Плевенската рафинерия „Плама“ отново ще започне работа през декември тази година. Според финансовия министър Симеон Дянков предприятието има възможност не само да започне производство, а за 2-3 години да обхване целия балкански пазар на транспортни масла.

 

„Тук амбицията и на производителите, и на държавата с каквото можем да помогнем - с инфраструктура, складове и ако трябва допълнителни инсталации и т.н., е да постигнем това ниво, може би не като милион и двеста хиляди тона както преди, но нивото на покриване на поне балканския пазар", заяви Дянков пред БНР.

 

Той допълни още, че следващата стъпка след покриване на балканския пазар е рафинерията да проникне и в западноевропейския пазар.

 

Първоначално в рафинерията ще работят 60 работници. Основното производство ще бъдат транспортните масла, като в първите 2-3 години ще се преработват по около 300 хиляди тона нефт /приблизително 2.5 млн. барела/.

 

„Поздравявам производителите, че са стигнали толкова бързо до създаването на това производство в тежък момент за химическата промишленост и въобще за тази преработвателна промишленост, но хубавото е, че ако успееш в тежък момент, ще ти е много по-лесно да вземеш пазарите в следващия по-лесен етап", коментира финансовият министър.

 

А моментът наистина е тежък, тъй като под натиска на икономическите проблеми в Гърция и Сърбия, пазарът на масла се свива и производителите намаляват обемите на продукцията си.

 

Въпреки това заявените амбиции са големи. От 20 млн. лв. сега инвестицията в „Плама“ трябва да достигне близо 100 млн. лв. Персоналът да нарасне до 500-600 души, а обемът на годишното производство да се увеличи до 700 000 тона петрол, от който ще се добиват маслен дестилат, мазут и битум.

 

Как тези амбиции ще бъдат изпълнени, при условие, че се планира на голяма част от територията на предприятието да бъде изграден индустриален парк, все още не е ясно.

 

Проектът бе представен от председателя на борда на директорите на дружеството Ангел Стефанов. Той и „Овергаз“ са съсобственици на рафинерията, която запазва производствената си марка – „Плама“.

 

Кой е Ангел Стефанов? Той е основател на фирмата „Хайуей логистик център”, създадена специално за покупката на „Нова Плама“. Пловдивският бизнесмен има фирми с различна дейност. Бил е съдружник с убития бос на групировката Мултигруп, Илия Павлов.

 

Стефанов притежава хотели по морето и на Пампорово, занимава се с туроператорска дейност, строителство, търговия. Негова компания стои зад скандалната концесия на спирките на градския транспорт в Пловдив.

 

„Плама“ беше приватизирана по времето на Жан Виденов. Собственик стана „Евроенерджи холдинг“, срещу сума, приблизително равна на 3 апартамента по тогавашни цени.

 

Както много уж стратегически инвестиции от онова време и тази се провали. Вместо рафинерията да заработи, тя тръгна по пътя на банкрута.

 

През декември 1998 г. след силен обществен натиск за стабилизиране на предприятието акциите му бяха прехвърлени на кипърска офшорка.

 

В офшорното дружество влизаха швейцарската компания „Андре и сие“ и норвежката „Норуиджън ойл“. Но дълговете продължаваха да се трупат.

 

Процедурата по несъстоятелност бе вкарана в съда през 2005 г. от големите кредитори „Йорсет холдинг България“ и „ДЗИ Банк“. Заедно с държавата и други, по-малки кредитори, те имаха вземания за над 300 млн. лв.

 

Така печелившата някога компания, която имаше сериозно присъствие на външните пазари беше източена и фалирана.

 

През 2007 г. остатъците от рафинерията бяха предложени на търг, спечелен от „Хайуей логистик център“ с оферта за 44.4 млн. лв или с 2.160 млн. лв. по-висока от началната цена.

 

Още тогава беше обявено, че рафинерията ще възстанови производството си в рамките на месеци. Беше проведен инженерингов одит от английската фирма "Петрофак".

 

Но скоро след това светът се сблъска с финансовата криза и рецесията и плановете за „Плама“ претърпяха промяна.

 

В наши дни, 4 години след продажбата на компанията, предприятието е на път да възобнови основната си дейност. Както показва посещението на вицепремира и финансов министър на производствената площадка, това става с активната подкрепа на българската държава.

 

Информацията се базира на материали от БНР, в-к „Труд“, в-к „Стандарт“, в-к „Сега“.