Европейската централна банка не трябва да спира "печатницата за пари". Именно сега нейната роля и възможности за спасяването на Европа са ключови. На Европейския фонд за финансова стабилност все не може все още да се разчита, тъй като е твърде незрял и му липсва авторитет на пазарите.

Такова е мнението на Цветослав Цачев, главен анализатор на Елана трейдинг АД. В предаването ИконоМикс по Дарик радио той прогнозира, че рискът ситуацията от Гърция да се повтори и с Италия, е 50%. Италия е твърде голяма, за да бъде оставена да фалира, но и твърде голяма, за да са спокойни институциите, че могат да я спасят. Ето защо е необходимо да се действа незабавно, в рамките на седмици.

Има ли критично ниво на лихвените проценти по държавни облигации, което като се достигне поставя пред сериозно изпитание възможностите на една държава да обслужва дълговете си?

Зависи от нивото, на което държавата се е финансирала до момента. Например, ако погледнем сега Германия, която ползва ресурс от пазарите на около 2%, при тях скокът трябва да е над 4-5%, за да кажем, че имат проблем. При Италия критичната точка е съвсем близо до около 10%.

Трябва да имаме предвид, че когато говорим за промяна на тази доходност, ние говорим за книжата, които се емитират в момента. Тоест тези, които са емитирани до момента, са с по-ниска доходност; при тях няма някакво изменение и държавата плаща повече само по ново емитираните инструменти. Но ако говорим за период от 2-3 години, високата доходност може да докарат държавата до банкрут. 

Тоест проблем за Италия ще се появи, ако се наложи да рефинансират задълженията си до тук?

Да, но говорим за един по-дълъг период от време. Това покачване се случи през последните няколко месеца, ако тази тенденция, обаче, се запази и доходността остане висока в рамките на следващата година и Италия трябва да рефинансира около 300 млрд. свои задължения, това със сигурност ще бъде прекалено голяма тежест. Тя няма да успее да се справи с лихвените плащания. Това ще надуе още повече нейния дефицит, икономиката ще бъде пресирана надолу. В същото време пазарите ще продължат да имат негативно отношение към италианския дълг, доходността ще продължи да се покачва и общо взето можем да кажем, че Италия навлиза, ако не е навлязла вече, в един порочен кръг.

Какъв процент вероятност има, това което се случва в момента с Гърция, да се повтори и в Италия?

Всичко това зависи от реакцията на пазарите. Инвеститорите, които са склонни да купуват държавен дълг, в един момент не искат да го правят, защото виждат по-голям риск. В същото време положителните политически новини, които имаме от последните 2 дни, нямат такъв ефект за инвеститорите. Те отчитат, че рискът за Италия се покачва. Така че според мен, шансът да се повторят нещата с Гърция, ако не се вземат по-сериозни мерки, са доста големи, над 50%.

ЕЦБ направи преди няколко месеца една плаха стъпка, бих я нарекъл, с малко количество пари изкупиха доста книжа на Италия и успяха за кратко време да свалят доходността, но виждаме, че това няма дългосрочен ефект. Тоест или трябва да се направи сериозна програма за изкупуване на облигации, както стана в САЩ, където бяха изкупени над $ 1 трлн.  Очевидно е, че това нещо трябва да се повтори и за Италия, поне в някакви съответни мащаби.

А колко скоро трябва да се случи това нещо? Ако изчакат още една година?

Тогава ще е много късно. Говорим за десетки милиарди евро и това трябва да бъде направено според мен или поне трябва да бъде очертано като мярка в рамките на следващите няколко седмици.

Кой може да направи такова изкупуване?

Европейската Централна Банка.

А фондът за гарантиране на финансовата стабилност може ли също да извършва такива операции?

Ако му бъде гласувана такава функция. Но проблемът е, че този фонд е още в процес на създаване, на набиране на средства и за разлика от ЕЦБ, която е институция с утвърдено присъствие, фондът все още няма тази зрелост, този авторитет, така че инвеститорите да повярват в неговата способност да контролира нещата. Но пак казвам, италианският дълг е прекалено голям и ако не се вземат мерки, нещата излизат извън контрол.

Въпреки, че всички анализатори твърдят, че ЕЦБ трябва да предприемат решителни и по-сериозни мерки, банката като че ли не са много склонна да ги предприемат ...

Аз също съм на мнение, че трябва да се действа. Това, че ЕЦБ не го правят,според мен показва липсата на единна политика и добра реакция към проблемите. Мога да дам много примери с неадекватна политика на ЕЦБ, включително увеличението на лихвите в началото на тази година.

Мислите, че политическите рокади в Гърция и Италия ще доведат до скорошното подобряване на икономическата ситуация в тези държави? Дали, който и да било политик ще успее да се справи със сериозната задлъжнялост?

По принцип, пазарите гледат доста позитивно, когато става въпрос за вземане на мерки за свиване на бюджетни дефицити. Проблемът е, че това води до много сериозно отражение върху икономиката. Но другото по-важно нещо, което води до този ефект на задълбочаваща се негативна спирала, е ефектът от загубите, които се получават при обезцените на дълга върху банковата система. Защото банките притежават много книжа и в един момент, когато те се сблъскат със загуби и влошаване на капиталовата им адекватност, тези банки всъщност спират да кредитират икономиката. Тоест, каквото и да се случи на държавно ниво, ефектът през банковата система се отразява веднага и то много по-силно върху частния сектор - върху кредитите за потребление, кредитите за инвестиции.

По този начин виждаме как Гърция изпада в една икономическа стагнация, въпреки, че мерките, които са направени за съкращаване на разходите не са толкова големи.  Това което е проблем и на Италия не е само политическата воля, а самият двоен негативен ефект. Трябва да се работи върху две неща – едното е да се направят сравнително плавни съкращения на държавно ниво и второ - да се гарантира капитализирането на банките, така че те да продължат да бъдат един нормален кредитор на икономиката.

Тоест, като начало, промяната в политическото статукво в момента в Италия е положителна новина?

Да, доколкото нещата се развиват към някаква промяна. Но все още е прекалено рано да се види какво правителство ще има. Служебното правителство по принцип не е нещо, което да има особена воля. Все пак то е с ограничен мандат, само няколко месеца до провеждане на изборите и не може да се твърди, че то ще окаже голям ефект, а този който ще печели изборите ще бъде с обещания да не се правят кой знае какви съкращения. Ясно е, че никой не би гласувал за правителство, което ще обещае най-големите съкращения на разходите и от там на благосъстоянието на населението.

Евентуален фалит на Гърция би бил поносим за Европа, но ще може ли Европа да понесе фалит на Италия?

Аз не мисля, че трябва да говорим въобще за фалити в рамките на еврозоната, доколкото те могат да бъдат ограничени и да бъдат вети мерки срещу тях. Всъщност това води до разпад на инвестиционното доверие и от там, ето вече говорим за разпад на еврозоната - нещо което аз смятам, че няма да се случи.

Гърция на практика не фалира, те доста успешно успяват да предоговарят с частните инвеститори и по този начин се избягва включването на така наречените застраховки срещу фалити (Credit Default Swap), които биха довели до много големи загуби. Ако трябва да дам пример с 2008 година, тогава ситуацията се развиваше много негативно за отделните банки, но това което доведе до наистина много големите загуби и това, което доведе до фалита на AIG, всъщност бяха именно тези SDC - инструменти.

Така че добре е да не виждаме класически фалити, при които тези застраховки се активират. Хубаво е да няма и загуби за банките, които държат книжа, защото по този начин се пренася ефекта върху частния сектор. Но наистина, Италия е прекалено голям длъжник, за да бъде оставен да фалира, дори да бъде преструктуриран дълга по начина, по който го правят в Гърция.

Значи, ако по никой начин не можем да говорим за фалит, това, което се случва в момента е най-лошия възможен сценарий?

Да и това според мен се дължи само поради липсата на единна политика, която да бъде провеждана, както от правителствата, така и от ЕЦБ. Според мен връзката между тях се прекъсва. Монетарните власти не успяват да се държат адекватно като реакция на събитията. Политиците имат желание да помогнат на Италия, но ЕЦБ се държи като че ли тези събития не са под нейната компетенция, докато според мен не стане късно.

Защо ЕЦБ сякаш не иска да разбере, че е наложително да вземе решителни мерки? Това е нещо, около което всички анализатори се обединяват. Какво ги спира?

Това, което ги спира е, че те са независими от политическата власт и правят всъщност, това, което трябва да прави наистина една централна банка - да не оставя правителствата да си мислят, че могат да правят каквото си искат и че ще бъдат винаги спасени от централната банка. Това е вярната политика по принцип.

Но след като е имал някакво неравновесие от десетилетия, в един момент, когато централната банка се оттегли от тази политика, нещата излизат извън контрол. Колкото и да приветствам една такава политика на независимост, толкова виждам, че това е нерационалната и неправилна политика.

Ако ФЕД не беше направил всичките тези интервенции в САЩ преди 2-3 години, това щеше наистина да доведе до колапс цялата финансова система по света. Лошото е, че именно ФЕД и неговата политика от преди 1-2 десетилетия са причината да се стигне до тук. Тоест, това е един порочен кръг, от който излизането трябва да стане постепенно, а не с оттеглянето на която и да е централна банка изведнъж от функцията и на печатница на пари.

***

В Европа има само две държави, чийто дълг надвишава значително брутният им вътрешен продукт – едната е Гърция с дълг 150% от БВП, а другата е Италия  с дълг 120% от БВП. Като абсолютни стойности, обаче, двете страни много се различават. Дългът на Гърция е около 340 млрд. евро, при население 11 млн., което прави по около 31 000 евро на човек.

Дългът на Италия е близо 2 трлн. Евро, което прави по 33 хил. Евро дълг на човек от населението. Все пак това е  третата по големина икономика в еврозоната.

Най-голяма експозиция към италиански дълг  има Франция, която е и най-големият кредитор в Европа. Но за разлика от Гърция, където говорим за суми от около 70-80 млрд. евро, френските банки са заели 7 пъти повече на Италия или около 400 млрд. евро.

Следващите по ред кредитори в Европа - Германия и Великобритания, също имат около 5 пъти по-големи експозиции в Италия, отколкото в Гърция . Общо 150 млрд. Евро има да взема Германия, а  55 млрд. Дълг държи Великобритания.

Това означава, че ако Гърция фалира, това би бил тежък, но поносим удар за ЕС. Но историята с Италия е коренно различна.
Положителното при Италия е, че тя има сравнително малък бюджетен дефицит, с който да се справя. Той е  само около 3% от БВП, докато дефицитът на Гърция е 11%. И ако не им се налага да рефинансират дълговете си, нещата са сравнително под контрол засега за тях. Лошото, обаче, е че догодина ще им трябват около 300 млрд. евро, които ще са им непосилно скъпи, ако трябва да ги набавят от пазарите при сегашните условия с лихви над 7%. 

Големият проблем за еврозоната е свързан с това, че така наречените държави „ПРАСЕТА” (PIGS) са много свързани помежду си. Те са като скачени съдове и стане ли нещо с една от тях, дори да е най-малката, това ще отвори кутията на Пандора за Европа.
Сумата, която Италия дължи на Франция е близо 500 млрд. евро или 20% от БВП на Франция. Испания държи близо 1/3 от Португалския дълг. Германия има най-голямата експозиция в Испания – около 200 млрд. евро. Великобритания пък има най-много заеми за Ирландия – 150 млрд. евро. Помежду си държавите прасета си дължат около 270 млрд. евро.