Стигнахме ли дъното през 2009 г. или по-скоро са верни прогнозите, че то се отлага за пролетта на 2010 г.?

Има знаци за стабилизиране на икономиката, които вече са много ясни. Преобладаващите очаквания, ако мога да ги събера в едно изречение, са че икономиката ще достигне дъното или в края на тази или в началото на следващата година. И мисля, че има добри аргументи това да се твърди. Аз по-скоро виждам дъното в края на 2009 г., защото вече ясно се забелязва как спадът в икономиката се забавя. Забавя се през второто тримесечие спрямо първото, забавя се през третото спрямо второто. И ако този тренд, който се очертава продължи, предполагам, че ще видим края на най-ниската точка на икономиката през четвъртото тримесечие. От там нататък през 2010 г. вече имаме базисен ефект, който ще има влияние. Вече имаме по-ясни знаци за възстановяване на европейската икономика, която също ще добави някакви стимули за стабилизиране на индустрията, откъдето ще започне целия процес на възстановяване. Така че предполагам, че стойностите на спад, които ще наблюдаваме на 12-месечна база в началото на следващата година ще са по-благоприятни отколкото тези, които ще видим в края на 2009 г. И за мен – да, дъното ще бъде в края на 2009 г.

Това означава ли, че през 2010 г. ще имаме едно плато, по което ще се движи икономиката преди да започне отново да расте?

Да, може така да се опише. Това, което трябва внимателно да се наблюдава, е доколко онези дисбаланси, с които икономиката влезе в рецесията, са се изчистили.

Кои конкретно?

Най-вече зависимостта на икономиката от външното финансиране. Тя най-добре може да се види по дефицита по текущата сметка. Защото той се финансира с внос на чуждестранни спестявания.

Дефицитът по текущата сметка се редуцира с темпове по-бързи от очакваното, но все още е около 10% от БВП.

От една страна това е добре, защото процесът върви динамично, т.е. приближаваме се към момента, в който този дефицит няма да тежи на икономиката.

Но означава и свиване...

Със сигурност това означава по-нататъшно свиване, защото при фиксиран курс това са възможностите на икономиката. Тя трябва да продължи с политиката, насочена към редуциране на вътрешното търсене, за да може да се извърви по-бързо този път по контролиран начин и икономиката да възстанови конкурентноспособността си. Но това, което е важно, е кога този дефицит по текущата сметка ще престане да бъде проблем. Или кога икономиката ще достигне онези стойности на дефицит, които могат да се смятат за устойчиви. И тук е малко „тънък ледът”.

Защото преди да започне рецесията, МВФ имаше оценки, че за България устойчиво ниво на дефицита по текущата сметка е някъде около ниво от 8 на сто от БВП.

Сега можем много скоро да я стигнем...

Бързо ще я стигнем, може би още преди средата на следващата година. Според мен обаче, тази стойност, която ще се окаже устойчива за икономиката в контекста на рецесията, е по-ниска. Защото степента в която пазарите ще са готови да финансират икономика с дефицит, сега е по-неблагоприятна отколкото преди кризата. Затова за мен някакво устойчиво ниво на дефицита по текущата сметка е от порядъка на 4-5%.

Важно е и друго, че според мен икономиката няма да стигне до ситуация, в която да няма никакъв дефицит по текущата сметка. Защото продължава да бъде валидна хипотезата, върху която са изградени дългосрочните очаквания на всички икономически агенти, която предполага дефицит, което пък предполага, че икономиката ще продължи да привлича чуждестранни спестявания в този период.

Това означава ли, че трябва да забравим онези потоци отпреди 2008 г. или те ще се стабилизират и ще започнат да се връщат в България?

При 4.5% дефицит по текущата сметка икономиката ще продължи да разчита на външно финансиране, но в много, много по-малка степен.

Т.е., толкова трябва да бъдат и чуждите инвестиции.

Да, съответно инвестициите ще бъдат в този порядък, каква ще бъде структурата на този поток, дали ще бъде преки чуждестранни инвестиции или дългово финансиране е отделен въпрос.

Запазвате ли си прогнозата за спад от 2.5 на сто за 2010 г.?

Ревизирали сме тази прогноза за спад с 1.5 на сто. За мен обяснението е в добрата политика, която следва това правителство. То успя да овладее ситуацията в публичните финанси, която бе много критична.

Наистина ли бе толкова тревожно положението?

Абсолютно! Ако не бяха предприети тези мерки, на които бяхме свидетели, се очертаваше дефицит в публичните финанси от порядъка на 4-5% от БВП, което щеше да повлияе много лошо на очакванията на икономическите агенти. Вероятно щеше да доведе до по-нататъшно редуциране на капиталовите потоци към страната и изостряне на кризата и много по-болезнен процес на приспособяване на икономиката.

Освен текущата сметка и публичните финанси?

След като бяха овладени тези проблеми с публичните финанси и след като започнаха широко базирани реформи в редица области, това връща доверието на чуждестранните инвеститори. И за това също има ясни доказателства, защото през последните 2-3 месеца има ръст на резервите на БНБ. Преди това те спадаха и то по начин, който бе много смущаващ в началото на годината. От друга страна виждаме водеща агенция, която се занимава с определянето на кредитен рейтинг - S&P - да ревизира прогнозата си за България. Това е още един знак, че правителството успя да стабилизира очакванията. И това има за резултат от една страна повече инвестиции в икономиката или да го кажем по друг начин – по-малък спад на притока на чуждестранен капитал към икономиката. И от друга страна означава отблокиране на средствата от ЕС. Правителството твърди, че от началото на мандата му, то е получило към 1 млрд. лв. финансиране от ЕС. Това за икономиката означава стимули за вътрешното търсене и основната причина, за да видим спада по-малък от това, което очаквахме предварително. Това е обяснението за коригираната ни прогноза за 2009 г. и за 2010 г.

Банките в България. Много неща се изприказваха през година. Например, много ли пари отидоха в чужбина от банките тук към банките-майки?

Не, не, това е наивно да се мисли. Ако погледнете цифрите, ще видите, че България няма как да създаде толкова ликвидност, че тя да реши проблемите на глобалната финансова система.

Получи се такава представа, защото една голяма част от външното финансиране, което бяха получили банките от пазарите, бе краткосрочно. И тогава, когато притесненията за здравето на целия регион бяха в най-високата си точка в началото на годината, пазарите бяха много неотстъпчиви и бе трудно за банките тези заеми да ги рефинансират. И те изплатиха с ликвидността, която имаха част от тези задължения. Но това е съвсем разумно. Ако имате структура на задълженията си, в която различните пасиви са с различна цена, естествено е да се насочите към пасивите с най-висока цена с предимство, защото точно по този начин ще можете да оптимизирате структурата на разходите си. Вие сте под натиск да обслужвате външните си задължения, те са с най-висока цена, а имате известно количество ликвидност. Тогава какво правите – изваждате от баланса най-скъпите задължения. 

А имаше ли наистина заплаха за системата?

Имаше много силно притеснение от страна на инвеститорите извън България, че множество страни от региона са изправени пред финансов колапс. И най-видимият израз на това притеснение бе увеличаването на цената на финансовите инструменти, които предлагат застраховка срещу кредитен риск – credit default swap (CDS) инструментите. Стойности при които цената на CDS е 700 базисни точки над бенчмарка, само по този начин могат да се тълкуват, просто не можете да ми предложите друго обяснение, което да звучи убедително.

БНБ оповести отчета си за първото полугодие и там фигурираше средна капиталова адекватност за системата от 17.6%, някак това мина незабелязано, какво обаче означава това?

Тази висока капиталова адекватност се оказа благословена за банките. Това чух от колега от Световната банка и наистина е така. Така политиката, водена от БНБ, насочена към гарантиране на високи нива на капиталова адекватност сега дава своите плодове. Банките влязоха в рецесията с много високи нива на собствен капитал и резерви. И това до голяма степен тушира страховете, че може да сме свидетели на някакъв лош сценарий, при който банките са декапитализирани до степен, при която не могат да преминат сами през кризата. Такъв сценарий няма как да се случи, възможен е, но е много малко вероятен.

БНБ понижи минималните задължителни резерви, ОЛП е рекордно нисък, а масово хората питат защо не падат лихвите.

Пак ще кажа. България е специфична с това, че има валутен борд. Имате фиксиран курс, при който възможностите на централната банка са много ограничени да влияе върху лихвите. Ако сте наблюдавали внимателно това, което се случи в Западна Европа в началото на кризата, стана точно това. Банките рязко намаляваха официалните лихви, т.е. лихвите, върху които централната банка има непосредствен контрол, а в същото време лихвите за операциите между банките и техните клиенти оставаха високи. Получаваше се един спред, който непрекъснато се увеличаваше. В един момент дори основната лихва на Банк ъф Ингланд бе 1%, а лихвите по кредитите бяха високи - 7-8%. А в края на краищата това, което централната банка таргетира с политиката си, е да се редуцира цената на кредита, който ползва реалната икономика.

В България ОЛП също е рекордно нисък!

Да, но той няма у нас тази роля, която има в страните с действащи централни банки. Възможностите на БНБ да създава ликвидност и да влияе върху крайните лихви в икономиката е много, много малка при фиксиран курс. Защото имаме самостоятелно отказване от редица инструменти на парична политика, които в другия случай биха позволили тези лихви в по-голяма степен да се контролират чрез някакви инструменти на централната банка.

Затова е и ключовият въпрос дали банковият сектор не се нуждае от външна помощ, за да може този процес на възстановяване на банковия сектор да бъде по-бърз и за да може бавното възстановяване на банките да не се превърне в пречка за възстановяване на цялата икономика.

Да, но сега казваме, че банките са стабилни, може ли да се очаква спад на лихвите?

Спад на лихвите ние ще наблюдаваме, това е сигурно. Лихвите ще спадат. Въпросът е дали ще спаднат до нива, които ще подкрепят възстановянатето на икономиката.

И каква е Вашата прогноза?

Моята прогноза е, че сме изправени пред две хипотези.

Искам тук да вметна обаче следното. Лихвите по кредитите и по депозитите в периода след цялостното възстановяване на банковия сектор ще останат високи. Т.е. няма да се върнат на нивата отпреди кризата. Защото ще живеем в свят, в който монетарните власти няма да толерират толкова лесен достъп до пари, ниски лихви и т.н. Затова през следващите 10 години ниски лихви просто няма да има, в смисъл лихвите отпреди кризата. В същото време смятам, че лихвите, които сега са около 10.5% на консолидирано ниво има причини да смятаме, че ще има редукция до около 8%.

Въпросът е колко бързо ще стане това. Ако банковият сектор бъде оставен без външна подкрепа, това ще изисква няколко години. Вероятно 2-3 години.

Т.е. в рамките на тези 2-3 години ще се проточи това падане с 2 поцентни пункта?

Да, то ще върви, но ще става много бавно, много бавно, много бавно. Другият сценарий е банковият сектор да получи външна подкрепа, за да може да преструктурира финансиранията си по начин, който ще му позволи да редуцира цената на финансиране и съответно да редуцира цената на кредита. И да видим лихви около 8-8.5% много по-скоро.

Още през 2010 г.?

Може още в края на 2010 г. Да, това е възможно да се случи. Но това изисква координирани общи действия на правителството, централната банка, които са координирани с централните на тези чуждестранни финансови групи, които оперират в България и имат свои поделения, за да може да се изработи обща рамка и да се върви към лихви, които ще позволят на икономиката да се възстанови по-бързо.

Защото в противния случай може да се случи това, че бавното възстановяване на банките да се превърне в спирачка за възстановяване на реалната икономика. И този сценарий трябва да бъде избегнат.

Лошите кредити?

Аз не смятам, че най-високите нива на лошите кредити ще бъдат повече от 11.5-12%. Има анализатори, които смятат, че ще бъдат достигнати по-високи нива.

Може ли 12% да бъде проблем за системата?

Не! 12% на консолирано ниво няма да бъде проблем. Може да има малки банки, които са с много голяма експозиция към проблемни сектори на икономиката или в които голяма концентрация към група клиенти, които ще се окаже, че ще изпитат затруднения. И там да има необходимост от интервенция и капиталова подкрепа. Но на консолидирано ниво - НЕ!

Имаше тестове, които демонстрират, че и лоши кредити с нива от 15-16% ще бъдат абсорбирани от банковия сектор без необходимост от допълнителен капитал.