Спад от 33% в строителството през първото тримесечие отчете националната статистика. На фона на тези данни се довършиха няколко мола и офисни сгради, жилищното строителство остава в долна мъртва точка, а пък около административните сгради има телени огради и черни пътища. Строителният сектор все още не е достигнал точката на изплуване от кризата, надеждата на фирмите е в търговете по европейски програми, които да оживят и други проекти. По тези теми разговаряме с инж. Светослав Глосов, управител на строителна компания и кандидат да оглави Камарата на строителите в България като наследи на поста досегашния председател Симен Пешов, който няма да се кандидатира за трети мандат. 


Кой от сегментите в строителството пострада най-много в кризата досега?

Най-сериозен е спадът в жилищното строителство и съответно в административно-битовото, което има своята логика. През 2008 г. след този бум, когато всички се втурнаха да строят жилища, имаше добро кредитиране на жилищното строителство и то достигна до нива, които едва ли в следващите години ще достигнем. Спадът в момента е над 60%. Предполагаме, че може при обратния процес да се наваксат 30-40% от загубения ръст или 60-80% от достигнатото през 2008 година, но в продължение на години.

Данните на НСИ за първото тримесечие показват спад от 33%, все още не са обявени цифрите за периода април-юни. Няма ли вече оживление сега, в началото на лятото или сезоните отдавна нямат тази роля?

Да, последните години сезоните не оказват голямо влияние. Строи се целогодишно. Но по-сериозно съживяване на строителството през второто тримесечие  няма. Има незначително раздвижване на пазара на жилища, но предимно се търсят жилища пред завършване или вече построени. Все по-трудно хората рискуват да купуват жилища „на зелено”. Може би има покупки, но това са на т. нар. топ места или пък са на строители с изграден авторитет.

Какво се случва в цените с днешна дата? Има прогнози на инвеститори, че в момента сме във фазата точно преди имотите да достигнат ценовото си дъно...

Цените, смятам, че са достигнали своя минимум и едва ли биха падали  повече. Това си има своята логика. Всички строители, тези които спазват законите, не могат да крият приходи или да си понижават разходите. Цените на материалите започват постепенно да се връщат нагоре, така че няма логика от гледна точка на строителната себестойност те да спаднат значително под сегашните нива. А пък самата цена на жилищата се определя не само от строителната стойност. Много често се казва, че едно жилище струва 300-400 евро на кв. метър, а пък се продава за 800 евро на кв. м. Това изобщо не е вярно! 300-400 евро без ДДС е чистата себестойност. Тук се добавя цената на земята или обезщетението на собственика, което се движи средно около 30%, добавя се и цената на проектиране, на надзора, на довеждащата инфраструктура, разрешението за строеж, което не е малко – 6-7 евро на кв. м, а в София- 12-24 лева в зависимост от района. Така че реално се получава 600-700 евро себестойност на жилището. Ново строителство под тази себестйност, според мен,  е ненормално или е свързано с по-лошо качество или нещо скрито като разходи. Като общо печалбата, която са си заложили предпримеачите, е друго нещо и не го коментирам. В крайна сметка аз представлявам строителите, а не предприемачите.

Появиха се информации, че в момента има изключително голяма конкуренция при участието в търгове на цени и под себестойност, само и само да се спечели дадена поръчка, което се използва и пред банките за получаване на кредити – като удостоверение, че предстои плащане към съответната фирма...

Не мога да коментирам големите обекти като лотовете на Тракия, например, но имам наблюдения върху по-малки търгове по Закона за обществените поръчки, където все повече фирми участват. Там за съжаление се наблюдава все по-често офериране на дъмпингови цени, близки до себестойност, а понякога и под нея, което е много опасно явление. В стремежа си фирмите на всяка цена да спечелят даден търг - се излагат на голям риск. Те или ще изпълнят обекта с много ниско качество или изобщо няма да може да се завърши този проект на съответната цена. А пък ние, в строителната камара, считаме, че това е много опасно явление, защото поставя под въпрос изпълнението на проектите по европейските програми.

То този проблем с печеленето с най-ниската оферта е отпреди още европейските програми!

Да, за съжаление това е основният критерий – най-ниската цена – критериите за оценка на изпълнител на една обществена поръчка трябва да бъдат комплексни. Да, наистина още преди да се появят европейските програми, се печелеше с най-ниската цена и знаете, че за да се изпълни проектът после се искаха още пари. Но сега с европрограмите това е недопустимо, цената, на която се спечели търга, това е. Европа няма да плати повече.

Но ще плати бюджетът!

Точно така, ще тежи на всички нас. Камарата се опита да изработи ориентировъчни цени за възложителите, те все още се изискват от нас както от ЕК, така и от министерствата, които организират търгове, но КЗК както знаете осъди камарата преди верме за картелно споразумение по тази причина. А целта ни беше да се изготвят референтни цени за ориентир.

Вие сте кандидат да оглавите браншовата кмарата. Какъв е личният Ви мотив за това?

Повече от 12 години се занимавам с камарата. Приемете, че съм идеалист, който иска да направи нещо за обществото и за бранша. Приех номинацията, която беше издигната от софийската орагнизация на камарата, която е най-голямата в страната и за мое удовлетворение се подкрепи от 20 областни центъра. Бих поел камарата с ясното съзнание, че това е голямо предизвикателство, защото досегашният ръководител е с голям опит и авторитет. Но съм сигурен, че ще справя.

С какво имате да се справяте?

Сериозен проблем, който остава за камарата, е да се реши въпросът със задълженията на държавата към фирмите, които са основно към строителния бранш. Имаме диалог както с министър-председателя, така и с ресорните министри. Има постановление за начина на разплащане, но то все още върви бавно и ще бъде основна задача това да се случи до края на годината.

Къде се бавят нещата?

И на двете места – някои от тях в самите министерства, а други в Българската банка за развитие/ББР/. Там, където имаме най-много неизплатени договори, но за по-ниски суми, това е в Министерството на труда – от там са излезли много обработени вече документи, подадени са в ББР, но не е издаден сертификат за плащане. За други – от самите министерства не са обработили документите.
Много голям проблем за нас остават отношенията ни с дружествата за експлоатация. Все още строителите изграждат довеждащите ВиК-съоръжения в голяма степен с техни средства и ги даряват на общината, а тя ги предоставя на съответните дружества. Те обаче взимат пари от такса вода, а строителите не получават нищо. Другият такъв въпрос е с ЕРП-тата. Правят се трафопостове със средства на строителите. Макар че по Закона за енергетиката – те трябва да ги изкупят. Теоретично те ги изкупуват, но изплащането трае с години, така че цялата история се финансира с парите, които строителят е взел като кредит и им плаща лихви. Така ние кредитираме ЕРП-тата.

Да, подходящ е моментът за критики към ЕРП-тата...

Тази черна точка стои отдавна. Ние се опитваме с ЧЕЗ да имаме диалог. По едно време имаше такъв диалог, но после нещата продължиха постарому.
Друго, което все още не е решено, но се надяваме, че върви в тази посока, е следното. В момента се гледат в комисия поправки в Закона за обществените поръчки. Ние сме дали предложенията си в икономическата комисия, по-голямата част са възприети от депутатите. Това са промени, които не касаят само нас, а и всички браншове, които участват в обществени поръчки. Напимер – въпросът за прозрачността и равнопоставеността. В нашия бранш -  между българските и чуждестранните фирми.

Продължава ли в търговете да има изисквания, на които всъщност българските фирми не могат да отговорят?

Това имам предвид. Поставят се условия в тръжните книжа фирмата или сдружението да има опит точно в такива строежи, определен оборот и т. н. Много малки български фирми са изпълнявали няколко години подред големи обекти от мащаба на пречиствателни станции, например. Нашето предложение беше да се съобразяват с решенията и сертифицирането от нащия регистър в камарата. По закон всички строителни фирми, които действат на територията на България, трябва да бъдат вписани в този регистър, където има доста информация и регистърът преценява коя фирма какъв тип и каква категория строежи може да изпълнява и й се издава съответния сертификат. И за нас е достатъчно фирмата, притежавайки сертификат, тя да  може да участва в съответната поръчка с него, а самата комисия може да прецени по документите от търга – коя фирма е по-добра и т. н.

Каква част от строителните фирми в България не са част от регистъра?

В регистъра има вписани 4 200 фирми като първоначално, през 2008 година, бяха 5 200. С времето 1 000 са отпаднали, защото някои от тях случайно са били в този суктор, други са фалирали или пък са замразили дейността си. Тази година се очаква да отпаднат още 1000 – до септември трябва да приключи регистрацията за 2010 година. От вписаните в централния професионален регистър 2.27% са големи фирми с оборот над 250 млн. лв. Средните  са 21.2% от всички с оборот между 50 и 249 млн. лв. и 78.83% са малките  фирми съответно с оборот между 1 млн. лв. и 49 млн. лв. По наши данни 200 фирми изпълняват 42% от строителната продукция в страната, а останалите 4 000 –58%. По Закон не може фирма да изпълнява строителна дейност без да е вписана в регистъра на камарата. За съжаление има случаи даже и поръчки се печелят и се предоставят на фирми, които не са вписани или не отговарят на условията на регистъра. Последствията от това са най-много да глобят възложителя. Надяваме се такива случаи да спрат в крайна сметка.

От ваша гледна точка къде сме спрямо кризата?

Не бих казал, че сме започнали да изплуваме. Още сме в кризата. Нашите надежди за излизане от нея са проектите по европейските програми - основно по Оперативна програма „Транспорт”, мерките за селскостопанските райони – за благоустрояването на населените места и изграждане на пречиствателни станции, програмите в екологията, със средства по които могат да се изграждат сметища и по-големите пречиствателни станции. Нашата надежда е там. Сигурно покрай проекти по европейски програми ще се развижи административното и жилищно строителство донякъде. Фирмите, започвайки да работят, ще строят офиси, ще има по-добри възнаграждения на хората, които ще искат да си купят жилища. Така че покрай тези големи проекти, ще тръгнат и други обекти.

Има ли вече раздвижване около започнати преди кризата, но замразени после обекти?

По принцип се забелязват жилищни сгради, които стоят незавършени и си личи, че не се работи по тях. Мисля, че в градовете този проблем ще се изчисти, но просто няма да се започват нови. Но ако отидете в Банско или по Черноморието, където може да се видят много такива сгради, няма яснота за тяхното бъдеще. Но там проблемът е в местните управи, които допуснаха презастрояване.