В края на миналата седмица дубайската държавна компания Dubai World изненада крайно неприятно финансовите среди в цял свят с новината за половингодишен мораториум върху обслужването на дълговете си. Според наблюдатели, инвестиционна компания на Дубай държи 75% от взетите от емирата заеми през последните 4 години. А предстоящите плащания на емирата - за 2010 година - са за около 13-17 милиарда долара от общо близо 80 млрд. долара държавен дълг.

На фона на опасенията от миналата седмица, че това може да се превърне в нова глобална криза, ви представихме мнението на финансиста Красимир Катев. А ето и гледната точка на Милен Керемедчиев, бивш генерален консул на България в Дубай:

Определено има проблем и той е очакван. Знаете, че големите финансови столици са Ню Йорк, Лондон и Хонг Конг. По средата нямаше нищо. През  последните години Дубай желаеше да се развие като финансова столица, която стои на този път. В Дубай няма петрол, няма и газ. До момента Дубай се развиваше скокообразно възоснова на желанието си да привлича чуждестранни инвестиции чрез туризъм, покупки на имоти и привличане на финансови средства. В Дубай притегателна сила са инвестиции от Пакистан, от Иран, от Саудитска Арабия, Кувейт, Китай. Привличането на тези средства и влагането им в мегаломански и чудовищни строителни проекти като Палмите, които вече са три, Светът, метрото, което е абсолютно безсмислено и струва 6 млрд. долара. Всичко това в един момент спука балона на недвижимостите и като добавим  финансовата криза - Дубай тръгна надолу. Нормално е да стане така.

Лично аз се изненадах, че нямаше предварителна договорка между ръководството на Дубай и Абу Даби, където е петролът и където са концентрирани средствата, а трябваше те да обявят мораториум по плащанията и тогава да се намеси Абу Даби да ги спасява. Всичко явно е въпрос на преговори и на търгуване между двете фамилии, които ръководят Дубай и Абу Даби. Аз смятам, че Дубай има спасителен пояс, който се нарича Абу Даби. Той е основният, който разпределя средствата от петрол на всичките седем емирства.

Ако погледнете бюджета на Обединените Арабски емирства  - Абу Даби, като столица и най-богатото емирство, разпределя печалбите от петрол на всяко едно от седемте емирства по съответния квотен принцип. Нормално е да се застъпи и да помогне на Дубай, защото сриването на Дубай ще доведе и до сриване на Абу Даби и на другите емирства.

Но няма да го направи безплатно, от добро чуство. При всички положения ще има много сериозно търгуване, какво точно ще се изтъргува не е ясно. Но да кажем това може да е авиокомпанията на Дубай, която от край време е трън в очите на Абу Даби, защото те развиват своята авиокомпания и наистина са в реална конкуренция. Нищо чудно да премине в други ръце, както и големи държавни дубайски фирми да преминат в чужди ръце, за да може да има някакъв вид trade off.

Учудвам се, че се позволи този проблем да излезе пред външния свят. Аз лично смятах, че ще се разберат ръководствата на Дубай и Абу Даби преди това нещо да се обяви. Явно не са се разбрали. По този начин Абу Даби притиска Дубай, за да получи повече от това, което може да вземе. Според мен нещата ще се стабилизират сравнително бързо, защото не е в интерес на Обединените Арабски емирства да дават подобен сигнал. Това допълнително ще убие пазара на недвижимост в Дубай и туризма. Кога ще бъде хвърлен спасителният пояс, е въпрос на преговори, на търговия. Според мен нещата ще се оправят, защото 59 млрд. долара е във възможностите на Абу Даби. Смятам, че ще има добро развитие в следващите седмици. Парите, които идват от петрола, им идват постоянно свеж кеш. Това обявяване ще доведе до едно изключително предпазливо отношение към Дубай, той няма да е същият, който беше досега.

Доколкото ми е известно няма български банки, които официално да имат експозиции в Обединените Арабски емирства. Все пак има над 175 хил. британци, които живеят постоянно в Дубай. Нормално е всички те да правят бизнес, нормално е британски банки да работят в Дубай. Не очаквам българските банки да имат проблем, не очаквам да има проблем и за българските граждани, които са около 5 хиляди там. Скоро бях в Дубай и това, което видях е, че доста от нашите сънародници вече са си загубили работата или са в процес на загубване, или не им се плащат заплати. Това ще доведе до тяхното преосмисляне на бъдещето им в емирствата.