Мнозина се притесняват от дисбалансите в световната търговия. Обикновено успокоението им е, че работната сила в страните с големи търговски излилшъци все някога ще излезе на пенсия. Така спестяванията ще намаляват, а с тях и дисбалансите. Но това демографско обяснение е подвеждащо, коментира Файненшъл Таймс.

Наскоро двама икономисти от Голдмън Сакс публикуваха статия, в която напомнят, че текущата сметка в платежния баланс зависи до голяма степен от спестяванията, следващи жизнения цикъл на населението.

Докато навършат 35 години, хората инвестират повече, отколкото спестяват. Текущата сметка представлява разликата между спестявания и инвестиции, така че младежките настроения вкарват платежната сметка в отрицателна територия.

Населението във възрастта между 35 и 69 години подобрява състоянието на текущата сметка. Различният дял на тези групи в населението обяснява различните норми на спестяване и капиталовите потоци в отделните страни.

От тази гледна точка в световен мащаб през следващите 20 години делът на спестовниците ще нараства. Тоест капанът на спестовността ще бъде все по-изразен световен проблем и ще оказва натиск в посока надолу на лихвените равнища.

Икономистите заключват, че демографският фактор ще води до все по-големи излишъци в нововъзникващите пазари, включително в Китай, тъй като делът на хората в „спестовна възраст“ ще е по-висок, отколкото в развития свят.

Но има още едно измерение в уравнението на спестяванията, отбелязва британският вестник. Корпоративният сектор в развития свят може да компенсира намаляващите спестявания на хората, излизащи на пенсия. На практика корпоративният сектор е придобил навика да спестява много повече, отколкото да инвестира.

Пример за това дава Япония. Доскоро за японците се считаше, че са заклети спестовници. Но населението заделя само 2.3% от доходите си през 2009 г., значително по-малко от 10% през 1999 г. За сметка на това нормата на спестяване в Япония достига 27% - благодарение на превишаващите инвестициите корпоративни спестявания.

Корпоративните спестявания са свойствени най-вече за Азия, като Китай партнира в тях на Япония. Отчасти това се дължи на много резкия ръст на печалбите, за които няма ефективни инвестиционни възможности; в случая с Китай това се дължи и на несигурността на частния бизнес дали ще получи кредит от държавните банки.

Целият този модел нямаше да създава дисбаланси, ако печалбите на корпоративния сектор се прехвърляха към населението, което да става по-богато и да харчи повече, разсъждава икономическата медия. Но богатството на азиатските корпорации не прави хората по-богати.

В САЩ през 2009 г. корпоративният сектор е финансирал икономиката с 657 млрд. долара. Все пак през изминалите 40 години до 2007 г. бизнесът е бил длъжник на обществото и с обръщането на паричния поток по-скоро виждаме не смяна на нагласите и тенденциите, а реакция на кредитната криза.

Комбинацията от демографски фактори и корпоративен стремеж към спестяване може да влоши още повече дисбалансите в световната търговия и да увеличи риска от протекционизъм. Единият от начините за справяне с този проблем е рязкото поскъпване на азиатските валути, но това е силно нежелано от политиците в региона.

Другият път за справяне с проблема е развитието на финансова инфраструктура, която да гарантира на компаниите по-добър достъп до кредит. Също така и корпоративното управление има накъде да се подобрява, например в посока изплащане на по-щедри дивиденти.

Извън материала на Файненшъл Таймс върху изследването на двамата икономисти на Голдмън Сакс, в светлината на написаното е интересно как гледат на американската инвестиционна банка в Китай. Сред бестселърите на китайския книжен пазар е труд на китайски финансов журналист, псоветен на Голдмън Сакс. Книгата носи заглавие „Елиминирай всичките си конкуренти – как Голдмън Сакс побеждава света“. В нея, по сведение на Асошейтед прес, се дискутира как инвестиционната банка се опитва да разруши Китай.