С въвеждането на единна сметка, всъщност се ограничава изборът на бизнеса и свободата на пазара. Основната цел на реформата не е да се помогне на бизнеса, както ГЕРБ първоначално обяви, а да се помогне на НАП да повиши събираемостта на дълговете.

 

Реално от 1 януари държавата вече избира за какво да отиват парите на фирмите, дали за данъци или за осигуровки. Това стана ясно от изказване на финансовия министър Симеон Дянков пред БНТ.

 

"Идеята на тази единна данъчна сметка е да не може някой просто да си избира какви данъци да плати и след това просто да фалират тази фирма. Така между другото се правят ДДС веригите, ДДС измамите. Дълги години или няколко години една фирма плаща само здравни или социални осигуровки, част от тях, предполагам, не плащат въобще ДДС и корпоративен данък. След което банкрутира нарочно и всъщност те въобще не плащат тези ДДС дължими средства. Идеята тук е не те да избират, а законът да избира", поясни финансовият министър.

 

А реформата беше рекламирана като част от електронното правителство, която ще спести на бизнеса над 50 млн. лв. годишно от банкови такси и комисиони.

 

От началото на годината всички задължения към на бизнеса към хазната се плащат през една сметка и независимо дали са внесени за осигуровки или за данъци, системата покрива с тях най-старото по време задължение. Така държавата на практика заобикаля давността на дъловете към нея.

 

До края на 2013 г. всички със задължения направени преди края на 2007 г. трябва да заявят в офисите на НАП, че искат отписването им по давност, тъй като това няма да става по служебен път. Ако не го направят, от 2014 г. системата ще започне да покрива и тези дългове, което напълно но обезсмисля вписаната в законодателството давност.