Така наречените peer-to-peer заеми в интернет процъфтяват в Китай. Те дават възможност на хората, натрупали известни спестявания, да получат по-добра възвръщаемост от парите си, отколкото банковите депозити биха могли да им предложат, пише MarketWatch.

Само с няколко клика на мишката заемодателите могат да сключват договори с предприемачи или стартиращи бизнеси, които поемат ангажимента да върнат парите бързо и при висока лихва. Системата бе разработена преди шест години и до тук се е разраснала до там, че уебсайтовете, предлагащи такива заеми, са близо 200, по данни на платформата Ppdai.

Кредиторите изискват обикновено двуцифрени лихви за отпусканите по този начин пари. Средната възвръщаемост на капитала е около 21%. Рискът да не получат заема обратно, разбира се съществува. Тези сайтове не попадат под контрола на финансовия регулатор и чрез съществуването си заобикалят някои норми в гражданско правното законодателство. При фалит на длъжника, сайтовете са в правото си да заведат дело в съда, но това рядко оправдава разноските по процеса.

Повече от 80% от клиентите на тези сайтове са собственици на малък бизнес, които търсят допълнителен кредит за да платят почивката си или да купят нов лаптоп. Сайтовете дават кредити още на студенти, фермери или собственици на автомобили.

В момента близо 2% от раздадените по интернет кредити са в просрочие. За разлика от банките обаче, заемодателите не са длъжни да заделят провизии за покриване на лошите заеми.

Те обаче разполагат с пълна персонална информация за клиента си - от това на кой телефонен номер отговаря, до кога е дарявал кръв. Това е една от причините някои да избягват този тип кредитиране, тъй като всяка една регистрация изисква попълване на подробен формуляр с данни, които след това се проверяват за достоверност.

Собствениците на уебсайтовете имат право да поискат данни за активността на клиента им в интернет - какви блогове поддържа, колко е активен и какъв е броят на последователите му. Всеки с повече последователи в мрежата се счита за клиент с добра репутация. Добре образованите и кръводарителите също се ползват с добра репутация при отпускането на заем през интернет.

Онези клиенти, които не обслужат задълженията си, биват изобличавани в интернет като имената им се публикуват в Черни списъци. Сайтовете имат право да публикуват каквито данни намерят за добре, ако клиентът е в просрочие от 30 дни. Това клеймо върху репутацията обикновено води до погасяване на част от задължението.

Съществуват спорове за това доколко законите могат да защитят клиентите на този тип микробанкиране. По-големият проблем обаче идва от липсата на възможност за надзор над дейността на тези сайтове.

Всеки, който желае да печели от този тип кредитиране, може да стартира онлайн платформа за връзка между заемодатели и заемополучатели, като регистрира и фирма. Платформите реализират приход от комисиони, които варират от 1% до 4% при сделка между страните. Когато обаче възникнат проблеми между заемодателя и заемополучателя, собственикът на платформата не е отговорно лице, пише още MarketWatch.