Българският износ бележи двуцифрени ръстове, особено към трети страни извън Европейския съюз, показват данните на националната статистика.

През март бе отчетено увеличение на експорта с 12.3%, спрямо същия период на миналата година, като общата стойност на износа е била 4.1 млрд. лв. От януари до края на март износът отчита 12.9% ръст, което в номинално изражение са стоки за 10.2 млрд. лв.

Днес предстои да излязат и данните за април.

Според Иво Тодоров, който е председател на Асоциацията на българските износители и изпълнителен директор на Приста ойл, тези данни не дават особено голям повод за радост. Той ги намира за незадоволителни на фона на макроикономическата обстановка. Тодоров обръща внимание, че не е важно това колко повече са изнесените товари, а дали се получават плащанията за тях от контрагентите.

Притесненията на специалиста са свързани с растящия брой на фалитите на традиционните за българските износители пазари.

 

Каква е вашата интерпретация на данните за ръста при износа на българските производители?

 

Те отразяват един незначителен ръст, който не е достатъчен на макро ниво, за да обслужи интересите на държавата. Този ръст не може да ни задоволи, тъй като той е в рамките на така наречената статистическа грешка и за мен е несериозно да говорим за ръст. Общо взето хубавото е, че все пак запазваме нивата от миналата година. Виждаше се, че основните експортни пазари за България не работят добре и че ще има проблеми в бъдеще.

 

На какво се дължи ръста на износа, който наблюдаваме в момента?

 

Предимно на нарастване на износа към трети страни, което показва, че българският бизнес е доста гъвкав и бързо се адаптира в новите условия, което е радостно.

 

Това ориентиране към нови пазари се наблюдава през последните 2 - 3 години, тоест сега наблюдаваме ефекта на нещо, което е започнало тогава?

 

Точно така. След настъпването на кризата в Гърция и съответно нейното отражение на Балканите, където Гърция бе един от най-големите инвеститори, това веднага доведе до срив на потреблението в Европа и принуди голяма част от фирмите да се конкурират. И тъй като в много малко области можем да сме конкурентни в Европа, нормално е фирмите да се обръщат към традиционните за България пазари.

 

Вие казахте, че това тяхно хвърляне към нови пазари е било малко еуфорично.

 

То е рисково, тъй като голяма част от тях нямат необходимия първо човешки ресурс и потенциал да го правят, но все пак е хубаво, че го правят, защото който рискува, той печели. Това са пазари, които сами за себе си имат много голяма специфика и изискват добро познаване на местното законодателство. Защото сделката приключва с получаването на парите, а не с изпращането на стоката.

 

Аз мисля, че няма да имаме положителна статистика относно събираемостта на средствата от реализирания ръст на износа, гледайки данните за обявяването на фалити и неплатежоспособност. Това показва, че тези фирми са продавали и не са си получили парите.

 

А износът има накъде да расте, има потенциал, има пазари. Има все още места по света, където познават българските производители, знаят какво можем да произведем.

 

Колко голям е този потенциал за ръст?

 

Имайки предвид колко е ниска натовареността на производствените мощности в България, аз мисля, че реално трябва да търсим 50- 60% нарастване на износа. Тука идва трудната част - къде да продадем. По традиция ние сме много добри производители и много лоши продавачи. За пример ви давам една съизмерима държава Унгария, която в момента на макро ниво е в момента доста по-изостанала от България, но заради доброто позициониране, продава по-добре.

 

Къде можем да продаваме по-добре и ние?

 

Няма точка на света, в която не можем да продаваме. Въпросът е да намериш правилната ниша и правилните партньори. Аз мога да ви кажа, че ние (Приста ойл) продаваме в Нова Зеландия и Тайван, което е доста далеч от нашата география.

 

Успяват ли българските износители да получат адекватна помощ от търговските аташета в чужбина?

 

Търговските представители имат много важна функция и те трябва да излязат от чисто дипломатическите си функции, тъй като те са реално търговците, които продават България и българските продукти в тези държави. Голяма част от тях го могат, има част, които не могат. но това е кадрови подбор на държавната администрация, на който частният бизнес не би следвало да влияе по никакъв начин.

 

Но имайте, че те работят в много трудни условия, знаете, колко е ограничен държавния бюджет.

 

Кои са проблемите на българските износители, които трябва да бъдат разрешени в най-близко бъдеще?

 

В момента има два основни проблема, които са извън нашия контрол. Единият е връщането на ДДС при износ към трети страни, който закъснява неимоверно много и това е причина за поставяне на редица компании на колене. И вторият особено важен проблем е транзитът през Турция. Другото, което е изключително важно, крайно време е държавата и бизнеса да седнат и да се разберат за една сериозна стратегия за износа, тъй като България не може да живее от вътрешния пазар, както например Турция направи през 2008 година, когато беше най-трудното на кризата. Те просто стимулираха вътрешното потребление и успяха да запазят темповете на ръст. Ние нямаме как да го направим, така че ще трябва да изнасяме.

 

Проблемът с Турция не се ли разрешава с реципрочност?

 

Абсолютно. Това е въпрос на реципрочност и аз не виждам защо не ги предприемаме тези мерки. Това са български данъкоплатци, които плащат, за да имаме правителство, тъй като това е смисълът на данъчната система. И в крайна сметка трябва да получат една услуга от това правителство, за да извършват точно такива услуги.

 

Турция иска твърде високи такси, налагат лимитиране върху горивото, с което може да се влиза. Тоест ние можем да използваме абсолютно същите мерки без да нарушаваме нищо по международните спогодби.

 

А защо според вас това не се прави?

 

Ами този въпрос не е към мен, тъй като не съм министър на транспорта. Ето, сега е един добър момент да използваме силата на това, че сме член на евросъюза.

 

А по отношение на стратегията за износа – имате ли някаква инициатива, подета в тази насока като браншова организация?

 

Ние имаме инициатива. Изчакваме просто в правителството да си седнат на местата, да видят с какъв потенциал разполагат, тъй като аз съм враг на постоянното нихилистично, разрушително отношение, което имаме в България. Всеки път тръгваме от нулата. Добре е да използваме това, което сме построили без да го съборим. Подписването на стратегията е най-простия акт. Това ще ни отнеме не повече от 3 - 6 месеца. Въпросът е в прилагането.