В опита си да привлече голям, стратегически инвеститор, който да развие капиталовия пазар у нас, правителството прилага необичайни хватки. Вместо да излъска имиджа й, за да привлече повече наддавачи и да вземе най-добрата цена, държавата прави точно обратното.

Първо дойде идеята за налагане на данък върху капиталовите печалби, която според инвеститорската гилдия ще доубие борсата. Сега пък зашлевява и коментарът, че пазарът на череши в Кюстендил е по-важен и заслужаващ подкрепа, отколкото пазара на акции в София, при това изказването идва от най-високите върхове във финансовото министерство.

Всичко това се случва в момент, в който участниците на пазара страдат от състоянието, в което се намира тази ключова за икономиката на страната институция; в момент, в който се възлага огромна надежда на бъдещия й нов собственик, защото само така БФБ може отново да стане място, на което дружествата да набират по-изгоден от банковия финансов ресурс, а хората със свободни средства да придобият собственост под формата на акции в реалния бизнес, като така подпомогнат българската икономика. 

Как обаче да очакваме, че подобна стратегия работи в полза на успешната приватизация и би помогнала като цяло на пазара да възвърне доверието в себе си? DarikFinance.bg потърси мненията на финансисти и икономисти. Може да споделите и своето в опцията Коментирай под тази статия.

Емил Хърсев, финансист

Как се отразява върху Българската фондова борса сравнението с пазара на череши в Кюстендил и то направено от заместник - финансовия министър?

Не смятам, че изказването на заместник-министъра на финансите Владислав Горанов ще повлияе по някакъв начин на БФБ. Действително състоянието на борсата ни е такова, че пазарът на череши в Кюстендил е с по-голямо значение.

Мястото на борсата в икономиката не е толкова голямо, докато за пазара на череши можем да кажем, че допринася повече за брутния вътрешен продукт.

Колкото до идеята за въвеждане на данък върху печалбата от акции, принципно никой данък не е добър. Това обаче трябва да се разглежда в контекста на цялостната фискална политика.

Владимир Малчев, финансист, Бултренд Брокеридж, Кепитъл Мениджмънт

С колко падна цената на БФБ след последните удари по нея - данъкът върху капиталовите печалби и коментарите на заместник - финансовия министър, че пазарът на череши в Кюстендил е по-важен?

Трудно ми е да кажа с колко, но тя става все по-непродаваема. Тя почти върви към компания, която няма бизнес. Съответно само ликвидационна стойност ще остане в нея, ако се изпълнят заканите за въвеждане на данък печалба.

Тоест борсата става все по-неатрактивна за бъдещите купувачи?

Със сигурност става по-малко атрактивна, но предполагам, че те ще следят този процес по евентуално внедряване на нов данък и ще чакат да видят дали той ще се случи реално. 

Възможно ли е приватизационната процедура да бъде задвижена преди да има яснота около този нов данък и ако се върви по този сценарий може ли да се очаква, че тази неяснота и опасност от въвеждане на данък върху печалбите ще откаже желаещите да участват в приватизацията на БФБ?

Тя процедурата тече и в момента, но крайната й фаза подозирам, че ще се случи през първото тримесечие на следващата година или в началото на второто тримесечие. Тоест до тогава при всички положения ще има яснота и в момента, в който ще се подават оферти за приватизация, ще има яснота по този въпрос.

Витае усещане, че се води кампания срещу БФБ, за да се свали цената й и да се продаде евтино. Как коментирате тези опасения?

Аз лично нямам такива съмнения. По-скоро отдавам всичко, което се прави, на непознаване на материята, на смисъла от капиталовия пазар. Няма никакво разбиране от страна на висшето държавно ръководство що е то капиталов пазар и какво значение има той за икономиката, щом може да бъде сравняван с пазар на череши.

В развития свят капиталовият пазар върви успоредно с банковия пазар и се конкурира с него. Все едно това, което казват, да се отнесе и към банките и да се каже - защо да се интересуваме повече за банковия пазар, отколкото за пазара на череши. Много е ниско нивото.

Не сте ли съгласен, че пазарът трябва да бъде оставен да се справя и развива сам, без държавна намеса? Той е място, на което се срещат купувачи и продавачи и евентуална намеса на държавата би могла да го изкриви?

Ние не търсим някаква уникална помощ или нещо специално от държавата. Просто искаме тя да изпълнява това, което й е вменено като функции. Например от ключово значение е спазването на законите, администриращи нашия пазар - Закона за публично предлагане на ценни книжа, всичките наредби, Закона за пазара на финансови инструменти и така нататък. те да се прилагат така, както трябва и да не се допускат некоректни действия от страна на мажоритари към миноритари, например. Много от чуждестранните инвеститори, които бяха дошли през последните години, напускаха не защото акциите ни са скъпи, а поради простата причина, че защитата на интересите им е слаба. Съответно това намалява броя на пазарните участници, от там пада и ликвидността. Всичко е свързано. 

Владимир Каролев, икономист

Как намирате сравнението между БФБ и пазар на череши?

Не трябва да се правят такива сравнения и не отива на един заместник - финансов министър, защото ако се стремим към европейските пазари, ще видим, че има много държави, на които няма пазари за череши, но пък имат борса.

След идеята за данък върху печалбите на БФБ, това изказване нанася пореден удар върху борсата, която е извадена за продажба. Смятате ли, че това ще се отрази върху евентуалните бъдещи купувачи?

Въвеждането на какъвто и да е данък действа дестимулиращо върху търговията. В случая ако се въведе данък върху капиталовите печалби, ще има по-малък интерес да се търгува. Според мен специално за въвеждане на такъв данък има и логика и тя е, че след като има данък върху доходите, е логично да има и данък върху капиталовите печалби. Това също е доход. Особено ако го съчетаят с премахване на данък дивиденти и намаляването на данъка върху едноличните търговци от 15% на 10%. Това би било въвеждане на единен данък върху всичките доходи, в което има логика.

Когато в НДСВ вземахме решения в предизборната си кампания, решихме да няма такъв данък въобще. Но условията тогава бяха други. Капиталовият пазар бе напълно мъртъв. Ние мислехме, че това ще спомогне за съживяването му, но това не бе основният фактор. Основният фактор е че няма достатъчно фирми, които да могат да бъдат листнати на борсата. Аз бях член на борда и си подадох оставката, когато видях, че и НДСВ няма да прави листване на големи компании на борсата.

Ако погледнете кои са сините чипове на Източна Европа, ще видите, че огромната част от тях освен банки са държавни компании от фармацевтичния бранш или енергетиката. Просто нито едно правителство в България не погледна толкова сериозно на фондовия пазар, че да направи най-важното нещо. Ако няма череши, ще има ли пазар?

Българските частни компании са малки и неукрепнали, а пък чуждестранните инвеститори предпочитат да бъдат листнати в чужбина, а не в България по две причини - там пазарната им капитализация е по-високо оценена и второ все още е доста усложнена процедурата откъм документи. Можеше да е доста по-облекчен режима на отчетност на дружествата.

Какво можеше да направи държавата за борсата, освен листването на достатъчно атрактивни държавни дружества?

То още може да се направи. Могат да листнат сериозни дялове от енергийните дружества. Но не 5% -10%, а блокираща квота от 40%, например, а защо не и мажоритарен дял.

Смятате ли, че цената на борсата пада с опасността от данък върху капиталовите печалби и сравненията с пазара на череши? Как ви звучат хипотезите, че така се отблъсват потенциални купувачи, за да може конкуренцията да е по-малка?

Не смятам, че има повод за такива хипотези. Условията в приватизационната процедура са такива, че само много големи играчи могат да се включат. Борсата не може да се купи от офшорна компания. Само борсов оператор и то някой голям може да се вмести в критериите.

Но да не стане като БДЖ - конкурс без кандидати. Нямам никакви опасения, че се приватизира за някого. Първо, не е атрактивно като актив и второ така е направена процедурата, че само големите оператори може да кандидатстват. Даже това може да е недостатъчно, защото ако не се появят те, тя ще си остане държавна. 

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!