Днес честваме независимостта на България. Празник, който в другите страни е най-уважавания, но за повечето от българите е само почивен ден от календара.

Националният празник на България е 3 март. На тази дата е подписан предварителният Санстефански мирен договор, който така и не се превръща в окончателен. На 3 март честваме един несбъднат исторически идеал.

Но на днешния ден, преди 103 години, България става независима държава, с всички позитиви и негативи от това.

Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя. Този факт има и положителни страни.

Васалният статут дава достъп на българските търговци и производители до пазарите на империята, която по онова време включва по-голямата част от Северна Африка, Близкият Изток и обширни територии в Централна Азия.

Без тези пазари българската икономика след Освобождението щеше да изпадне в колапс.

Разбира се васалният статут има и значителни негативи. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциални условия за внос на европейски промишлени стоки.

Освен това България трябва да е солидарна с Османската империя при изплащането на военните репарации на победителите от Освободителната война.

На този фон зад решението за обявяване на независимост се крият повече политически, отколкото икономически причини. Това е ход, с който страната прави голяма крачка към осъществяване на идеала за национално обединение.

За разлика от войната срещу Османската империя 4 години по-късно, обявяването на независимостта на България е перфектно организирано.

В средата на годината, в Истанбул младотурците извършват преврат, в който участват и български революционери. Междувременно по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка.

Правителството на Александър Малинов използва момента, конфискува жп-линията и на 22 септември в Търново със специален манифест е провъзгласена независимост на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите.

Както е договорено предварително на следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.

Реакцията на Османската империя е очаквано агресивна. Следват заплахи за война, но те имат само политическа стойност. Реално, с посредничеството на Русия и Виена, вече е постигната договореност с Истанбул за признаване на независимостта, в замяна на международна подкрепа за младотурското правителство, в противовес на позицията на Великобритания, която подкрепя Султаната.

С помощта на Русия е постигнато споразумение по финансовите въпроси, повдигнати от прекратяването на васалния стаут на България. През 1909 г. са подписани 3 протокола, с които Русия опрощава на Турция военните задължения, останали от войната от 1877–1878 г, Истанбул се отказва от всякакви финансови претенции към България, която пък се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.

В края на 1908 г. българската държава вече се готви за война с Османската империя. Очаква се с победата от тази война България не само да обедини територията си, разкъсана от Берлинския договор, но и да наложи на Турция капитулации, с които да си гарантира достъпа до пазарите на империята.

Междусъюзническата война и грешките на българските политици не позволяват тези планове да се осъществят.

Но фактът, че на 22 септември България става независима държава и като такава заема своето място на картата на Европа е безспорен. С оглед на амбициите за териториално разширение на Гърция, Сърбия и Румъния, кой знае каква щеше да съдбата на княжеството след Първата световна война, ако то не беше обявило независимост през 1908 г.