Една еретична гледна точка, според ширещите се представи: Джеймс Смит от Университета в Портсмут твърди, че екологичният баланс след катастрофата в Чернобил всъщност се е подобрил в региона. С експерта разговаря германската бизнес медия Handelsblatt.

Джеймс Смит се занимава с физика на околната среда и по-специално с радиационна биология. Той е автор на книгата еталон „Чернобил: катастрофа и последици“ и в момента е съветник на МАГАТЕ по обезопасяването на водоема с площ 24 квадратни километра, който по-рано охлаждаше реакторите на Чернобилската АЕЦ.

Според Смит, само върху 1% от зоната на евакуация в радиус 30 км. от Чернобил радиацията е оказала ефект върху индивиди от животинските и растителните популации. При това тези ефекти са предполагаеми, те не са документирани от радиобиологични проучвания. Напротив – данните засега показват, че радиацията като цяло няма въздействие върху животинските популации в Зоната.

Смит е категоричен: екосистемата около Чернобил в момента е в по-добро състояние, отколкото преди катастрофата от 1986 г. Украинските и белоруските изследвания ясно демонстрират, че биоразнообразието се е повишило, като броят на едрите бозайници е нараснал.

Експертът не твърди, че радиацията е благотворна за животните. Той обаче подчертава, че човешкото присъствие е по-вредно за животните, отколкото радиацията.

Като цяло в зоната около Чернобил много висока радиация има върху сравнително малка площ. Специално там може да се окаже, че негативните ефекти преобладават.

Относно човешката екология около Чернобил, Джеймс Смит твърди, че от статистическа гледна точка рискът за живота и здравето на хората, които не са били в непосредствена близост до мястото на аварията, е много нисък. Има доказани сериозни здравословни ефекти, но само за онези, които са се намирали в директна близост до АЕЦ. В тази връзка според него, днес паниката е най-големият риск, свързан с аварията във Фукушима.

Експертът обяснява разликите между лабораторните изследвания и проучванията на полето, предимствата и недостатъците на двата метода, като отбелязва, че в миналото най-често не са измервани точните радиационни дози, на които са изложени хората и животните – и оценките за популациите и екосистемите са давани най-често слепешката.

Смит също така посочва, че е намерил сериозни статистически и методологически грешки в изследването на Андерс Мьолер и Тим Мюсо, които от своя страна твърдят, че са регистрирали чести мутации на животните около Чернобил и че биологичното разнообразие, както и общият брой на животните, в най-засегнатите от радиацията зони са намалели.

Handelsblatt с рядка за бизнес медия безпристрастност отсъжда: през последните 25 години учените водят безпрецедентен спор за екологичните последици от радиационната катастрофа в Чернобил. Тежки мутации и обедняване на екологичното разнообразие откриват едни – а други говорят за все още изложено на радиация, но в по-добро състояние от очакваното природно убежище, в зоната, където хора все още не се допускат.