Изпълнителният директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард призова днес света да сложи край на икономиите, които правителствата въвеждат в кризата с цел да стабилизират финансите си и да укроят темпа, с който трупат дългове. Това обаче попречи на икономическия им растеж, който или започна да расте с по-ниски стойности, или пък премина направо в спад.

В началото на тази седмица фондът за втори път тази година коригира прогнозата си за глобалния растеж в посоката надолу. Сега вече идват и острите предупреждения, че е достигната опасна точка, която може да тласне света към нова криза.

По същество икономиите, както превеждаме на български английското austerity, представляват ограничаване на бюджетните разходи, оптимизиране на държавните структури и свиване на бюджетния дефицит. Това води до отлагане на големи публични проекти, до съкращения на бюджетни служители и до стагнация на заплатите. С увеличаването на безработните, освободени от администрацията и фирмите, които имат по-малко поръчки, се увеличават разходите на държавата за социални плащания. Това налага увеличаване на данъците, което допълнително угежнява ситуацията за държавните бюджети.

В търсене на нужното финансиране държавите се сблъскват с неприветливата атмосфера на пазарите на държавни облигации, където инвеститорите все по-настойчиво гледат колко голям е вече емитираният дълг и когато числото е над приетото за нормално 60%, исканата лихва е по-висока, което прави привлеченият ресурс скъп и по-труден за изплащане.

Всъщност, за разлика от корпоративните дългове или дълговете на физически лица, дълговете на държавите не се изплащат в буквалния смисъл на думата. Залагайки потенциала на своята икономика държавите непрекъснато вземат кредити от пазарите и така погасяват падежиращите им дългове, за да отворят нови позиции. Именно това револвиране на кредита е затруднено в момента, тъй като Брутният вътрешен продукт или икономическият растеж на държавите не расте със същия темп, както до сега и основната причина за това са именно бюджетните икономии. Възелът може да се охлаби, ако държавниците проумеят, че догмите на числата вече не отговарят на реалностите в глобалната икономика след финансовата и дълговата криза.

В Европа икономиите се въвеждат по примера на Германия, която след Втората световна война успява да преодолее икономическия крах именно с дисциплина. Рецептата обаче може да се окаже, че не е приложима за всеки. Гърция, например, която вече шеста година е принудена да се придържа към икономии, по-големи, отколкото сякаш може да понесе, все повече започва да се страхува, че съсипва икономиката си и тя никога няма да може да заработи така, както преди кризата. Испания също е притискана да го направи, но след като вече видя какво се случи с Гърция, страната логично се противопоставя с всички сили на тази възможност.

Всъщност, днешното изказване на Кристин Лагард за загърбване на икономиите, бе "прочетено" от анализаторите и политиците като призив да се даде повече време на Гърция и Испания, за да не се получават шокови ситуации с внезапното въвеждане на строги мерки за икономии. Това не звучи добре само в ушите на държавите - донорки, които предоставят спасителна помощ за тези държави, тъй като за тях това означава, че ще получат обратно парите си след много повече време от очакваното. Но дори и така, може би вариантът с изоставянето на тези строги мерки е по-добър.

Ако се погледне как реагираха на кризата от двата края на океана, се виждат двата съвсем различни подхода за реагиране на негативни икономически ситуации. Веднага след краха на Лимън Брадърс, САЩ започна да налива пари в икономиката и да улеснява пътя на парите към бизнеса и потребителите. За държавните финансисти бе от изключително значение да стимулират реалния бизнес, производствата, малките компании; да се запази покупателната сила на потребителите и да не се увеличава безработицата. При всеки от последващите шокове държавата бързо се намесваше като национализираше банки, автомобилни корпорации. Резултатът от тези действия е, че финансовата криза там вече преодоляна, а спасените корпорации върнаха с лихва парите на данъкоплатците и спасителните фондове даже излязоха на печалба от помощните си операции.

Сега икономиката на САЩ продължава да расте, макар и с по-бавен темп, като прогнозата на Международния валутен фонд е за по-голям от очакваното растеж тази година до 2.2%.

Неминуемо се увеличава облаче и фискалният дефицит на САЩ. През 2009 година той възлизаше на $ 1.4 трлн. или 9.9% от Брутния вътрешен продукт. В момента предварителните резултати показват, че размерът му е $ 1.1 трлн. или 7% от БВП, което е резултат най-вече от ръста на приходите в бюджета. Те са с 6% повече, отколкото през миналата година заради значителния приток на средства от данъка върху корпоративните печалби.

Философията на американските финансисти е, че да имаш дефицит в бюджета не е деструктивно събитие. Въпросът е дефицитът да е управляем. В същото време европейските икономики са се вторачили в труднопостижимата цел от 3% дефицит от Брутния вътрешен продукт, която налага придържането към икономии, от които икономиката страда и стагнира.

Някои икономисти поддържат тезата, че уникалното на тази криза е в създадения дефицит на търсенето, защото въпреки многото затворени производства и свитата продуктивност, на пазарите няма дефицит на предлагане. То остава изобилно. Време е обществата да осъзнаят, че животът на кредит е неизбежен и че това не е задължително някаква лоша практика. Просто трябва да се измислят нови инструменти, които да направят така, че кредитът да се превърне в допълнение към доходите на потребителите.

След призива на Лагард става ясно, че Америка, където е и централата на Международния валутен фонд, иска от Европа да се ориентира към щатския модел на справяне с кризата и да престане със старомодните икономии. За САЩ здравето на европейската икономика е от огромно значине, тъй като Старият континент е основен партньор в стокооборота. Решението за това да се смекчат политиките за справяне с кризата в Европа до голяма степен зависи от Германия, която е основен донор на спасителна помощ. През тази седмица германският Канцлер Ангела Меркел направи историческо посещение в гръцката столица Атина, с което намерението й бе да даде стимул на хората да продължат да подкрепят мерките за икономии, въведени от правителството под немски диктат. Послание полетя обаче и в обратната посока. Близо 50 хил. души се събраха на централния площад "Синтагма" в Атина, за да демонстрират пред Меркел, че шестте години икономиите не са им донесли нищо добро, освен ненужен геноцид и още по-отчайващи перспективи за живот.