Българската народна банка публикува актуализираното издание на „Макроикономическа прогноза“, в което представя очакванията си за развитието на българската икономика до 2027 година. Документът, приет за информация от Управителния съвет на институцията, отразява оценките на икономическите анализатори на БНБ към 26 юни 2025 г.
Според прогнозата, реалният растеж на БВП в България ще остане стабилен и близък до нивата от 2024 г., като през 2025 г. ще достигне 2,9 %, а през 2026 и 2027 г. ще се задържи на ниво от 2,7 %. Частното потребление остава водещ двигател на икономическия растеж, докато нетният износ ще продължи да оказва отрицателно въздействие поради слабо външно търсене и вътрешни ограничения пред износа.
Димитър Радев: С влизане в еврозоната рисковете няма да изчезнат
Евентуалното присъединяване на България към еврозоната на 1 януари 2026 г. вече оказва влияние върху поведението на вложителите – очаква се засилено депозиране на свободни средства в банковата система още през втората половина на 2025 г., с цел превалутиране в евро. Централната банка предвижда и засилване на ефекта от паричната политика на Европейската централна банка върху условията в страната. Кредитната активност на неправителствения сектор ще се забавя постепенно, но ще остане висока.
Инфлацията, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се очаква да се ускори до 3,6 % през 2025 г., при 2,6 % през 2024 г., като основните причини са по-високи цени на храните и услугите, ръст на заплатите, по-големи разходи за труд и увеличение на административно определяни цени и акцизи. За 2026 г. инфлацията се очаква да остане близка до тази от предходната година, а през 2027 г. да се забави до 3,3 %, въпреки че базисната инфлация ще остане основен проинфлационен фактор.
Прогнозата за ръста на БВП през 2025 и особено 2026 г. е ревизирана леко нагоре, докато очакванията за 2027 г. са занижени спрямо предходните оценки, основно заради различия в динамиката на нетния износ. Инфлационните очаквания за 2025 г. са леко занижени спрямо предходната прогноза, поради по-слабо повишение на административните цени и по-ниски допускания за цената на петрола; същевременно очакванията за 2026 и 2027 г. са коригирани нагоре, най-вече поради по-силната базисна инфлация.
Основната лихва у нас пада под 2% за първи път от 2023 г.
В публикацията е включен и специален акцент върху ефектите от евентуален ценови шок при петрола. Анализът показва, че трайно поскъпване на суровината с 10 % би оказало ограничено влияние върху икономическия растеж, но би довело до устойчив проинфлационен ефект, с повишение на инфлацията между 0,09 и 0,14 процентни пункта в периода 2025–2027 г.
Пълният текст на прогнозата е достъпен на официалната интернет страница на БНБ. От институцията уточняват, че публикуваните данни отразяват анализа на дирекция „Икономически изследвания, прогнози и парична политика“ и и не е задължително да отразяват вижданията на членовете на Управителния съвет на БНБ.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase