си добиви. Като това го умножим с най-високите цени за последните 25 г., всички сме свидетели на изключително голяма възможност”, категоричен е Бунарджиев.

„2010 г. беше добра година за зърнопроизводителите”, допълни от своя страна председателят на асоциацията на зърнопроизводителите у нас Радослав Христов. По думите му обаче още е рано за прогнози за 2011 г. „За 2010 г. прогнозите за цените бяха с едни нива, но заради лошите климатични условия в Украйна и Русия нивата се промениха”, каза Христов. Той бе категоричен, че към момента годината е „нормална”,

първо трябва да приберем зърното в хамбара, после да се радваме

Въпреки че засега годината е без особени климатични аномалии, винаги времето може да ни изненада, а ние зависим изключително много от него, обясни зърнопроизводителят. Той даде пример, че в началото на май унищожителна градушка е погубила 200 000 декара посеви на зърнени култури в Старозагорско, което за някои от стопаните е било 100 % загуба. „Да се надяваме, че това ще бъде единичен случай”, каза Христов.

Тук обаче възниква въпросът – ако времето ни помага да чупим рекорди в земеделието, къде е проблемът?

Земеделската техника има по-скоро антикварна стойност,
отколкото селскостопанска

България все още се намира в 1969 година по брой на трактори в селското стопанство, а 92 % от машинния парк е над 10 години – независимо от европейските програми, които дават множество изгодни възможности за закупуване на техника.

„Земеделските машини са средство за производство и начин за поддържане на конкурентоспособност”, коментира Христофор Бунарджиев. По думите му добрата 2010 г. е дала възможност за засилване на инвестиционния интерес към техниката. „Ние изпаднахме в една много странна ситуация – поръчките изпреварваха доставките и наличието на техника. Следкризисна Европа беше свила производството изключително много, а за да се поръча един комбайн, стъклата трябва да се поръчат при стъкларина, компютрите при компютърджията, гумите при гумаджията – тоест това е една комплексна доставка. За да се завърти производството, на големите компании им трябваха между шест и девет месеца”, обясни Бунарджиев.

Той допълни, че проблемите с техниката в сектора идват от недоброто преструктуриране на земеделието и липсата на достатъчно държавни програми за преоборудване.

Между 5 и 10 години са нужни за преоборудване на сектора

Според Радослав Христов трябва да бъдат направени и редица законодателни стъпки. Например по отношение на окрупняването на земеделската земя. Зърнопроизводителят обясни, че стопаните у нас предпочитат да окрупнят земите си, за да подобрят ефективността на производството.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Европейския съюз, Генерална дирекция Селско стопанство и развитие на селските райони. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Дарик Радио АД и по-никакъв начин не може да се приеме, че отразява становището на ЕС или генералната дирекция. Европейската комисия не носи никаква отговорност към ползвателите на информацията от документа.