Знаете ли кое е най-скъпото нещо в България? Общият запас на дървесина в българските гори възлиза на 650 млн. кубически метра. Дори при сравнително ниска цена от 50 лева за кубик, стойността само на дървесината в българските гори е 32.5 милиарда лева. “Кажете, има ли нещо в България, което да струва повече?“ Това са думи на Георги Костов, заместник министър на земеделието и храните и доцент в Лесотехническия университет. С него разговарям за целите и финансовите механизми, заложени в новия проект на Закон за горите.

Костов е категоричен: законопроектът, който влиза в Парламента, е нещо съвсем ново не само за България – новият Закон за горите съответства на най-прогресивните европейски и световни тенденции. Екипът, участвал в изготвянето му, пряко е взаимствал от опита на Бавария. Авторите са доволни от резултата на близо едногодишния си труд: „Сега и баварците ще има какво да препишат от нас“.

За пръв път у нас

Заместник министърът изброява нещата, които се правят за пръв път у нас с новия Закон. За пръв път е записан принципът на заплащане за екосистемните услуги, които горите предоставят. Регламентира се достъпът в горите, така че например тежки джипове и шумни ATV машини няма да могат да мачкат навсякъде. За пръв път се създава механизъм, чрез който парите спечелени в горите, ще се връщат пак в тях чрез фонд „Инвестиции в горите“ и няма да потъват в бездната на държавната хазна.

За пръв път се вкарва персонална отговорност за взетите решения по стопанисването и контрола в горите, без значение държавен или частен е субектът. За пръв път се прави опит да се излезе от характерното за горския сектор „капсулиране“, като кметовете на общините ще имат правомощия да налагат санкции за нарушения в горския фонд, а мениджърите на 6-те големи държавни горски предприятия, които ще отговарят за държавните гори в цялата страна, ще се назначават с конкурс.

Костов и неговите експерти обобщават: новият закон има потенциала тотално да реформира горския сектор в България. Той е писан с поглед към бъдещето. Това не е „ляв“ или „десен“ закон, уточнява заместник – министърът. Правителството има ангажимента да избира политиката си, а Законът има друга функция – той предоставя рамката, така че гората на България да се запази като национално наследство.

Страх и подозрение

Но зам. – министърът и неговите експерти са напълно прави, когато коментират: „хората се страхуват от новите неща“. Всичките изброени нововъведения заплашват да смутят ленивия ход на събитията в сектора и карат браншовиците да реагират остро. Така например Калин Симеонов, председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост в България, се притеснява от засилващата се роля на държавата в горския сектор.

„В новия закон за горите се предвижда разширяване на стопанската дейност на държавните горски стопанства, които стават поделения на 6 държавни предприятия. Частният бизнес в сектора е инвестирал достатъчно и има два пъти по-голям капацитет за суровината, с която разполагаме. Наивното обяснение на зам.-министър Костов е, че те трябва да дублират тези мощности, тъй като може да се получи така, че за определени обекти, поръчки и т.н. частният бизнес ще откаже да свърши работа“ - коментира Симеонов и допълва: „Това, че всички браншови организации казват твърдо не на закона, изобщо не ги смущава“.

Заместик – министърът отвръщат много рязко на тези обвинения: те не съответстват на истината! Едно на ръка, че бяха проведени близо 30 срещи със заинтересуваните страни. Браншовиците проектират впечатлението си от сега действащата нормативна уредба върху новия закон, без изобщо да са го чели в детайли. „Ние сме убедени, че отговорността и бизнесът се движат най-добре от частници“, посочи Костов и на няколко пъти подчертава, че е с „десни“ разбирания за икономиката. Но според него държавата трябва да има възможност да се противопостави на частните монополи, които изкривяват свободния пазар.

Затова в проектозакона се предвижда държавните горски стопанства да запазят капацитет за извършване на 5% (или максимум 10%, това ще се уточни между първо и второ четене) от стопанските дейности в горите. В предлаганите текстове е посочено, че държавата ще може да извършва стопански дейности в горите само в екстремни случаи и при изчисляване на себестойността. „А и в случаите на картелно поведение от частните фирми, както наскоро имаше примери в Ловешко“, уточняват министерските експерти.

Показателно е, че природозащитниците застават зад гърба на новия закон. Според Живко Богданов, координатор в програма „Гори“ в българския клон на глобалната екоорганизация WWF, новият закон действително дава платформа за пълноценно и съвременно управление на горските ресурси в страната. Положително според Богданов е разделянето на стопанските от контролните функции на горските стопанства, което той подчертава, че с новия закон се прави. Регламентирана е и горската сертификация, което също се прави за пръв път и е много позитивно както в стопански, така и в природозащитен план.

Браншовиците

Но как да си обясним думите на друг браншовик, председателят на БУЛПРОФОР Антоний Стефанов? „Виждаме сериозна заплаха за цялата предприемаческа гилдия ... ще направим всичко възможно да защитим съществуването на малкия и микро горски бизнес у нас“. Шефът на Браншовото сдружение на практикуващите лесовъди и горски предприемачи изказва „съпричастност към многото добри страни на новия закон за горите“, но същевременно твърди, че реформата, която се залага в новия закон, няма да доведе до истинско разделяне на контролните от стопанските функции. Стефанов твърди, че 6-те големи Държавни горски предприятия и техни клонове, в каквито се превръщат ДГС и ДЛС, ще могат свободно да се конкурират /включително за обществени поръчки/ с частните предприемачески фирми.

Може би голямото притеснение на Калин Симеонов, а и на Антоний Стефанов, идва от един друг нов момент, предложен в новия Закон за горите – а именно създаване на две национални браншови организации, на лесовъдите и на дървообработващите предприятия, които ще действат като „шапка“ на досегашните професионални сдружения. Това не може да не плаши браншовиците, които виждат конкуренция от държавата - не само за стопанската дейност в горите, а и в организационен план. Те биха казали: новите браншови организации ще бъдат рожба на държавата, а не на свободната инициатива; те ще се държат по начин, удобен за правителството. Независимите сдружения, които се стремят да оцелеят в сянката на държавния дъб, изглеждат толкова уязвиими ...

Не спестявам на Георги Костов този въпрос. Според него, вместо да се губи време в спорове за изработване на единно становище на различните представители на предприемачите, а и за да няма постоянни съменния за представителността на едно или друго мнение, изразено от името на „бранша“, е добре да има регламентирана структура за професионалните сдружения. Костов и екипът му са убедени, че дори и тази идея да не срещне подкрепа в Парламента, тя може да отпадне, без новият закон, който си поставя много по-съществени цели, да бъде застрашен.

Икономика на гората

Според вносителите на законопроекта, не само контролът на стопанските процеси в горите с новите текстове ще бъде засилен, но и това ще се извършва много по-ефективно откъм разходи. Принципът за персоналната отговорност, както и онлайн системата за отчитане в Изпълнителната агенция по горите, ще доведат до 10 млн. лева годишни икономии. Персоналът, отговарящ за охраната на горите, ще бъде сведен до 3 – 4 инспектора на горско стопанство. Те ще бъдат улеснени с новата модерна информационна система, както и с възможността санкции за нарушителите да се издават и от полицията и общините. Като цяло режимът на стопанската дейност в горите се превръща от разрешителен в регистрационен, обобщава Костов. Това е десен подход и голям напредък, отчита той.

С новия Закон за горите ще отпадне и тарифната такса, тоест плащането от страна на горските стопанства на държавата за отсечената дървесина. Нещо повече, държавата вместо да печели от горите, каквато е ситуацията в последните години, ще се превърне в нетен донор. С финансовия министър Симеон Дянков, макар и трудно, е договорено отделянето на 30 млн. лева годишно за управлението на българските гори. Това ще има много положителен ефект, тъй като в момента заплатите в сектора зависят от това колко се сече, обясняват експертите. Вече решенията ще се вземат по целесъобразност, без икономическа принуда.

Фондът „Инвестиции в горите“, в който ще отива част от приходите на горските стопанства, ще си постави на първо време задачата да развие пътната мрежа в горите, тъй като по този показател изоставаме най-малко 10 пъти от германските страндарти. С повече и по-добри горски пътища приходите на горските стопани ще нараснат, ще се оползотворява повече от прираста, а щетите от дърводобива върху горската покривка ще намалеят.

Най-важното в предлаганата нова икономика на горите е това, че парите от горите ще остават в горите. Георги Костов коментира: в предишно изследване Европейската банка за възстановяване и развитие изчисли, че държавата трябва да инвестира нетно по 70 млн. лева, за да поддържа качеството на българските гори. На практика в последните години държавата печелеше десетки милиони от горите. На това се слага край и макар като реалисти за българските условия да не предвиждаме отделянето на 70 милиона, все пак държавата започва да отчислява. Механизмите, заложени в проектозакона, предвиждат през 2012 г. за развитие на горската пътна мрежа да отиват 27 – 28 млн. лева.

Нещо още по-важно е, че голяма част от приходите ще остават в самите горски стопанства и мениджърите ще имат правомощия да решават как да ги инвестират за развитие: за пътища, туристическа инфраструктура, изследвания или нещо друго.

Да се надяваме на най-доброто за българските гори

Определено в новия Закон за горите сме свидетели на нещо ново за българския политически и стопански живот. Интересно е какво ще се случи в Парламента по време на дебатите и гласуването му. Редица от предвидените механизми се нуждаят от допълнителни наредби – като плащането за екосистемните услуги например – така че законотворческият процес няма да спре с удрянето на държавния печат. А други моменти са толкова необичайни за българските условия, че внушават смут и тревога за заинтересуваните, дори и да обещават повече контрол и пространство за стопанска инициатива.

Георги Костов коментира: днес имаме невероятен шанс да приемем новия Закон. „Времето в момента е назряло, подходящо, да се възползваме от него“. Трудно е да се противоречи на тази гледна точка. Но след като имаме шанс за нещо по-добро, защо тогава да не се надяваме и на най-доброто?

Правителството на ГЕРБ дойде на власт с обещанието, че ще сложи край на порочните заменки на гори. Върху нови заменки на гори от година има мораториум, но вече заменените площи остават във висящо положение. В Преходните и допълнителните разпоредби към проекта на Закона за горите е предвидена забрана за промяна статута на вече заменените гори – но само на онези, попадащи в защитени зони. При близо 10 – 15% от заменките на гори статутът им ще може да бъде сменен и с новия закон.

Притеснително е, че сякаш се оставят вратички за няколко конкретни инвестиционни намерения – край Говедарци, Паничище, гори в близост до морето извън двукилометровата зона и някои други, алармират природозащитниците.

Много неща могат да се случат между първо и второ четене на Закона за горите в Парламента. Управляващите ще изпратят добър сигнал към обществото за завръщане на върховенството на закона у нас, ако освен че гласуват „за“ добрите текстове, не позволят на някои спорни и публично непопулярни субекти да осребрят своите планове за източване на държавата чрез заграбване на най-скъпото в България – нейните гори.

 

Прочетете по темата:

Пари, които растат по дърветата - концепцията за многофункционално управление на горите има желязна икономическа логика


Очаквайте!

Актуалното състояние на пазара на дървесина у нас: има начин да спечелим повече

Можехме да познаем задаващата се финансова криза, ако ходехме по-често в гората