Един от най-влиятелните умове на планетата, професорът в Масачузетския технологически институт Дерън Асемоглу /Daron Acemoglu/ е на мнение, че икономическото забогатяване в различните страни не води задължително до демокрация. Освен това последното нещо, заради което трябва да се борим за човешки права, е възможността те да доведат до по-добър икономически растеж. Асемоглу разговаря с редактора на Reuters Кристия Фриленд.

Асемоглу беше посочен 88-ми в списъка на списание Foreign Policy на стоте глобални мислители за 2010 г. Неговите изследвания са в областта на взаимодействието между демокрацията и развитието, като той търси историческите корени на политическия и икономическия успех – както и на провала на различните страни.

Несъгласието си с т.нар. модернизационна теория /колкото по-богати стават страните, толкова свободата и демокрацията в тях нараства/, Асемоглу подкрепя с примери от реалността: „Да вземем например Саудитска Арабия. Доходите на кралството ще нараснат двойно, ако цената на петрола се удвои, но страната от това не става по-демократична“. Да вземем Китай, Русия, Сингапур и други режими – няма гаранция, че икономическият растеж в тези страни ще доведе до демокрация.

Напоследък, като конфронтация с ценността на демокрацията се посочва, че в последната икономическа криза икономиката на Китай, която прилага команден подход, всъщност се справи по-добре от тази на САЩ. За Асемоглу този начин на мислене е подвеждащ. Китай действително се справи с кризата по-добре от САЩ, признава професорът. Където има нужда от координация, както в случая с Олимпийските игри, командният режим в Китай действително дава по-добри резултати.

Но в иновациите, особено в радикалните, подобна координация не помага. За да се гарантира процесът на обновление, нещата просто трябва да се оставят да излязат от контрол – твърди Асемоглу. Тогава отвореността, присъща на демократичната система, се оказва решаваща. Каквито и да са моментните успехи и постижения, винаги идва нова фаза на икономическо развитие, когато нещата се поставят на друга плоскост. Тогава от изключително значения се оказва креативната деструкция, според термина на австрийския икономист от първата половина на XX век Йозеф Шумпетер.

Докато конкурентните на Комунистическата партия идеи и хора се потискат, разходите на Китай ще нарастват в дълъг период – е заключението на Асемоглу. В Китай при това процесът на растеж е много характерен. Внасят се технологии, в тях се инвестира масирано и след това се изнася масова продукция в чужбина. Но това не може да продължава до безкрайност – твърди мислителят.

Напоследък често се говори за някакъв „Пекински консенсус“, предвид това, че Вашингтонският консенсус вече се е провалил: командната система ще замени свободата. Но Асемоглу напомня, че същите аргументи, които днес се издигат в прослава на китайския модел, през 50 -те и 60 – те години на миналия век са се говорели за СССР.

В Съюза имаше иновации, имаше технологии, в много отношения руската икономика беше успешна. Но в СССР – както и сега в Китай – нямаше капацитет за креативна деструкция /творческо разрушение/. Това означава, че авторитарните страни няма да са готови за предизвикателствата, когато в системата се влее „нова кръв“, свързана с тотално нови продукти, нов поглед на нещата, невиждани по-рано логически връзки.

За авторитарния лидер е много удобно да насажда тезата, че докато страната става по-богата, от демокрация тя няма нужда. Така нареченият авторитарен икономически растеж се гради на девиза „стабилността е много по-важна от демокрацията“. Тази теза с готовност се приема и от компаниите на считаните за демократични страни, които търгуват с авторитарните режими.

Но демокрацията е решаваща за дългосрочния икономически растеж, изтъква Асемоглу. Тя е важна по две причини: функционална и нефункционална. Функционалната причина беше спомената: демокрацията е отворена система, която позволява иновации и креативна деструкция, позволяваща да се преодоляват кризисни периоди. А нефункционалната е – има неизменни, базови права на човека. И тяхното спазване, изпълнение, е по-характерно за демократичните режими. Тук вече се намесва и въпросът, доколко хората са щастливи, че имат възможност за самоопределение, за участие в управлението.

Сред другите интересни моменти в интервюто на Асемоглу за Reuters е мнението му, че руското намерение за изграждане на Силициева долина край Сколково е невъзможно да се осъществи при авторитарен режим, тъй като Силициевата долина е концепция, осъществена посредством бунтарски индивидуализъм. Също така, според него финансовата и кредитната криза е породена не от неравенство на доходите, както напоследък се твърди, а от натиска оказван върху демокрацията да се осигуряват евтини жилища за всички, както и от субсидиите от правителствените ипотечни агенции.

Асемоглу също така изтъква, че желанието да живееш в едно по-равноправно и справедливо общество не е нито социализъм, нито социалдемокрация. Драстичното неравенство е свързано както с икономически, така и с политически разходи, обяснява той.

Има много проблеми в демократичната система – обобщава ученият, който е в списъка на 20-те най-цитирани икономисти в света и на 43 годишна възраст вече е сред претендентите за Нобелова награда в икономическата сфера. Например режими като тези на Хитлер или дори на Уго Чавес, без затруднения печелят мнозинство на избори. Но въпреки всичките си дефекти, демокрацията има едно предимство – тя е отворена система. Чрез нея е възможно нови идеи, интереси, хора да влязат в системата.

Като истински мислител, Асадемоглу признава, че линията на мисълта му може да не е абсолютно вярна, тъй като в Китай сега се създават отлични учени. Догодина ще очакваме новата му книга - "Защо страните се провалят".