По повод скока на петрола на световните пазари и отражението в България, тема поставена и от нашите читатели, DarikFinance.bg започва поредица от анализи и коментари на едни от най-известните български икономисти и финансисти. Днес ви предлагаме гледната точка на икономиста Петкан Илиев.

 

Достигнахме цени на петрола от близо 140 долара за барел. Какво означава това за потребителите, а и за държавата, защото се дават прогнози за 150 долара за барел още за следващия месец!

 

За българската икономика това е значителен негатив, от гледна точка на потребителите, защото всички ще изпитат на гърба си повишените цени на горивата. За правителството обаче това е „плюс”, защото по-високите цени ще вкарат и допълнителни приходи в бюджета от гледна точка на т.нар. инфлационен данък. Затова е много относително от коя гледна точка ще се разглежда това скоково повишаване на цените на петрола. Но като правило за никого това не е добре, дори за правителството, защото всеки такъв ръст на суровия петрол след себе си инициира повишаване на цените на всички стоки, защото транспортните разходи за редица компании и фирми ще се повишават.

 

Опасявах се, че тях ги пропускаме. Какво ще бъде влиянието и върху бизнеса, защото стоките вероятно ще станат по-неконкурентноспособни, а поскъпването пак ще бъде обрано от потребителите?

 

Винаги потърпевш е потребителят. В крайна сметка крайният негатив, т.е. повишените цени на петрола се компенсират от потребителя. Въпреки че тук има една малка разлика. Ако наблюдаваме повишаването на цените на стоките, средногодишната инфлация беше 12.5%, сравнена с другият показател на инфлацията – индекса на производствените цени  - този на потребителските цени е малко по-висок. Това  означава, че една част от фирмите се опитват този негатив да го пренесат върху по-ефективно използване на останалите ресурси. Т.е. не да го вкарат в цената на стоките, а да реорганизират своето производство. Така че една част от фирмите от гледна точка на производствените цени са опитали да направят това нещо, и което означава, че тези, които печелят от по-високите цени са крайните дистрибутори т.е. търговците.

 

Не така стои въпросът при превозвачите, а и при инфраструктурните фирми!

 

Тъй като ние сме малък пазар, на всичкото отгоре беден пазар, трябва да имаме предвид, че има допустими тавани на ценовите увеличения. Т.е. в един момент цената ще стане една от значителните пречки за реализацията на стоките и услугите. И естествено този допустим праг за някои стоки и услуги е наближил, от там нататък започва свиване на потреблението. И аз мисля, че цените на горивата, достигайки някакъв праг от 3.00 - 3.20 лв. ще предизвикат драстично свиване на потреблението на горива.

 

Тогава 150 долара за барел, което е около 3 лв. за литър, това ли ще бъде крайната граница?

 

Това е прагова стойност за средния българин. От там насетне това ще повлече свиване на транспортните услуги и.т.н, което ще свие и икономиката. Българската икономика обаче се нуждае от значителен ръст, за да достигнем средноевропейските равнища както по доходи, така и по производителство. И едни такива колебания в цената на петрола са негативни за целите, които трябва да изпълняваме.

 

Може ли да се каже и в световен мащаб каква ще бъде тази крайна цена, след която потреблението се свива?

В останалите страни много по-малки колебания водят до свиване на потреблението. Виждаме протестите на потребителите и в САЩ, и в рамките на ЕС. Стига се до абсурдни или екзотични идеи, като да се ползва един автомобил от няколко души. Дори има специализирани фирми, които отдават автомобили за ползване на няколко човека в САЩ, което означава, че тази тенденция дори там е налице. За България реакцията е по-слаба, от гледна точка на това, че все пак у нас е голям делът на сивия сектор и трудно може да се каже, в какви рамки може да се свие потребителското търсене.

 

Какви са възможностите за действие от страна на правителството, ако иска да направи нещо, стига да ги има!?

 

Аз мисля, че правителството няма много голям избор в манипулирането на тези ценови равнища. Единствените лостове е да бъдат принудени потребителите и производителите да преминат на по-ефективни енергийни ресурси. Аз мисля, че скок на цените на петрола в рамките на 150-170 долара за барел, ще предизвика ответни реакции в потребителите и вероятно големите страни потребителки ще насочат огромни ресурси към алтернативи на този тип горива, които произхождат от суровия петрол.

 

Сякаш темата за картелни споразумения остава на заден план при това положение?

 

Това е един от лостовете, които може да предприеме правителството. Тези цени и подобен тип договорки човек наистина може да „почувства”, но това е трудно доказуемо, заради устни споразумения и подобни разследвания вървят година – две. А за този период много неща могат да се променят.