Предложението за уж доброволно прехвърляне на средства от частните фондове към държавното пенсионно осигуряване най-вероятно ще се натъкне на конституционни проблеми, независимо дали ще бъдат приети или не предложенията на министерство на финансите за промяна в приетия през декември закон.

Затова е важно да си припомним Решение 7 на КС от 2011 г. по аналогично дело, предизвикано от аналогично политическо решение. Тогава прехвърлянето на около 100 млн. лева от професионалните пенсионни фондове в НОИ през 2010 г. бе обявено за противоконституционно. Основните аргументи се свеждаха до следното. Собствеността върху натрупаните суми е на осигуреното лице.

"Управлението на средствата от пенсионноосигурителното дружество не ги прави собственост на дружеството. Още по-малко може да се приеме, че те са собственост на държавата или "обществени средства" според твърденията в някои становища на конституирани по делото страни".

Прехвърлянето променя характера на средствата, а волеизявлението е ключово. "С прехвърлянето на средствата ... във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване някои от посочените права се губят и се трансформират в права по държавното обществено осигуряване. Дори и когато тези права са по-благоприятни за осигурения, се нарушава режимът на осигуряването, защото средствата се прехвърлят от един вид задължително обществено осигуряване в друг вид, също задължително осигуряване, но при различен правен режим, без това да става с волеизявления на носителя на правата".

Така държавата нарушава Конституцията. "Характерът на правоотношението между него и пенсионноосигурителното дружество изключва намесата на държавата, когато се засягат частноправни елементи от правния режим на осигуряването. Държавата е излязла извън допустимите граници на императивна регламентация на осигурителните правоотношения".

Прехвърлянето на средства е антипазарна мярка. "С прехвърлянето на средствата от индивидуалните партиди на лицата ... във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване се накърнява резултатът от дейността на пенсионноосигурителните дружества по инвестиране на средствата за тези лица, като се елиминира много съществен механизъм на допълнителното задължително обществено осигуряване, а именно инвестиционната политика на дружеството и капитализирането на средствата по индивидуални партиди с прибавяне на доходността. Това представлява антипазарна мярка, която нарушава чл. 19, ал. 1 от Конституцията - свободата на стопанската инициатива, т.е. пазарната свобода като основен принцип, върху който се основава икономиката на страната".

Солидарният и частният стълб се допълват, а не са конкуренти. "Държавното обществено осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване имат самостоятелно и допълващо се място в пенсионната система, очертават тенденции на развитието ѝ при спазване на конституционните принципи в правната им уредба".

Всички тези основания са напълно приложими към сегашните идеи за промени в КСО, освен едно - волеизявлението, ако някога последните предложения на министерството на финансите бъдат приети. Те целят придаване на видимост за конституционност на новата политика.

В дъното на тези предложения е опитът да се създаде видимост на "волеизявление" за да изглежда прехвърлянето на частна собственост към държавата като доброволен избор, нещо като дарение.

Трикът с волеизявлението е в това, че ти се отказваш от собственост върху партидата си и я прехвърляш в Сребърния фонд, а той след време се влива в НОИ.

Очевидно е, че тази доброволна национализация ще я направят хора с ниски доходи или недообразовани, или такива, които знаят как да ощетят ДОО, или такива с идеологически предпочитания към "държавното". А в крайна сметка състоянието на НОИ ще се влоши.

На всеки решил да се "върне" или "отиде" в НОИ, не просто му се пренасочват вноските, а му се взима цялата партида, натрупана през годините.

При ДОО дефицитите са изначални и непокриваеми дори при изземване на всички частни спестявания в универсалните пенсионни фондове.

Другата залъгалка са разсъжденията какъв трябва да бъде коефициентът на заместване, т.е. отношението на пенсионния към допенсионния доход. Например, дали 70% е добър коефициент или не е.

Няма как да има правилен отговор на този въпрос. Статистиката на пенсиите в страните от Организацията за сигурност и сътрудничество показва, че брутният коефициент на пенсионно заместване при тях е 54.5%. Пак според ОИСР за България тази стойност е 84.5%.

И какво от това? Независимо от коефициентите, ДОО е във фалит de facto, частните пенсионни спестявания ги изземват de ure, доходите са ниски, а пенсионерите - бъдещи и настоящи – нещастни. /Петър Ганев, Красен Станчев, Институт за пазарна икономика/.