/допълнен вариант/

Има реална опасност от дефлация през настоящата година, изчислиха икономистите от Центъра за икономическо развитие при представянето на доклада си за икономиката на страната през януари. Експертите са категорични, че инфлацията за 2009 няма да надвишава 4%, но ако е по-ниска, има опасност бизнесът да остане без приходи и да не може да покрива кредитите си.

Оптимистичната прогноза за 2009 година е за ръст на БВП от 4%. Според експертите от Центъра той може да дойде от доброто развитие на аграрния сектор и сектора на услугите.

Икономиката на страната ни през първите три тримесечия на миналата година е била стабилна без отражение от световната финансова криза. През последните 4 месеца обаче се наблюдават обезпокоителни сигнали за рязко влошаване на бизнесклимата в индустрията и строителния сектор. Очакванията на Центъра са, че безработицата няма да достигне двуцифрени равнища.

 До септември 2008 г. световната финансова криза нямаше сериозно отражение върху икономиката на страната. Темповете на растеж у нас през първите три тримесечия на 2008 г. са рекордни, особено сравнени с минималния растеж в ЕС 27, САЩ и Япония. За деветте месеца на 2008 г. растежът на добавената стойност за икономиката надхвърля растежа за същия период на 2007 г., а растежът на вътрешното търсене се задържа на сходни нива. Растежът в аграрния сектор бе очаквано висок след спада година назад, а в сектор услуги се задържа на съвсем малко по-ниско ниво.

Наред с добрите числа се откроиха и обезпокоителните знаци – общото ускоряване от страна на производството бе формирано при свиване на растежа в сектор индустрия /от 12.5 на 5.4 на сто/. В строителството растежът за третото тримесечие се забави от 15 на 10 на сто, а в промишлеността има спад с 1 на сто след 14 на сто растеж година назад. До септември 2008 г. кризата нямаше рязко въздействие нито върху инвестиционните, нито върху потребителските нагласи у нас. Обемът на инвестициите остана  висок, въпреки лекото забавяне в сравнение с темпа година назад, а на потреблението на домакинствата бе толкова, колкото и нарастването му и за деветтте месеца на 2007 г. Динамиката на нетния износ за деветмесечието имаше дори по-добро въздействие върху общия икономически растеж в сравнение с година назад, тъй като реалният растеж на износа на стоки и услуги се ускори при забавяне растежа на вноса.

През октомври-декември 2008 г. обаче икономическата ситуация в страната се влоши рязко. В промишлеността показателят за бизнес климата пропадна общо с 26 пункта, в строителството с 24.6 пункта, в търговията на дребно спадът (ноември с 1.9 пункта), се задълбочи многократно през декември /с 16.6 пункта/. В услугите показателят падна общо с 50.8 пункта, само през декември - с 44 пункта. През четвъртото тримесечие се влошиха и месечните данни за промишленото производство - спадът на годишна база за ноември спрямо ноември 2007 г. е с 8.8 на сто.

Общият икономически растеж за четвъртото тримесечие на 2008 г. ще е около 5 на сто /6.9 на сто за периода година назад/ според нашите очаквания. Понижаваме очакванията си за растежа за цялата 2008 г. на около 6-6.5 на сто /предходна прогноза около 6.9-7 на сто/. Очакваме селското стопанство да продължи да се развива добре, докато растежът в услугите ще се забави значително. Снижаването на растежа в строителството и започналият през третото тримесечие спад в промишлеността ще продължи. Задържането на растежа на потреблението и инвестициите ще продължи, същевременно по-ниски ще са и темповете на външната търговия.

Спирането на подаването на природен газ за България в началото на януари нанесе тежък удар върху редица структуроопределящи предприятия и на практика „уби” инерцията на растежа, натрупана през 2008 г. За 2009 г. икономиката има потенциал да продължи да се движи напред, ако успее да се пренастрои, въпреки че вече изглежда почти невъзможно да постигне растеж от около 4 на сто. Обнадеждаващи все пак са данните за януари, когато влошаването на показателя за бизнес климата е минимално сравнено с предходните три месеца – общо едва с 0.6 пункта. За ситуацията към януари преобладават неблагоприятни оценки, но очакванията в хоризонт следващите шест месеца се подобряват.

За цялата 2008 г. очакваме дефицитът по текущата сметка да достигне ниво около 22-23 на сто от БВП, т.е малко над това за 2007 г. /21.8 на сто/. За отворена икономика като българската глобалната криза се изразява на първо време в разширяване на дефицита по търговския баланс и отлив на чуждестранни инвестиции. Причина за нарастващия търговски дефицит през 2008 г. е ръстът на вноса поради силно увеличените цени на енергийните ресурси и суровини през годината, а не свиване на износа, чийто дял в БВП (66.8 на сто) се запазва на равнището на 2007 г.

Притокът на преки чуждестранни инвестиции/ПЧИ/ отслабва, но все още остава сравнително висок. Конюнктурата на международните пазари предполага свиване на стокообмена през 2009 г., като е възможно стойността на вноса да спадне много по-съществено от тази на износа и с това да се намали търговският дефицит.

Месечната инфлация на потребителските цени през 2008 г. се колебаеше около 1 на сто. След като през юни беше наблюдавана обичайна за този месец дефлация /0.2 на сто/, дефлация, макар също минимална, беше регистрирана и през ноември /0.1 на сто/ и декември /0.2 на сто/. Тази нетипична за зимата дефлация все още не може да се разглежда като тревожен сигнал (спад на вътрешните цени поради спад във вътрешната икономическа активност и затруднена реализация), тъй като се дължи на поевтиняване на горивата и храните вследствие спада на международните им цени.  При симптомите за сдържане на вътрешната икономическа активност и потребление и при забавен световен растеж, за 2009 г. очакваме сравнително по-слаби движения на потребителските цени спрямо динамиката година назад. Ценови изненади могат да се очакват при цените на природния газ. За цялата 2009 г. не очакваме да се натрупа повече от 4 на сто годишна инфлация /за 2008 г. тя бе 8 на сто/.

През 2008 г. заетостта продължаваше да расте, макар и по-бавно в сравнение с началото на годината. Динамиката на безработицата все още не е обезпокоителна. От юни до ноември регистрираната месечна безработица се задържа под 6 на сто. През декември тя се покачи до 6.27 на сто, но е с 0.64 пункта под нивото си от декември 2007 г.  При очакваното сдържане растежа на икономическата активност в страната през 2009 г. едно прибързано нарастване на безработицата е потенциален фактор за свиване на вътрешното потребление, което - особено в съчетание със свито външно търсене - би могло да дръпне назад българската икономика.

Политиката към предприятията през 2008 г. за подобряване условията за лоялна конкуренция се отличава с приемането на Закон за защита на конкуренцията, Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки и Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. В условията на финансова криза една от мерките, които правителството предприе е увеличаването на капитала на Българската банка за развитие (ББР) през декември с 330 млн. лв. Продължава работата по експортната стратегия на МИЕ, която все още чака одобрението на правителството. Годината приключи без сериозни реформи в публичния сектор.

Публичните финанси през 2008 г. се характеризираха със стабилност и запазване на основните тенденции от предходните периоди. Бюджетният излишък по консолидираната фискална програма продължава да расте, но с по-бавни темпове. За единайсетте месеца на 2008 г. той е в размер на 4.6 млрд.лв. и е с 16.2 на сто повече спрямо периода на предходната г. Приходите се увеличиха с 16.1 на сто, а разходите с 16 на сто. Постъпленията от ДДС намаляха с 6.2 на сто най-вече поради намаляване с 18.6 на сто на приходите от внос.

В социалната политика беше направена съществена реформа с преразпределянето на осигурителната  ставка  между  работниците, работодателите и държавата в съотношение 8:10:12. Осигурителната тежест за бизнеса намалява с още 2 пр. пункта за сметка на държавния бюджет.

Финансовата система продължава да е сравнително стабилна. Паричното предлагане към ноември 2008 г. расте, но с по-бавни темпове. Лихвените проценти по всички кредити се покачиха на годишна база /например по потребителски кредити - с 2.14 пр. пункта,  жилищни кредити  с 1.13 пр. пункта/. Причина за наблюдаваната възходяща тенденция на лихвените проценти по всички видове кредити е стремежът на банките към високи печалби в условията на ограничаване на кредитирането. Ресурсът на банките поскъпна, тъй като в условията на световна финансова криза те не могат да разчитат на евтино финансиране от чужбина и трябва да плащат високи лихви по депозитите. Вместо да ограничат разходите си, обаче, банките товарят клиентите си, което в дългосрочен план може да предизвика търсене на алтернативни форми на финансиране в страната и чужбина, емисии на облигации и др.

Банковата система бележи ръст по отношение както на размера на привлечените средства, така и на капитала на банките, като цяло за 2008 г. Заедно с това продължи да се забавя годишният растеж на вземанията на търговските банки от неправителствения сектор – в края на декември той е 31.6 на сто, след 38.2 на сто за  ноември. Понижи се рязко месечното нарастване на обемите, а при потребителските кредити бе отчетен спад спрямо ноември. С цел облегчаване на ликвидността в банките и като антикризисна мярка БНБ промени задължителните минимални резерви, които банките поддържат при централната банка – от 12 на сто на 10 на сто. Необходими са, обаче, допълнителни мерки в тази посока.

Започналата преди повече от година световна финансова криза, достигна през последните месеци на 2008 г. своеобразна кулминация на капиталовия пазар, както в международен, така и в местен план. През 2008 г. индексите на Българска фондова борса – София АД отбелязаха най-силния спад за периода на съществуването си. Основният индекс SOFIX спадна на годишна база със 79 на сто, BG40 също отбеляза силен спад с около 45 на сто.  Въпреки резкия спад и поради факта, че преди това той бе предхождан от също толкова рязко покачване, местният пазар продължава да е в сравнително добро положение спрямо останалите пазари. Пазарната капитализация на борсата логично отбеляза спад, но далеч по-малък от този на индексите. За цялата година отбелязаното понижение е над 56 на сто. Това може да се обясни с факта, че капитализацията обобщава всички публични дружества, дори и тези с неликвидни акции, които поради липсата на сделки не са регистрирали и понижения. От друга страна, независимо от кризата, публичните дружества продължиха да издават нови емисии с цел увеличение на капитала си. На пазара продължиха да навлизат и нови компании, особено дружества със специална инвестиционна цел. Спрямо БВП пазарната капитализация на борсата спадна до 18.24 на сто /преди година - над 52 на сто/. Въпреки резкия спад този показател е в границите на нормалното, сравнен с пазари, на които кризата повлия по същия начин.  За последното тримесечие на 2008 г. реализираните обороти растат с около 35 на сто спрямо предходното, а броят на прехвърлените инструменти нараства със 77 на сто, което обаче може да бъде обяснено единствено със изключително ниската активност на участниците през летните месеци. На годишна база оборотът спада със 74 на сто, а броят на прехвърлените инструменти  - с 54 на сто.

Лизинговият пазар и застрахователният сектор продължават да растат.

Енергетиката разкри истинските си проблеми през месец януари 2009 г., когато беше прекратено подаването на природен газ от Русия. Забавянето с най-малко две години на строителството на «Южен поток» и продължаващите неясноти около финансирането и изграждането на «Набуко», удължават периода на пълна зависимост на газовите доставки от Русия през Украйна. В ядрената енергетика няма съществено развитие, въпреки някои стъпки напред по юридическото оформяне на структурата на АЕЦ «Белене» и определянето на партньор в проекта. Приемането на новия закон за енергийната ефективност, с всичките му слабости, дава надежда за положително развитие в тази посока. Железопътният транспорт бе един от първите засегнати от влошената конюнктура - престана подаването на товари от Кремиковци, намаляха и товарите от пристанище Бургас.

Световната финансова криза застигна строителството и недвижимите имоти след бурното им развитие през последните 6-7 години. В голяма степен, обаче,  тази кризата е навременна и "отрезвяваща" за пазара. Като цяло очакваме, че пазарът на недвижими имоти ще продължава да се развива, особено в сегменти незасегнати от пресищане, макар и с по-бавни темпове. Бизнесът с информационни и комуникационни технологии има растящи приходи и добри перспективи. Това е незасегнат от безработицата сектор, в който компаниите продължават да изпитват глад за кадри. Като цяло оценките за изминалата 2008 г. в туризма са положителни.

Очаква се, че България, като евтина туристическа дестинация, ще може да извлече дивиденти от кризата и да привлече занапред дори повече чуждестранни туристи. Предвиждаме по-нататъшно положително развитие на аграрния сектор /въпреки зависимостта му от климатичните условия/ на основата на уедряване на земите, вкарване на повече съвременна техника и въвеждане на елементите на модерното управление. Липсата на ясна държавна политика и недостигът на административен капацитет за усвояване на европейските фондове отслабват позициите на сектора и създават условия за сътресения и протести. Изпълнението на европейските  директиви в областта на отпадъците и  биологичното разнообразие остават проблемни области в екологичната политика.

През 2008 г. продължиха да се задълбочават проблемите, свързани с усвояване на средства от европейските фондове. Правителството предприе мерки за справяне със съществуващите проблеми, но значителни конкретни резултати все още няма.

* Доклад на Центъра за икономическо развитие