Българите искат по-високи пенсии, но това да става с пари от бюджета. Това показва последното изследване за развитието на пенсионната система в страната. На Въпрос кой от начините за повишаване на пенсиите одобряват в най-висока степен, мнозинството от пълнолетните български граждани са посочили, че разчитат на увеличаването на средствата, заделяни от бюджета за пенсии. Според 19% от интервюираните пълнолетни граждани на страната повишаването на пенсиите трябва да зависи от увеличаване на осигурителния принос. В тази група по-често попадат:

➢ запознатите с основните принципи на пенсионната система в България;
➢ респондентите над 59 годишна възраст;
➢ хората, със стандарт на живот над средния за страната.

Сключването на пенсионна застраховка с цел увеличение на пенсиите се припознава от 9% от интервюираните. В тази група попадат предимно хора със следния социално-демографски профил:
➢ на възраст между 30 и 39 г.;
➢ високообразовани;
➢ живеещи в областните центрове.

Делът на хората, които свързват възможността за по-високи пенсии с участие в доброволен частен пенсионен фонд, е 7%.

Анализът показва още, че пълнолетните жители на страната са разделени в мнението си по въпроса за необходимостта от увеличаване на пенсионно осигурителната вноска – 41% категорично не подкрепят идеята, а 36% са на мнение, че увеличаването й (минимално или значително) е наложително, ако това би довело до увеличение на пенсиите.

istock
istock

Според данните има пряка връзка между възрастта на респондентите и отношението им по въпроса – с нарастването на възрастта се увеличава и желанието за увеличение на вноската, като сред трудовоактивните хора преобладава разбирането, че вноската не следва да бъде увеличавана (74% от посочилите, че не трябва да се увеличи вноската, все още не са пенсионирани). Хората, които са се пенсионирали и са прекратили трудовата си дейност, по-често от останалите посочват, че вноската трябва да се увеличи значително, както и, че пенсиите им са ниски и им позволяват единствено да покрият основните си нужди.

Премахването на тавана на пенсиите, от една страна, би довело до разходването на повече средства за пенсии, но от друга – и до по-голяма справедливост на пенсионната система у нас. В началото на 2024 г. в общественото мнение преобладава неодобрението към подобна мярка. Идеята за отпадането на тавана на пенсиите е подкрепяна по-често от хора, които са се пенсионирали във втора категория труд, респонденти във възрастовата група 50-59 г., както и високообразованите жители на страната.

На противоположната позиция, „против“ отпадането на максималната пенсия, са по-често най-възрастните хора, респонденти, доволни от размера на получаваната пенсия, както и жителите на малките градове на страната.

Премахването на максималния осигурителен доход среща одобрението по-често на хората на възраст между 40 и 50 г. и високообразованите респонденти. Същевременно трябва да бъде отбелязано, че близо половината от одобряващите подобна мярка няма да бъдат засегнати от нея, доколкото доходите им са под максималния осигурителен праг. „Против“ отпадането на максималния осигурителен доход са по-често високообразованите респонденти, хората над 50 годишна възраст, както и живеещите в големите градове на страната (с изключение на София).

istock

Премахването на максималния осигурителен доход като механизъм за увеличаването на финансовата стабилност на пенсионната система се препоръчва от МВФ. Конфедерацията на труда „Подкрепа“ в свое становище до зам.-министъра на финансите също подкрепя подобна мярка, доколкото в становището се защитава тезата, че „общата данъчно-осигурителна тежест трябва да е една и съща, независимо от размера на индивидуалния осигурителен доход, без да се осигурява предимство за най-високите доходи“.

Половината пенсионери са недоволни от пенсията

В заключителното изявление на екипа след приключване на мисията на МВФ от март 2024 г. по отношение на необходимостта от реформиране на пенсионната система се посочва, че следва да се промени „формулата за изчисляване на пенсиите, за да се увеличат стимулите за плащане на вноските“. Едва 10% от пълнолетното население одобрява формулата, по която в момента се изчисляват пенсиите. В мнозинството си това са хора, които познават добре основните принципи на пенсионната система в България.

istock
istock

Пенсионираните респонденти, одобряващи начина на изчисление, по-често посочват, че са доволни от размера на получаваната от тях пенсия. Трябва да бъде отбелязано, че по-често удовлетворение от алгоритъма за изчисляване на пенсиите декларират хора, които са се пенсионирали през последните 5 години.

Две трети от участвалите в изследването на НЦПИ, проведено в началото на 2024 г., не одобряват лица, които не са се осигурявали през годините, да получават пенсия, като по-голямата част от неодобряващите, твърдят, че са запознати с основните принципи на пенсионната система в България. Делът на хората, които одобряват лицата, които не са се осигурявали през годините, да получават пенсия, е 18% от интервюираните през февруари 2024 г. В тази група попадат по-често нискообразовани респонденти и представители на етническите малцинства.
 
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase