Президентът на ЕЦБ Марио Драги твърде рано вкара в действие "тежката артилерия". Резултатът обаче няма да е добър, коментира икономическият експерт на Deutsche Welle Ролф Венкел.

Духът беше пуснат от бутилката. ЕЦБ ще налее много повече пари в изкупуването на държавни и фирмени облигации, отколкото очакваха експертите. От сега до септември 2016 година ЕЦБ смята да изкупува всеки месец дългове за по 60 милиарда евро. Това означава, че банката ще налива огромни суми на пазара в продължение на 20 месеца, като сумата ще достигне 1.2 трилиона евро. Пазарите очакваха значително по-малка сума от порядъка на 500 милиарда до най-много един трилион.

По този начин президентът на ЕЦБ Марио Драги изстрелва и последния си патрон. При това доста прибързано и без да има нужда. Той копира експеримента на американската Централна банка, която след финансовата криза не само понижи основния си лихвен процент, но и започна масово изкупуване на облигации за милиарди - тази тактика явно доведе до успех, защото американската икономика се съвзе и през последното тримесечие в САЩ беше регистриран икономически растеж от пет процента.

Сметката на Драги е ясна. С политиката на евтините пари той иска да окуражи банките да отпускат повече кредити на бизнеса, за да може той да инвестира и да създава работни места. Освен това Драги иска да прогони призрака на дефлацията - онази опасна спирала, при която спадащите цени вървят ръка за ръка с увеличаващ се брой фирмени фалити и растяща безработица. Още отсега той бие тревога, че инфлационните очаквания са достигнали исторически ниски нива.

Един предвидливо играещ шахматист обаче мисли поне с няколко хода напред, без да ги осъществява моментално. Марио Драги дълго преследваше именно такава стратегия, като заявяваше, че ЕЦБ ще стори всичко необходимо за спасяването на еврото. Тези уверения успокояваха пазарите, без да има нужда да се изстрелва и последният патрон. Защо Драги прави това тъкмо сега? Една централна банка би трябвало да изкупува държавни облигации само в крайни ситуации. Такава ситуация в Европа обаче няма. Тъкмо обратното, независимо от значителните рискове, икономиката на страните от еврозоната върви нагоре, макар и с различини скорости. Средносрочно перспективите дори са още по-добри, защото ниската цена на петрола дава стимул на частното потребление. Същото се отнася и за девалвацията на еврото, която може да помогне на износа.

А и т.нар. призрак на дефлацията всъщност не съществува. Ниското ниво на инфлацията се дължи най-вече на поевтиняването на петрола. А цените и трудовите възнаграждения в европейския юг и в бъдеще ще трябва да се понижават, ако тези държави искат да възстановят своята конкурентноспособност. Отчетеният от статистиката лек спад на потребителските цени освен това няма нищо общо с дефлацията, при която е налице всеобхватен и продължителен процес на понижаване на цените. Какво тогава цели да постигне Драги със своята програма?

Изглежда той е бил притиснат от политиците, и по-специално от тези в Италия и Франция. Формално ЕЦБ е политически независима институция, но би било наивно да се предполага, че тя действа в политически вакуум. Италианците и французите искат да спечелят време, тъй като все още не успяват да прокарат необходимите структурни реформи в страните си.

По друг начин не могат да се обяснят крайните действия на Драги. Защото една Централна банка не бива да води конюнктурна политика. А наливането на пари няма да допринесе за съживяването на икономиката и за повишаване на инфлационните очаквания, поне докато лихвите в еврозоната са на исторически ниски нива. В крайна сметка, фирмите не инвестират само затова, че лихвите по кредитите са ниски - те го правят само когато са уверени, че търговските им перспективи се подобряват.

Марио Драги поема и значителен риск със своя ход. Пренасищането на пазарите с пари увеличава опасността от образуването на "балони" вя секторите на недвижимите имоти и фондовата търговия. Освен това то отслабва натиска за реформи. Действията на Драги са не само прибързани и преждевременни. Той може да предизвика и ефект, който е точно обратен на желания от него. А доверието към ЕЦБ може да бъде унищожено веднъж завинаги.